Хановер ШФ 96

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хановер 96)
Направо към: навигация, търсене
Хановер 96
Hannover96 Nordtribüne.JPG
Име на отбор Хановер 96
Оригинално име Hannover 96
Прозвище "Червените", "96"
Членове: 10,348
Фенклубове: 90
Основан 12 април 1896
Стадион АВД Арена
(бивш Нидерзаксен Щадион)
Хановер, Германия Германия
Капацитет 49,000
Президент Германия Мартин Кинд
Flag of Germany.svg Йорг Шмадке-спортен директор
Старши треньор Турция Тайфун Коркут
Първенство Първа Бундеслига
2011/12 Първа Бундеслига, 7-о
Спонсор ТУИ (TUI)
Екипировка Jako
Домакин
Гост

Хановерше Шпортферайн фон 1896 (на немски: Hannoversche Sportverein (HSV) von 1896) или за кратко Хановер 96 (на немски: Hannover 96) е името на германски футболен клуб от град Хановер, провинция Долна Саксония, Германия. Основан е на 12 април 1896 г. Шампион на Германия през 1938 и 1954 г., носител на купата на страната през 1992 г. Екипът на отбора е червени фланелки, черни гащета и чорапи. Освен с футбол, клубът има подразделения за лека атлетика, гимнастика, бадминтон (един от традиционно силните отбори в Германия), тенис, тенис на маса, билярд и триатлон. Има около 10,000 членове, като 2,200 от тях практикуват някои от спортовете в Хановер 96, а останалите са фенска маса, придобила статута си по новите правила на записване през последните години. Професионалният футболен отбор представлява командитно дружество с акции, контролирано от клуба.

История[редактиране | edit source]

1896–1945: От основаването до първата шампионска титла и Втората световна война[редактиране | edit source]

Старата емблема на отбора

Хановер 96 е основан на 12 април 1896 г. като Хановершер Фусбал-Клуб 1896 (на български: Хановерски Футболен Клуб 1896), по предложение на Фердинанд-Вилхелм Фрике, основател на Дойчер Фау Еф 1878 Хановер (на български: Германско Футболно Обединение 1878 Хановер). В 16 часа на тази дата бивши ученици се събират близо до мястото, където днес е стадионът на Хановер 96, за да поиграят футбол. Спортът не е футболът, който всички днес познаваме, а е т.нар. разновидност "ръгби-футбол", при която топката може да се хваща и с ръце. Не всички имена на участниците са запазени до днес, но някои от тях са Аугуст Борман, Арнолд Фоке, Фриц Хофман, Георг Киндерман, Фриц Кьолермайер, Конрад Фридрих, Вилхелм Намендорф, Аугуст Рийн, Фриц Фогелер и Ернст Вите. Именно тези момчета получават подкрепата на Фрике и на 19 април 1896 г. се провежда първа сбирка на новия клуб, на която за пръв ръководител на организацията се избира Фриц Фогелер. Първоначално намерението е било повече да се развиват спортове като атлетика и ръгби, а футболът не е бил от голямо значение до 1899 г.[1] Повечето от членовете на Германиа 1902 Хановер стават част от Хановер 96 през 1902 г., а останалите образуват Хановершер Балшпилферайн (на български: Хановерско Обединение за Игра с топка). През 1913 г. те се обединили с Балферайн 1898 Хановера (основан през 1905 г. след обединението на Фусбалферайн Хановера 1898, Хановер и Хановершер Бе Фау), за да се получи Хановершер Шпортферайн 1896. Отборът играе срещите си на хановерския колодрум и това продължава и след края на Втората световна война.

Цветовете на Хановер 96 са черно-бяло-зелено, но играчите в началото играят в синьо, докато Балшпилферайн носят червени екипи. Новообединеният тим запазва черно-бяло-зеленото като клубни цветове, но избрат екипите, с които играят да бъдат червени, като по този начин получили прякора си "Ди Ротен" (на български: "Червените"). Едва третият екип на отбора е в официалните цветове на клуба. Разминаването между клубните цветове и цветовете на екипите датира от началните години на отбора, когато малко необяснимо местният футболен съюз забранява на членовете си да играят в цветовете на своите емблеми.

