Хомяковидни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хамстери)
Направо към: навигация, търсене
Хомяковидни
Phodopus roborovskii front.jpg
Хамстер на Роборовски
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Rodentia Гризачи
подразред: Myomorpha Мишеви
надсемейство: Muroidea Мишеобразни
семейство: Cricetidae Хомякови
подсемейство: Cricetinae Хомяковидни
Научно наименование
Уикивидове Cricetinae
Fischer, 1817
Родове
Обхват на вкаменелости
среден миоцен – настояще

Хомяковидни или Хамстери (Cricetinae) са гризачи от семейство Хомякови. Подсемейството се състои от 18 вида, класифицирани в шест или седем рода.

Името „хамстер“ произлиза от германската дума hamster, която пък от своя страна идва от старогорнонемската дума hamustro, както и от староруската дума choměstorǔ. Неин корен е смесица от руската дума хомяк, балтийската staras)[1] както и от Иранската (cf. авестийски език hamaēstar "потисник")[2].

Поведението варира според околната среда, рода и взаимодействието им с хората. Хамстерите, често се използват за опити с животни в напредналите икономически страни, защото са лесни за отглеждане в плен. Освен това са се утвърдили като популярни домашни любимци.

Хамстерите са активни през тъмната част на денонощието. В дивата природа копаят тунели през деня, за да се предпазят от хишници. Консумират суха храна, семена, свежи плодове и зеленчуци. Освен това ядат малки насекоми като щурци или брашенен червей. Имат уголемени бузи, които продължават до раменете, там съхраняват храна за колонията или я изяждат по-късно.

Характеристика[редактиране | edit source]

Хамстерите имат набито тяло, опашка много по-къса от тялото, имат малки покрити с козина уши, къси набити крака и дълги стъпала. Козината им е дебела и копринена на допир. Може да бъде дълга или къса, черна, сива, бяла, кафява, жълтеникаво-кафява, жълта, сапфирена или дори червена в завсимост от вида. Може да бъде и смесица от тези цветове.

Два вида принадлежат на рода Phodopus, хамстер на Кампбел (Phodopus campbelli) и джунгарски хамстер, а два вида принадлежат на рода Cricetulus, (Cricetulus barabensis - китайския хамстер-джудже на ивици и Cricetulus griseus - обикновен хамстер) имат тъмна ивица от главата до опашката. Видовете от рода Phodopus са най-малките, телата им са от 5 до 10 cm дълги; най-голям е обикновеният хамстер (Cricetus cricetus), достига 34 cm дължина без да се включва опашката, която е около 4 cm . Такъв тип хамстер е и златистия хамстер. Ангорският хамстер е дългокосмест , произхожда от златистия хамстер, той е вторият по големина хамстер, достигайки 15 cm дължина.

Понякога е трудно да се види опашката; обикновено не е много дълга (около 1/6 от дължината на тялото), изключение прави обикновения хамстер, чийто опашка е колкото самото му тяло. На дългокосместите едвам се забелязва. Хамстерите са много нежни и костите им са чупливи. Много са чувствителни на температурни амплитуди. Някои хамстери ядат собствените си изпражнения, защото живеят в пустинята и трябва да консервират вода.

Хамстерите са всеядни. Ядат повечето неща, въпреки че трябва да получават нормална хамстерска храна(каквато има в повечето магазини за домашни любимци). Интересно ще бъде за вас и хамстера ви да експерементирате с различни зеленчуци, плодове( трябва да се премахват веднага,ако се развалят), семена, ядки, варени яйца и различни лакомства от специализираните магазини. Хамстерите крият храна в бузите си, за да я крият в бърлогите си. Когато бузите им са пълни, главата им изглежда двойна. Хамстерите в Средния Изток ловуват на големи колонии насекоми.[3]

Магазините за домашни лиюбимци продават богат асортимент от лакомства за домашни любимци.

Поведение[редактиране | edit source]

Златист хамстер

Златистите хамстери (Mesocricetus auratus) са единаци и могат да се бият до смърт, ако се поставят заедно. За разлика от дребните видове хамстери, които се разбират помежду си. Хамстерите се смятатат за животни, които са активни в сумрачната част от денонощието, но понякога се смятат за нощни животни, защото са активни цяла нощ. Но не всички са активни цялата нощ, затова не може да се каже еднозначно. Всички хамстери са отлични копачи, правят дупки с един или повече изхода, с галерии свързани с камери (килии) за правене на гнезда, за криене на храна и други дейности. Могат да присвоят и тунели на други бозайници; джунгарският хамстер (Phodopus sungorus), например използва дупките направени от пискун. Не спят зимен сън през зимата, но някои (най-вече златистия) изпадат е състояние на торпор, продължаващо от няколко дни до няколко седмици. Това става обикновено когато е твърде студено за тях. Знае се за хамстерите, че складират големи количества храна, заради дивия си инстинкт. Заради това поведение е добре да оставите хамстера сам за няколко дни.

