Хамелеони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За едноименното съзвездие вижте Хамелеон (съзвездие).

Хамелеони
Bradypodion pumilum Cape chameleon female IMG 1767 (cropped).jpg
Bradypodion pumilum
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Reptilia Влечуги
подклас: Diapsida
инфраклас: Lepidosauromorpha
надразред: Lepidosauria
разред: Squamata Люспести
подразред: Lacertilia Гущери
инфраразред: Iguania Игуанообразни
семейство: Chamaeleonidae Хамелеони
Научно наименование
Уикивидове Chamaeleonidae
C.S. Rafinesque, 1815
Подсемейства

Хамелеоните (Chamaeleonidae) са семейство влечуги.

Хамелеоните обитават Африка и Мадагаскар. Някои видове съществуват и в Южна Европа и Азия. Хамелеоните обитават тропиците, дъждовните гори, саваните, полупустините и степите.Някои представители на този вид малкоподвижни влечуги са прочути със способността си да променят окраската в зависимост от фона на околната среда.

Между зелените листа хамелеонът е зеленикав, но ако бъде сложен върху кафяви листа или голи клонки, той постепенно става кафяв. Големите му очи са с особено устройство, защото могат да се движат самостоятелно: едното може да гледа напред, а другото — назад. Тази способност е много полезна за търсенето на насекоми, както и за предпазване от врагове. Хамелеонът се движи много бавно,от крак на крак,като с всяка крачка се придвижва с 1-2 cm. Само ако е застрашен, прави скок от цели 50 cm, за да се захване за друг клон. Той не може да гони жертвите си,затова ги дебне неподвижно,след това изстрелва дългия си,лепкав език и улавя жертвата.Езикът му е по-голям от тялото. Храни се с мухи, скакалци и бръмбари. Предпочитат течащата вода пред застоялата.

Хамелеоните варират в размери. От 2,5 cm при Brookesia Minima, до 79 cm при мъжкият Furcifer oustaleti. Много хамелеони имат окраска. Тя може да бъде удължаване на носа, рогоподобен израстък както при Chamaeleo jacksonii или гребен както при Chamaeleo calyptratus.

Хамелеоните имат дълъг лепкав език, с който улавят жертвата си. Понякога той е по-дълък от тялото на хамелеона. Те го изстрелват със скорост равна на 26 пъти дължината на тялото за секунда. Езикът улучва целта си приблизително за 30 хилядни от секундата.

Хамелеоните могат да бъдат екзотични домашни любимци. Най-често срещани са Chamaeleo jacksonii и Chamaeleo calyptratus. Повечето хамелеони са вписани в CITES (the Convention on International Trade in Endangered Species of Wild Fauna and Flora), затова не е позволено да се изнасят извън родните им страни. Крайниците на хамелеоните имат пет пръста, разположени два на три срещуположно, завършващи с по един нокът, с помощта на които здраво се захващат за клоните на дърветата.

Хамелеоните се размножават чрез яйца. Някои видове снасят яйцата след 3 до 6 седмици период на бременност. Някои хамелеони не снасят яйцата. Те се носят от майката, излюпват се в нея и се раждат напълно развити хамелеони.

Женските, които снасят яйца, слизат от дървото, изкопават дупка дълбока от 10 до 30 в зависимост от вида и снасят в нея яйцата, след което ги заравят.

Различните видове снасят различен брой яйца. Например представителите на големите по размери Chamaeleo calyptratus могат да снесат до 80 или дори 100, а тези на малките по размери Brookesia само от 2 до 4.

Яйцата на различните видове се излюпват след различно време. Обикновено след 4 до 12 месеца.

Смята се че яйцата на хамелеоните Calumma parsonii и Galinikus Stoianovikus , които са рядко срещани в плен се излюпват след около 24 месеца.

Живораждащите хамелеони раждат малките си след 4 до 6 месеца. Такива са представителите на Chamaeleo jacksonii. Хамелеоните могат да променят цвета на кожата си. Това е израз на физическото им състояние, начин за общуване и служи като защита срещу хищници.

Хамелеоните имат специализирани клетки под прозрачната си кожа наречени хроматофори. Клетките, които се намират в по-горния слой, се наричат ксантофори и еритрофори. Те съдържат респективно жълт и червен пигмент. Клетките намиращи се под тях се наричат иридофори. Те съдържат безцветно вещество което може да отразява синият спектър на видимата светлина. Чрез комбинация от тези 3 цвята се получават останалите. Например за да стане зелен жълтият пигмент се смесва със синята светлина.