Ханаанска митология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разделителната линия на влияние между южнолевантийската и северната ѝ финикийска митология, които инак били сродни

Ханаанска митология е име, дадено на група от древни западносемитски религии, практикувани от ханаанците, живели в древния Левант, и обхваща периода от ранната бронзова епоха до първите векове на новата ера.

Религията на ханаанците ни е известна от Библията, а археологическите данни са оскъдни, като други косвени източници за нея ни дава гръко-римския свят. В средата на 19 век са разкрити "египетските текстове на отвращението" от Луксор и Саккара, които дават известна представа за ханаанската религия, но всичко което знаем за нея започва да се разплита от 1928 г., когато е открит древния град-държава на Угарит, в който са разкрити глинени плочки с религиозни текстове датиращи от около 1400 г. пр.н.е. с още по-ранни митове и легенди, както с церемониални и популярни песни от него време. Те са написани като стихове, а някои от текстовете са били използвани като литургийни в Угаритските храмове.

Въпреки че, религията на ханаанците има много общо с Месопотамия и други съседни общности, тя се и различава от тях. Същото важи и за наследилата я финикийска религия, с което не бива да се смесва.

Начело на ханаанския пантеон е бог Ел (също известен като Елох или Елохим на иврит). Това е номадски бог изпълняващ във висша степен етични и социални функции. Има космогеничен произход.

Култът към бог Ел е типично ханаански от XXII век пр.н.е., а след това се разпространява сред асирийците и вавилонците. Ел е върховно божество, цар и създател на всичко, а освен това и съдия, който диктува какво трябва да правят както мъжете, така и боговете. Определян е и с нарицателното име Даган (бог на зърнените култури, пшеницата и семената).

В течение на времето по брега на Средиземно море Дагон има двойна насока и употреба насочена както към земята, така и към водата. Дагон на свой ред се счита за баща на Ваал. Ваал е представян също и като млад бик. В Угарит храма на Даган и на Ваал е едно и също нещо.

Ваал в ханаанската религия е означаван и с името Адад, бог на дъжда, за да се превърне в покровител на земеделските култури. Таблиците открити в Угарит го разкриват като съпруг (или син) на богинята Ашера (майката на всички богове, небесната жена). В Ханаанската земя царя е назначен за "негов слуга". Така е описан статута на древните царе - като изпълнители на волята на Бог. На тази титла се е гледало освен като на привилегия, но и като на тежест (тежка е царската корона - виж Мономахова шапка).

Култът към Даган прониква и в Древен Египет с хиксосите.

С влизането си в Обетованата земя, евреите са били заобиколени от хора, които се покланят на един и същи Бог - Ел-Ир-Даган и синът му Ваал-Адад-Амон. Еврейските лидери, според Библията, оправдават своите свещени войни на унищожение срещу съседните народи като борба с езическия култ на "Ваал", за да се служи на единствения бог Яхве (Йехова). Библията представя в очите на древните еврейски племена ханаанските народи (предимно финикийците) като търговци свикнали с измама да трупат богатство.

Второзаконие[редактиране | edit source]

По повод на Тофета ето какво призовава Стария завет:

Разрушете жертвениците им, съборете свещените им стълбове, изгорете обредните им стълбове, отсечете изваяните изображения на техните богове и заличете имената им от това място.

(Второзакон. 12:1)

Източници[редактиране | edit source]

  • Roy Willis (org.) (2007). Mitologias: deuses, heróis e xamãs nas tradições e lendas de todo o mundo. ISBN 978-85-7402-777-7.

Вижте също[редактиране | edit source]