Клубът редовно участва в националните елиминации през ранните години на ХХ век, но така и не успява да преодолее Айнтрахт Брауншвайг, като по този начин се създава съперничество, което продължава и до днес. След тези начални години Хановер 96 запазва постоянство и продължава с изявите си на национално ниво през 20-те години на миналия век.

Изглед от град Хановер, година преди създаването на спортния клуб

По време на Третия райх германският футбол се преорганизира в 16 висши дивизии (гаулиги) на регионален принцип през 1933 г., а Хановер 96 става част от Гаулига Долна Саксония. Професионалният треньор по футбол Роберт Фукс е назначен да тренира "червените" от Хановер през 1932 г., като ангажиментите му продължават цели 16 години, макар и с някои прекъсвания. Отборът участва във финалния турнир на страната за определяне на шампион през 1935 г., като следващата година изпраща футболисти в германския национален отбор - Едмунд Малеки и Фриц Дайке. Печелят първия си национален шампионат през 1938 г., което е и една от най-големите изненади в историята на германския футбол, след победа над Шалке 04 - доминираща футболна сила в Германия за времето си. На полуфинала в Дрезден е победен съставът на Хамбург след продължения (3:2). Финалната среща с "кралскосините" е в Берлин на 23 юни 1938 г. Пред повече от 90,000 зрители двата отбора завършват при 3:3, преиграването на 3 юли 1938 г. е изключително драматично, а Хановер 96 надделяват с 4:3 след продължения на препълнения от 94,000 любители на футбола Олимпийски стадион. Съперниците провеждат и двете срещи в един и същи състав, а единадесеторката за хановерци е[2]: Лудвих Притцер - Хелмут Сийферт, Вили Петцолд - Йоханес Йакобс, Ернст Дайке, Лудвих Менер - Едмунд Малеки, Лудвих Пьолер, Ерих Менг, Петер Лай - Рихерд Менг. През 1942 г., отборът се мести в новосформираната Гаулига Брауншвайг-Южен Хановер.

1945–1963: От края на Втората световна война до създаването на Бундеслигата[редактиране | edit source]

Както повечето германски организации отборът е разпуснат след Втората световна война от окупационните войски на Съюзниците. Формирова се сборна формация от местни футболисти през август 1945 г., а месец по-късно смесена група от бивши играчи на Хановер 96 и Арминия Хановер играе първи следвоенен двубой срещу британски военен тим. Хановер 96 по-късно формално се преосновава на 11 ноември 1945 г. като Хановершер Ес Фау (на български: Хановерско Спортно Обединение), преди да си възвърне традиционното име на 27 април 1946 г.

Клубът продължава да играе през 1947 г. в първодивизионната Оберлига Север и изпада, но бързо се връща елитния статус през 1949 г., след като Холщайн Кил е изключен. Следващото появяване на Хановер 96 на национален финал идва през 1954 г. под ръководството на Хелмут Кронсбайн (старши-треньор от 1952 г.), побеждавайки Кайзерслаутерн с убедителното 5:1, като в състава на отбора от Пфалц играят петима играчи от националния отбор на Германия, които по-късно същата година ще спечелят първата световна титла за страната си при изненадващата победа над Унгария, известна като "Чудото от Берн". При това успехът е постигнат с неизвестни за времето си играчи, без нито един национален състезател, с летящ старт от 11 поредни победи в Оберлига Север, довело ги до званието шампион на Северна Германия. Във финалната фаза на първенството са преодолени Берлин 92 и Щутгарт, за да се достигне до сблъсъка с Кайзерслаутерн. Датата е 23 май 1954 г. На хамбургския Фолкспаркщадион 80,000 зрители очакват "Гордостта на Пфалц" с лекота да победи Хановер 96. След 1:1 на почивката обаче Хановер 96 разгромява "червените дяволи" с 5:1 и става за втори път първенец на Германия. Единадесеторката на Хановер 96: Ханс КремерХелмут Герушке, Ханес КиркВернер Мюлер, Хайнц Боте, Ролф ГеркеХайнц Вевецер, Ролф Пец, Ханес Ткоц, Клеменс Циелински, Хелмут Крул. Герке играе на мястото на контузения Вили Хундертмарк, който преди това е титуляр. Следващата година отборът завършва на пето място в Оберлига Север, а през 1956 г. отново е на финал на първенството, но този път няма шанс срещу Кайзерслаутерн, Шалке 04 и Карлсруе и отпада. Това е последното участие на долносаксонци във финален турнир. Те вече не играят на градския колодрум, който е разрушен през 1959 г., а на Айленридещадион.