Размножаване[редактиране | edit source]

Майка златист хамстер с малки на по-малко от седмица.

Хамстерите добиват полова зрялост по различно време в зависимост от вида си, от един месец до три месеца. Мъжките остават плодовите до края на живота си докато женските - не. Женските се разгонват на четири дни.

Размножителният сезон е от Април до Октомври, ражда от два до три пъти от 1 до 13 малки. Бременността продължава от 16 до 23 дни.[3].Бременността трае от 16 до 18 дни при златистия хамстер, от 21 до 23 дни при обикновения хамстер и от 23 дни до 30 при хамстера на Роборовски. Златистият хамстер ражда средно по 7 малки, но има случаи и по 24, което е максимума за утробата. Хамстера на Кампел обикновено има между 4 и 8 малки, може да има 14. Джунгарският хамстер, обикновения хамстер и хамстера на Роборовски имат по-малко на брой малки.

Джунгарският хамстер прави силни, моногамни връзки със своите партнъори. Ако се разделят, може да се депресират за дълго време. Това важи с по-голяма сила за мъжкия. Те стават пасивни, ядат повече, дори показват признаци на човешката депресия. Това се случва най-вече при мъжките. Това може да причини затлъстяване.

За обикновения женски хамстери е известно, че стават агресивни към мъжките, ако се държат прекалено дълго заедно. Има случаи, в които мъжките умират, когато ги атакуват женските. Ако имате такъв вид е по добре да ги отделите след чифтосването.

Хамстерите се раждат голи и слепи в гнездото, предварително приготвено от майката. Тя използва стърготини и листа е дивата природа, но в плен предпочита памук или тоалетна хартия. След една седмица започват да разучават около гнездото. След три седмици(или четири за хамстера на Роборовски) те са напално отбити. Повечето хора, които отглеждат хамстери ги продават на магазините, когато са на възраст между две и девет седмици

Чифтосване и дълголетие[редактиране | edit source]

Златистият хамстер не живее повече от 2-3 години в плен, на свобода и по-кратко. Руските хамстери (на Кампбел и джунгарския) живеят средно от 1,5 до 2 години в плен, а обикновеният от 2,5 до 3 години. Най-малкият хамстера на Роборовски често живее от 3 до 3,5 години в плен. И златистият, и руският хамстер могат да се чифтосват 4-5 седмици след раждането си, докато обикновения хамстер е готов за това на 2-3 месечна възраст, а на Роборовски на 3-4 месечна.

Мъжките хамстери имат сравнително големи за своето тяло тестиси. Преди да достигнат половата зрялост е трудно да се отдиференцират индивидите по пол. Женските имат два близкоразположени анален и генитален отвор, докато при мъжките са отдалечени. (Пенисът обикновено е прибран навътре, затова изглежда като малък отвор или розова пъпка.)

Хамстерите като домашни любимци[редактиране | edit source]

Руски хамстер-джудже
Самуров късокосмест златист хамстер

Най-познатият вид хамстери е златистия хамстер (Mesocricetus auratus), този вид хамстери са популярни най-вече като домашни любимци. Има няколко разновидности, включващи дългокосмест (козината му достига няколко сантиметра и има нужда от специална поддръжка). Британският зоолог Leonard Goodwin твърди, че повечето хамстери във Великобритания са наследници на колония, която той е доставил за нуждите на медицинската наука.[4]

Другите хамстери, които се използват за домашни любимци са четирите вида "хамстери-джуджета".Хамстера на Кампел (Phodopus campbelli) е най-рапространен от четирите вида, наречени "руски джуджета"; това не е много вярно, защото повечето хамстери произхождат от Русия. Козината на джунгарския хамстер(Phodopus sungorus) понякога става бяла през зимата (с намалянето на деня за сметка на нощта). Хамстерът на Роборовски е много малък и бърз. Обикновеният хамстер (Cricetulus griseus) е единсвения, който може да се захваща за опашката си (около 4cm дълга), но той технически не е "хамстер-джудже." Повечето хамстери имат много къси опашки.

Има и хора, които развъждат хамстери за изложби. Техните услиля са насочени към отглеждане на качествени и здрави хамстери, като и темперамента на животното е много важен. Добре е хамстерите (както и повечето домашни любимци|) да се купват директно от развъдници.

В Австралия и Нова Зеландия е незакнонно да отглеждаш хамстер като домашен любимец, защото "бегълците" могат да се приспособят в дивата природа и да станат вредители.


Източници[редактиране | edit source]

  1. Doublas Harper, The Online Etymology Dictionary, s.v. "hamster" (2001) <http://www.etymonline.com>.
  2. Merriam-Webster's Collegiate Dictionary, s.v. "hamster" (May 29, 2008) <http://www.merriam-webster.com/dictionary/hamster>.
  3. а б "hamster." Encyclopædia Britannica. Standard Edition. Chicago: Encyclopædia Britannica, 2007.
  4. Leonard Goodwin - Telegraph. // The Daily Telegraph, 14 January 2009. Посетен на 2009-01-18.