Хана Аренд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Западна философия
Философия на 20-ти век
Hannah Arendt.jpg
портрет

Име

Хана Аренд

Рождена дата

14 октомври 1906
Хановер, Германия

Умира на

4 декември 1975
Ню Йорк, САЩ

Школа и традиция

Феноменология

Основни интереси

политическа теория, съвременност, философия на историята

Основни идеи

Homo faber, animal laborans, vita activa

Влияния от

Сократ, Платон, Аристотел, Исус Христос, Павел, Дънс Скот, Свети Августин, Макиавели, Монтескьо,Едмънд Бърк, Кант, Токвил, Киркегор, Хайдегер, Ръсел

Влияния върху

Юрген Хабермас, Морис Мерло-Понти, Джорджо Агамбен, Райнхарт Козелек, Хана Питкин, Куентин Скинър, Филип Петит, Ален Финкелкрот, Юлия Кръстева, Ричард Сенет, Чарлз Тейлър, Мишел Фуко, Ален Бадиу, Бенджамин Барбър, Зигмунт Бауман

Хана Аренд [1], на български също Арендт и Арент (на немски и английски: Hannah Arendt) е германо-американски политически теоретик и философ, оказала сериозно влияние върху съвременната философия с книгата си за тоталитаризма.

Съдържание

Биография[редактиране]

Родена в еврейско семейство в Линден, Хановер, и отрасла в Кьонигсберг - днешен Калининград (родният град на Имануел Кант, комуто тя се възхищава) и Берлин, Аренд учи философия с Мартин Хайдегер в Марбургския университет. Изглежда има краткотрайна романтична връзка с Хайдегер — обвързване, донесло много критики поради неговата привързаност към нацистите.[2]

След Марбург Аренд отива в Хайделберг, където пише своята дисертация за любовта в творчеството на Св. Августин (354–430) под ръководството на философа и психолог-екзистенциалист Карл Ясперс.

През 1929 г. в Берлин се омъжва за Гюнтер Стърн, по-късно известен като Гюнтер Андърс; през 1937 г. се развеждат. Публикува дисертацията си през 1929 г., но тъй като е от еврейски произход, на Аренд е отказана хабилитация, условие за преподаване в немските университети. Тя изследва антисемитизма за известно време, преди да бъде разпитвана от Гестапо. Поради това Аренд заминава за Париж, където се сприятелява с марксисткия литературен критик Валтер Бенямин, първи братовчед на съпруга й. Докато е във Франция, Аренд подкрепя и помага на еврейски бежанци. Изпратена е в лагера Гурс, но успява да избяга след няколко седмици.

Заради немската военна окупация на северна Франция по времето на Втората световна война и депортирането на евреите в нацистките концлагери, както и колабористичния режим във Виши, Аренд се принуждава да напусне Франция. През 1940 г. тя се омъжва за немския поет и марксистки философ Хенрих Блючер, по това време бивш член на Комунистическата партия. През 1941 г. Аренд избягва със съпруга си и майка си в САЩ. Те разчитат на животоспасяващите ги визи, нелегално издадени от американския дипломат Хирам Бингам IV, който помага по този начин на приблизително 2500 еврейски бежанци. Друг американец, Вариян Фрай, ги подпомага финансово и им осигурява визите. С пристигането си в Ню Йорк Аренд става активен член на немско-еврейската общност. От 1941 до 1945 г. тя списва рубрика в немскоезичния вестник Aufbau. От 1944 г. ръководи изследвания за Комисията за европейско-еврейско културно възстановяване, поради което пътува често до Германия в тази си роля. След Втората световна война тя се завръща в Германия и работи за Youth Aliyah, ционистка организация, която спасява хиляди деца от Холокоста и ги установява в Палестина. Става близък приятел с Карл Яспер и неговата съпруга, развивайки дълбоко интелектуално приятелство с него. Аренд също започва кореспондеция и с Мери Макарти.

През 1950 г. става натурализирана гражданка на Съединените щати. Аренд работи като гостуващ лектор в Калифорнийски университет, Бъркли, Принстънският университет и Северозападния университет. През пролетта на 1959 г. тя става първата жена лектор в Принстън. Аренд също преподава в Чикагския университет, където е член на Комитета по социално мислене; Нов университет в Манхатан, Йейлският университет, където работи като сътрудник, и в Центъра за академични изследвания в Уеслианския университет(1961-1962, 1962-1963). Аренд е избрана за сътрудник към Американската академия за изкуства и наука през 1962 г. и за член на Американската академия за изкуства и литература през 1964.

Умира през 1975 г. (на 69 години) от инфаркт и е погребана в Бард Колеж в Анадейл на Хъдсън, Ню Йорк, където съпругът й преподава в продължение на години.

Творчество[редактиране]

Хана Аренд разкрива в своя труд Тоталитаризмът (на немски Elemente und Ursprünge totaler Herrschaft, тоест Елементи и произход на тоталитарното управление) механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма.

Хана Аренд e една от малкото философи, които имат смелостта да пишат недвусмислено за тоталитаризма като за "зло" и да го критикуват по този начин [3], а по-късно, докато отразява процеса срещу Адолф Айхман за сп. Ню Йоркър през 1963 г. (репортажи, събрани по-късно в книгата Айхман в Йерусалим), тя назовава това с термина баналността на злото.

Игрален филм[редактиране]

През 2012 г. излиза немски игрален филм, озаглавен Хана Аренд, режисиран от Маргарит фон Трота, с Барбара Сукова в ролята на Аренд. Филмът се концентрира върху процеса срещу Адолф Айхман и противоречията, създадени от книгата на Аренд, която по това време е криворазбрана като защитаваща Айхман и критикуваща еврейските лидери заради Холокоста. В ключова сцена Аренд отговаря пред зала, пълна с нейни студенти, че всеки желаещ да пише за този период в историята, има задължение да се опита да разбере това, което превръща обикновените хора в инструменти на тоталитаризма.

Източници[редактиране]

  1. Правопис по правилата за транскрипция (Наредба 6): Арент
  2. Хана Аренд - Мартин Хайдегер, Писма 1925-1975 и други документи, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2003. (прев. Димитър Денков)
  3. срещания на думата в книгата й Тоталитаризмът
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hannah_Arendt“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Библиография[редактиране]

  • Хана Аренд, Тоталитаризмът (гл.4)
  • Хана Аренд, Криза на републиката
  • Хана Аренд, Човечеството в тъмни времена
  • Хана Аренд, Между миналото и бъдещето: осем упражнения по политическо мислене
  • Хана Аренд, Айхман в Йерусалим - репортаж за баналността на злото, Сиела, 2004
Други
  • Хана Арент, Мартин Хайдегер, Писма и други документи (1925-1975), Критика и хуманизъм, 2003

Външни препратки[редактиране]

Открийте още информация за Хана Аренд в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)