1963–1996: От началото на Бундеслигата до изпадането в Регионалната лига[редактиране | edit source]

През 1963 г. започва съществуването си Бундеслигата, новата професионална футболна лига на Германия. Тя включва шестнадест от най-добрите отбори на страната. Заявлението за служебно класиране на Хановер 96 в Първа Бундеслига е отказано. Критерии за участие са спортното класиране, финансовата ситуация и историческите успехи на клубовете. Тук при директното сравнение със съседите от Айнтрахт Брауншвайг Хановер 96 губи със малко и това още повече засилва враждата между привържениците на двата тима. Хановер 96 е определен да играе в Регионална лига Север през този сезон, но се класира отново за най-висшото стъпало на германския футбол през следващата година. Това се посреща добре от местните привърженици, като мачовете на отбора се радват на рекордна посещаемост в цялото първенство, възлизаща средно на 46,000 зрители на мач в Нидерзаксенщадион.

"96" играе в Първа Бундеслига за десетилетие, докато накрая изпадат във Втора Бундеслига Север за сезона 1974/75. През този период най-добрият играч на отбора е вратарят Хорст Подласли, който изиграва 187 мача за "червените". За треньор отново е върнат Хелмут Кронсбайн, само за да бъде освободен през 1966 г. Връщат се веднага в първа лига под наставленията на Кронсбайн, но отново изпадат през 1975/76, за да прекарат седемнадесет от следващите двадесет години във втората дивизия. Хановер 96 показва непостоянство, но не се стига нито до класиране в Първа Бундеслига, нито до изпадане. От треньорите личат имената на Дитхелм Фернер (1979-82 г.) и отново Хелмут Кронсбайн (за четвърти! път). По-известни футболисти са Дитер Шатцшнайдер (най-успешният реализатор в историята на германската втора лига), вратарят Юрген Рюнио и халфът Бернд Дирсен.

Едва при Вернер Бискуп, който изгражда млад отбор, връщането в Първа Бундеслига се превръща в реалност, само за да се стигне до последното място в последвалия сезон. Отново целта е промоция за кампанията 1986/87 и момчетата на треньора Юрген Велинг правят всичко възможно за това - след 3 поредни победи вначалото, за домакинството срещу Улм 1846 идват 40,000 зрители - нещо необичайно за 80-те години, когато се отбелязва спад в посещаемостта на срещите в Германия. Футболната треска превзема Хановер, в резултат на което клубът отново се изкачва във висшия германски ешелон. Този път до изпадане не се стига, а комфортното десето място им дава право на ново участие. Нещо повече - победата на Хановер 96 над Байерн Мюнхен през пролетта дава сребърната салатиера на съседите от Вердер Бремен. Добрите впечатления от това представяне са помрачени от ново изпадане. За отбелязване е представянето на полузащитника Карстен Зурман, който от 1980 до 1992 г. играе за Хановер 96, а повечето време е капитан на отбора. От 1989 до 1996 г. хановерци играят във втора лига.

