Хамелеонова гъба
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Хамелеонова гъба | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||||||
(G.A. Scopoli) Cooke |
|||||||||||||||||||||||||||||||||
Хамелеоновата гъба[1] (Laccaria laccata) е вид ядлива, базидиева гъба от род Laccaria.
Съдържание |
Описание [редактиране]
Шапката ѝ е с диаметър около 2-5 cm, с гладка и дребнолюспеста повърхност. Ръбът е първоначално подвид навътре, а по-късно изправен и в много случаи насечен. Пънчето е цилиндрично, плътно и жилаво, с размери 5-10 × 0,5-1 cm.[1]
Разпространение и местообитание [редактиране]
Видът е разпространен в Северна Америка и Европа. Среща се в широколистни, иглолистни и смесени гори, храсталаци, ливади и поляни, от средата на лятото до края на есента.