Хана Аренд
| Западна философия Философия на 20-ти век |
|
|---|---|
портрет
|
|
|
Име |
Хана Аренд |
|
Рождена дата |
|
|
Умира на |
|
|
Школа и традиция |
|
|
Основни интереси |
|
|
Основни идеи |
Homo faber, animal laborans, vita activa |
|
Влияния от |
Сократ, Платон, Аристотел, Исус Христос, Павел, Дънс Скот, Свети Августин, Макиавели, Монтескьо,Едмънд Бърк, Кант, Токвил, Киркегор, Хайдегер, Ръсел |
|
Влияния върху |
Юрген Хабермас, Морис Мерло-Понти, Джорджо Агамбен, Райнхарт Козелек, Хана Питкин, Куентин Скинър, Филип Петит, Ален Финкелкрот, Юлия Кръстева, Ричард Сенет, Чарлз Тейлър, Мишел Фуко, Ален Бадиу, Бенджамин Барбър, Зигмунт Бауман |
Хана Аренд [1], на български също Арендт и Арент (на немски и английски: Hannah Arendt) е германо-американски политически теоретик и философ, оказала сериозно влияние върху съвременната философия с книгата си за тоталитаризма.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Родена в еврейско семейство в Линден, Хановер, и отрасла в Кьонигсберг - днешен Калининград (родният град на Имануел Кант, комуто тя се възхищава) и Берлин, Аренд учи философия с Мартин Хайдегер в Марбургския университет. Изглежда има краткотрайна романтична връзка с Хайдегер — обвързване, донесло много критики поради неговата привързаност към нацистите.[2]
След Марбург Аренд отива в Хайделберг, където пише своята дисертация за любовта в творчеството на Св. Августин (354–430) под ръководството на философа и психолог-екзистенциалист Карл Ясперс.
През 1929 г. в Берлин се омъжва за Гюнтер Стърн, по-късно известен като Гюнтер Андърс; през 1937 г. се развеждат. Публикува дисертацията си през 1929 г., но тъй като е от еврейски произход, на Аренд е отказана хабилитация, условие за преподаване в немските университети. Тя изследва антисемитизма за известно време, преди да бъде разпитвана от Гестапо. Поради това Аренд заминава за Париж, където се сприятелява с марксисткия литературен критик Валтер Бенямин, първи братовчед на съпруга й. Докато е във Франция, Аренд подкрепя и помага на еврейски бежанци. Изпратена е в лагера Гурс, но успява да избяга след няколко седмици.
Заради немската военна окупация на северна Франция по времето на Втората световна война и депортирането на евреите в нацистките концлагери, както и колабористичния режим във Виши, Аренд се принуждава да напусне Франция. През 1940 г. тя се омъжва за немския поет и марксистки философ Хенрих Блючер, по това време бивш член на Комунистическата партия. През 1941 г. Аренд избягва със съпруга си и майка си в САЩ. Те разчитат на животоспасяващите ги визи, нелегално издадени от американския дипломат Хирам Бингам IV, който помага по този начин на приблизително 2500 еврейски бежанци. Друг американец, Вариян Фрай, ги подпомага финансово и им осигурява визите. С пристигането си в Ню Йорк Аренд става активен член на немско-еврейската общност. От 1941 до 1945 г. тя списва рубрика в немскоезичния вестник Aufbau. От 1944 г. ръководи изследвания за Комисията за европейско-еврейско културно възстановяване, поради което пътува често до Германия в тази си роля. След Втората световна война тя се завръща в Германия и работи за Youth Aliyah, ционистка организация, която спасява хиляди деца от Холокоста и ги установява в Палестина. Става близък приятел с Карл Яспер и неговата съпруга, развивайки дълбоко интелектуално приятелство с него. Аренд също започва кореспондеция и с Мери Макарти.
През 1950 г. става натурализирана гражданка на Съединените щати. Аренд работи като гостуващ лектор в Калифорнийски университет, Бъркли, Принстънският университет и Северозападния университет. През пролетта на 1959 г. тя става първата жена лектор в Принстън. Аренд също преподава в Чикагския университет, където е член на Комитета по социално мислене; Нов университет в Манхатан, Йейлският университет, където работи като сътрудник, и в Центъра за академични изследвания в Уеслианския университет(1961-1962, 1962-1963). Аренд е избрана за сътрудник към Американската академия за изкуства и наука през 1962 г. и за член на Американската академия за изкуства и литература през 1964.
Умира през 1975 г. (на 69 години) от инфаркт и е погребана в Бард Колеж в Анадейл на Хъдсън, Ню Йорк, където съпругът й преподава в продължение на години.
Творчество[редактиране]
Хана Аренд разкрива в своя труд Тоталитаризмът (на немски Elemente und Ursprünge totaler Herrschaft, тоест Елементи и произход на тоталитарното управление) механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма.
Хана Аренд e една от малкото философи, които имат смелостта да пишат недвусмислено за тоталитаризма като за "зло" и да го критикуват по този начин [3], а по-късно, докато отразява процеса срещу Адолф Айхман за сп. Ню Йоркър през 1963 г. (репортажи, събрани по-късно в книгата Айхман в Йерусалим), тя назовава това с термина баналността на злото.
Игрален филм[редактиране]
През 2012 г. излиза немски игрален филм, озаглавен Хана Аренд, режисиран от Маргарит фон Трота, с Барбара Сукова в ролята на Аренд. Филмът се концентрира върху процеса срещу Адолф Айхман и противоречията, създадени от книгата на Аренд, която по това време е криворазбрана като защитаваща Айхман и критикуваща еврейските лидери заради Холокоста. В ключова сцена Аренд отговаря пред зала, пълна с нейни студенти, че всеки желаещ да пише за този период в историята, има задължение да се опита да разбере това, което превръща обикновените хора в инструменти на тоталитаризма.
Източници[редактиране]
- ↑ Правопис по правилата за транскрипция (Наредба 6): Арент
- ↑ Хана Аренд - Мартин Хайдегер, Писма 1925-1975 и други документи, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2003. (прев. Димитър Денков)
- ↑ срещания на думата в книгата й Тоталитаризмът
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hannah_Arendt“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
Библиография[редактиране]
- Хана Аренд, Тоталитаризмът (гл.4)
- Хана Аренд, Криза на републиката
- Хана Аренд, Човечеството в тъмни времена
- Хана Аренд, Между миналото и бъдещето: осем упражнения по политическо мислене
- Хана Аренд, Айхман в Йерусалим - репортаж за баналността на злото, Сиела, 2004
- Други
- Хана Арент, Мартин Хайдегер, Писма и други документи (1925-1975), Критика и хуманизъм, 2003
Външни препратки[редактиране]
- Хана Аренд, в. Култура, 2010
- Хана Аренд и „Изгубеното съкровище на революцията”
- ((en)) Подробна биобиблиография на Аренд
- ((en)) Хана Аренд в jewishvirtuallibrary.org