Отборът изпитва финансови проблеми през втората половина на 70-те години на миналия век, както и в началото на 90-те. По това време - 1992 г. - Хановер 96 прави впечатляваща серия от победи, която води до спечелването на първата им Купа на Германия и по този начин това им помага да стабилизират материалното си състояние. Поредицата включва победи срещу първодивизионните Борусия Дортмунд, Бохум, Карлсруе, Вердер Бремен (на полуфинал) и Борусия Мьонхенгладбах (на финал), като долносаксонци стават първият не-елитен отбор, спечелил купата. Герой за победителите става вратарят Йорг Зиферс, спасил две дузпи и реализирал победния удар в полуфинала, решен с дузпи. На финала той отново отразява два удара от бялата точка след равенство в редовното време и продълженията. Избраннииците на треньора Михаел Лорковски, записали имената си в историята на Хановер 96 са: Йорг ЗиферсРоман Войчички, Йорг-Уве Клюц, Аксел ЗундерманМихаел Шьонберг, Оливер Фройнд, Йорг Кречмар, Карстен Зурман, Бернд Хеемсот (119. Матиас Кулмай) – Милош Делмас, Михаел Кох (68. Уве Юрш).

През есента отборът взема участие в турнира на Купата на носителите на национални купи. По ирония на съдбата, вместо международен противник, жребият определя местните съперници от Вердер Бремен за тяхно първо препятствие. "Зелените" от Везерщадион са класирани служебно в турнира по изключение. След 1:3 в Бремен, домакинската победа с 2:1 се оказва недостатъчна и това е бързият край на европейското участие. До 1996 г. успехите рядко спохождат долносаксонци, отборът стига дъното след изпадане в третодивизионната Регионална лига Север и остава там за два сезона в периода 1996-98. Болезненият факт, че изпадането съвпада с вековния юбилей на тима, го прави обект на подигравки от запалянковците на съперниците в продължение на години. През първия третодивизионен сезон Хановер 96, макар че печели Регионалната лига, губи баража за класиране в по-горната дивизия след загуба от Енерги Котбус. Вторият сезон в третото ниво на германския футбол се характеризира с вътрешните борби за власт в администрацията на клуба и в крайна сметка привържениците отстраняват Уц Клаазен и ръководството се поема от предприемача Мартин Кинд, който през годините подпомага финансово отбора и влага много лични средства.

1996–2002: Ново начало[редактиране | edit source]

През 1998 г. под ръководството на Райнхолд Фанц Хановер 96 прави ново начало с млади играчи, жадуващи изява, някои от които стигат и до представителния отбор на Германия (Джералд Асамоа, Зебастиан Кел, Фабиан Ернст, Ото Адо)или впечатляват в бундеслигата. Станалият впоследствие старши-треньор Дитер Хекинг също е част от отбора. Идоли за хановерската публика през 90-те години са вратарят Йорг Зиферс (днес треньор на вратарите) и защитникът Карстен Линке. "Червените" се връщат във втора лига през 1998 г., а следващия сезон за малко пропускат да се класират в Първа Бундеслига, завършвайки на четвърто място. През 2000 г. (10 място) и 2001 г. (9 място) Хановер 96 дълго време са в челната тройка, но завършват назад в класирането след лоши серии в последните срещи. След различни треньорски промени (Райнхолд Фанц - Франц Гербер - Бранко Иванкович - Хорст Ерментраут) Ралф Рангник поема отбора на 1 юли 2001 г. и веднага го класира в бундеслигата. Той спечелва симпатиите на феновете, като за кратко време преобразява играта на отбора, карайки го да играе красив нападателен футбол.

От 2002: Класиране и утвърждаване в Първа Бундеслига[редактиране | edit source]

Основен играч в тактиката на Хановер 96: Алтин Лала

След промоцията отборът се стабилизира във висшия ешелон, постигайки класирания в средата на таблицата под наставленията на няколко треньори. През 2002/03 тимът вкарва доста голове, но и допуска много, нещо, характерно за отборите, ръководени от Рангник. Все пак Хановер 96 запазва мястото си в елита (11 място) след късен гол на Иржи Щайнер в предпоследния кръг.

