Хановерска династия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хановер
кралство Хановер, Кралство Великобритания, кралство Ирландия
Информация
Парентална династияБонифацииОбертенгиЕстеВелфи
Титликрал на Великобритания и Ирландия
крал на Хановер
ОснователГеорг (Брауншвайг-Каленберг)
Основана1635
Националностнемци
Хановерска династия в Общомедия

Хановерската династия (на английски: House of Hanover) е династия, наследила династията Стюарт като крале на Великобритания и управлявала от 1714 до 1901 година. Времето на управление на първите четирима крале от тази династия във Великобритания е известно и като Джорджианска епоха. Днешната британска владетелска фамилия, династията Уиндзор е нейно съребрено разклонение.

До 1837 управляват също така първоначалното си владение в Германия – Хановер (отначало като курфюрсти, а после като крале)[1]. Те са клон на стария германски род Велфи, който до началото на 18 век управлява Брауншвайг.

Макар в много отношения представителите на династията да са чужди на английската култура (Джордж I изобщо не говорел английски), Велфите се оказват на британския престол благодарение на Акта за наследяването на престола от 1701 г., който отрязва пътя към британската корона на многочислените католици, свързани кръвно с династията Стюарт. Хановерските владетели произлизат от курфюрстината София Хановерска, чиито родители са английската принцеса Елизабет Стюарт (дъщеря на Джеймс I и Анна Датска) и протестантът Фридрих V, курфюрст на Пфалц.

Джорджианската епоха се характеризира с усилване на парламентаризма, отслабване на кралската власт, укрепване на британската демокрация. По това време започва Индустриалната революция и започва бурно развитие на капитализма. Това е и периодът на Просвещението и революциите в Европа, войната за независимост на американските колонии, завоюването на Индия и Френската революция.

Благодарение на встъпването на Велфите на британския престол някои известни личности от Хановер продължават да работят в Англия и постигат световна слава – композиторът Георг Фридрих Хендел и астрономът Уилям Хершел. В същото време английската външна политика започва да се ръководи и от интересите на Хановерското курфюрство и защитата му от външни посегателства. Това става една от причините за Седемгодишната война.

Според принципите на унаследяване на престола на Обединеното кралство при липса на мъжки наследници тронът се заема от женски наследник, но с кончината на съответната кралица династията се счита за приключена, а нейният наследник е основоположник на нова династия на името на бащата (въпреки че той е принц-консорт, а не властващ владетел). Така с кончината на кралица Виктория е прекратена Хановерската династия във Великобритания, а синът ѝ Едуард VII поставя началото на съвременната властваща династия. Тя е Сакс-Кобург и Гота по името на баща му принц-консорт Алберт, но през Първата световна война Великобритания влиза във война с Германската империя и по политически подбуди за подсилване на морала на нацията и особено на войниците на бойното поле, немското име е заменено с Уиндзор по името на замъка Уиндзор, официална резиденция на кралското семейство, което име се запазва до днес.

Списък на кралете[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. House of Hanover | Facts, History, & Monarchs // Encyclopedia Britannica. Посетен на 24 ноември 2022. (на английски)