Хана Аренд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Философия на 20-ти век Хана Аренд |
|
|---|---|
немски философ
|
|
|
Име |
Хана Аренд |
|
Рождена дата |
|
|
Умира на |
|
|
Школа и традиция |
|
Хана Аренд [1] (на немски: Hannah Arendt) е немска политоложка, философ и мислител, оказала сериозно влияние върху съвременната философия с книгата си за тоталитаризма.
[редактиране] Биография
Родена в еврейско семейство в Линден, Хановер, и отрасла в Кьонигсберг (родният град на Имануел Кант, комуто тя се възхищава) и Берлин, Аренд учи философия с Мартин Хайдегер в Марбургския университет. Изглежда има краткотрайна романтична връзка с Хайдегер — обвързване, донесло много критики поради неговата привързаност към нацистите.[2]
След Марбург, Аренд отива в Хайделберг, където пише своята дисертация за любовта в творчеството на Св. Августин (354–430) под ръководството на философа и психолог-екзистенциалист Карл Ясперс.
Хана Аренд разкрива в своя труд Тоталитаризмът (на немски Elemente und Ursprünge totaler Herrschaft, тоест Елементи и произход на тоталитарното управление) механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма.
Едно от ключовите понятие, което вкарва и развива в съвременната философска мисъл, докато отразява процеса срещу Адолф Айхман за сп. „Ню Йоркър“ през 1963 г. (репортажи, събрани по-късно в книгата Айхман в Йерусалим), е баналността на злото.
[редактиране] Бележки
- ↑ Правилен правопис по правилата за транскрипции Арент
- ↑ Хана Аренд - Мартин Хайдегер, Писма 1925-1975 и други документи, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2003. (прев. Димитър Денков)
[редактиране] Външни препратки