Периодът под ръководството на Ралф Рангник приключва през март 2004 г., като той е заменен от Евалд Линен. Легендата на Арминия Билефелд запазва мястото на долносаксонците в Първа Бундеслига, но за разочарование на феновете вече се набляга повече на защитата, отколкото на нападението. Този стил на игра не е особено атрактивен, но за сметка на това е ефективен - Хановер 96 вече не се бори за оставане, а почти постига класиране в турнира на УЕФА Интертото. Клубът е на първо място по спортсментство в Първа Бундеслига с най-малко получени наказателни картони поради специфичните критерии на УЕФА обаче място в турнира за Купата на УЕФА получава Майнц 05.

Президентът Мартин Кинд изненадващо напуска поста си през 2005 г., а властта е разпределена между новия президент Гьотц фон Фромберг, мениджъра Иля Кенцих и финансовия мениджър Карл-Хайнц Фелинг. Евалд Линен е уволнен през ноември 2005 г. поради неразбирателство с новите ръководители и е заменен от известния привърженик на Шалке 04 треньора Петер Нойрурер. Той успява да мотивира отбора и петото място в ранната пролет на 2006 г. е закономерно, само за да бъде застигнат от криза на резултатите и Хановер 96 се срива до 12 място в края на сезона. Малка утеха е, че се изпреварва Волфсбург и хановерци са отново най-силният отбор на Долна Саксония след 1993 г.

Старши-треньорът Дитер Хекинг е назначен само няколко седмици след началото на сезона 2006/07 след катастрофално начало под командването на Петер Нойрурер, когато тимът губи и трите си мача и допуска общо 11 гола. Постига се стабилизиране и дори в края на сезона се преследва класиране за европейските турнири. След като малко не достига за класиране в турнира за Купата на УЕФА, клубът се опитва да увеличи нападателната си мощ за следващия сезон, като купува Майк Ханке от Волфсбург, Бенямин Лаут от Хамбург и Кристиян Шулц от Вердер Бремен. Нещата изглеждат обнадеждаващо в предсезонната подготовка, когато се постигат победи над Глазгоу Рейнджърс и Реал Мадрид, както и безпроблемно класиране за втория кръг на Купата на Германия. Тогава обаче идва елиминацията в третия кръг от Шалке 04 след продължения, а в първите шест кръга на първенството успехът е променлив. Хановер 96 съумява да постигне 3 поредни победи, включително и 2:0 срещу шампионите от Щутгарт, като това ги издига в челните 6 отбора. Зимната пауза в първенството слага край на добрата серия и през пролетта "червените" разочароват и печелят едва 2 мача от последните си 11 срещи. Това обаче е достатъчно за осмото място с актив от 49 точки. Сезон 2008/09 започва неприятно за Хановер 96 със загуби от Шалке 04, Щутгарт и Байер Леверкузен. Това обаче е последвано от разгромна победа над Борусия Мьонхенгладбах с 5:1, сензационното 1:0 срещу Байерн Мюнхен у дома, което не се е случвало от 20 години, както и вълнуваща победа с 3:0 над Хамбург. Хановерци се установяват в долната половина на таблицата, като се опитват да запазят тази си позиция и да избегнат евентуално изпадане. Сезонът изглежда дълга и тежка битка за оставане в Първа Бундеслига, но тя завършва успешно след добра серия малко преди края на сезона, включваща едва първа(!) победа като гост над Бохум с 2:0. Това обаче не носи удовлетворение на привържениците на клуба и те постепенно засилват натиска срещу наставника Дитер Хекинг. Началото на сезон 2009/10 в Първа Бундеслига е трудно след загуба с 0:1 от Херта Берлин и домакинско равенство 1:1 с Майнц 05, а Хановер 96 записва срамна елиминация от турнира за Купата на Германия от четвъртодивизионния Айнтрахт Трир. Това прелива чашата на търпението на Мартин Кинд, който освобождава Хекинг и за временно ръководещ тренировките на тима е назначен Андреас Бергман.

Успехи[редактиране | edit source]

По време на цялото си съществуване Хановер 96 играе в първа или втора дивизия с 2 изключения: сезоните 1996/97 и 1997/98. Отборът става шампион на Германия през 1938 и 1954 г., а през 1960, 1964 и 1965 г. става шампион на страната за аматьори. За последно отборът от Долна Саксония се изявява на международната сцена през 1992/93, когато играе в Купата на носителите на национални купи. Равносметката на тима е 8 участия с общо 23 мача до днес. От 2002 г. насам Хановер 96 играе непрекъснато в Първа Бундеслига. Купата на Германия се доминира изключително от първодивизионни отбори до 1992 г., когато Хановер 96 става първият отбор извън Първа Бундеслига, спечелил купата, от основаването на професионалната лига през 1963 г.

Сребърната салатиера, спечелена през 1938 и 1954
Купата на Германия, спечелена през 1992

Аматьорски отбор:

  • Германски аматьорски шампион: 1960, 1964, 1965;

Младежки отбор:

  • Финалист в първенството до 17 г.: 1994, 1995;
  • Шампион на Север/Североизток до 19 г.: 2004.

Хановер 96 в Европа[редактиране | edit source]

  • 1.Кр. = Първи кръг
  • 2.Кр. = Втори кръг
  • 1/8 = Осминафинал
Сезон Турнир Кръг Страна Клуб Резултат
1958/60 Купа на панаирните градове 1/8 Flag of Italy.svg Рома 1-3, 1-1
1960/61 Купа на панаирните градове 1/8 Flag of Italy.svg Интер Милано 2-8, 1-6
1961/62 Купа на панаирните градове 1.Кр. Flag of Spain.svg Еспаньол 0-1, 0-2
1965/66 Купа на панаирните градове 2.Кр. Flag of Portugal.svg Порто 5-0, 1-2
1/8 Flag of Spain.svg Барселона 2-1, 0-1, 1-1
1967/68 Купа на панаирните градове 1.Кр. Flag of Italy.svg Наполи 0-4, 1-1
1968/69 Купа на панаирните градове 1.Кр. Flag of Denmark.svg Оденсе 3-2, 1-0
2.Кр. Flag of Sweden.svg АИК Фотбол 2-4, 5-2
1/8 Flag of England.svg Лийдс Юнайтед 1-5, 1-2
1969/70 Купа на панаирните градове 1.Кр. Flag of the Netherlands.svg Аякс Амстердам 2-1, 0-3
1992/93 КНК 1.Кр. Flag of Germany.svg Вердер Бремен 1-3, 2-1

Рекорди в Първа Бундеслига[редактиране | edit source]

Отбори и ръководство[редактиране | edit source]

Професионален отбор[редактиране | edit source]

Играч Рождена дата В отбора от См Кг Мач. Гол. Предишни клубове
Вратари
27 Германия Флориан Фромловиц 02.07.1986 2008 185 83 10 0 Кайзерслаутерн
30 Германия Мортен Йенсен 20.09.1987 2003 190 88 2 0 Фленсборг, Хузум, Рьодемис
Защитници
2 Flag of Brazil.svg Винисиус 31.07.1980 2003 190 84 144 9 Гама, Итуано, Сан Каетано, Итуано
5 Flag of Switzerland.svg Марио Егиман 24.01.1981 2008 189 84 24 1 Карлсруе, ФК Аарау, Кютинген
6 Flag of the United States.svg Стивън Шерундоло 19.02.1979 1999 172 69 268 6 Портленд Юнивърсити
15 Flag of Côte d'Ivoire.svg Констант Джакпа 17.10.1986 2009 177 70 2 0 Байер Леверкузен, Пандурий Таргу Жиу, Согндал, Стела Клуб Д'Аджаме
19 Германия Кристиан Шулц 01.04.1983 2007 185 80 62 7 Вердер Бремен, Басум
21 Flag of Tunisia.svg Карим Хаги 20.01.1984 2009 187 88 2 0 Байер Леверкузен, Расинг Страсбург, Сахел Сусе, Касерине
23 Flag of Germany.svg Софиан Чахед 18.04.1983 2009 178 73 0 0 Херта Берлин, Херта Целендорф, Ванзее
25 Flag of France.svg Валериен Исмаел 28.09.1975 2008 191 83 18 0 Байерн Мюнхен, Вердер Бремен, Расинг Страсбург, Ланс, Расинг Страсбург, Ланс, Кристъл Палас, Расинг Страсбург
28 Германия Леон Балогун 28.06.1988 2008 190 81 1 0 Тюркиемспор Берлин, Херта Целендорф, Херта Берлин
31 Германия Тим Хофман 09.06.1988 1997 187 77 121 6
33 Германия Мануел Шмидебах 05.12.1988 2008 174 68 2 0 Херта Берлин, Нордберлин 1919, Щаакен, Шпандау, Шварц-Вайс Шпандау
34 Германия Константин Рауш 15.03.1990 2004 182 76 29 0 Нинхаген, Лахендорф
Полузащитници
3 Flag of Denmark.svg Леон Андреасен 23.04.1983 2009 188 81 11 2 Фулам, Вердер Бремен, Майнц 05, Вердер Бремен, Орхус, Хамел
7 Германия Серджо Пинто 16.10.1980 2007 176 72 43 7 Алемания Аахен, Шалке 04, Халтерн, Порто
8 Flag of Albania.svg Алтин Лала 18.11.1975 1998 172 64 276 10 Борусия Фулда, Динамо (Тирана)
10 Flag of the Netherlands.svg Арнолд Брухинк 24.07.1977 2006 185 81 87 17 СК Хееренвеен, Майорка, ПСВ Айндховен, Твенте, Стево Геестерен
14 Германия Хано Балич 02.01.1981 2005 183 78 125 10 Майнц 05, Байер Леверкузен, Кьолн, Валдхоф Манхайм, Алсбах
20 Flag of Poland.svg Яцек Кшиновек 15.05.1976 2009 179 73 16 2 Волфсбург, Байер Леверкузен, Нюрнберг, Белхатов, Раков Честохова, Радомско, Хръжановице
22 Германия Валдер Рама 20.11.1987 2009 182 78 1 0 Инголщадт, Волфсбург, Рот-Вайс Есен, Шпортфройнде Йострих-Изерлон, Хаспе, Хаген
26 Германия Ян Розентал 07.04.1986 2000 186 75 65 10 Щафхорст
35 Германия Софиен Чахед 22.11.1989 2005 175 71 0 0 Алтвармбюхен, Изернхаген
36 Германия Хендрик Хане 15.04.1986 2000 173 65 7 0 Хилдесхайм, Дуингер
37 Flag of the United States.svg Салваторе Зизо 03.04.1987 2007 180 75 8 0 Ориндж Каунти Блу Стар, Ю Си Ел Ей, Ориндж Каунти Блу Стар, Ю Си Ел Ей,
Нападатели
9 Flag of Germany.svg Майк Ханке 05.11.1983 2007 185 85 57 14 Волфсбург, Шалке 04, Бохум, Хам, Вийшерхьофен
11 Flag of Côte d'Ivoire.svg Дидие Я Конан 22.05.1984 2009 174 67 1 - ФК Русенборг, Мимозас Абиджан, Олимпик Спорт Абобо
13 Flag of Germany.svg Ян Шлаудраф 18.07.1983 2008 180 68 22 5 Байерн Мюнхен, Алемания Аахен, Борусия Мьонхенгладбах, Хасия Бинген, Висен
24 Flag of the Czech Republic.svg Иржи Щайнер 27.05.1976 2004 179 78 201 37 Спарта (Прага), Хановер 96, Слован Либерец, Баник Мост, Славия Прага, Лоуновице, Динамо Чешке Будьовице, Славия Прага, Сенохраби
32 Flag of Finland.svg Микаел Форсел 15.03.1981 2008 184 79 32 7 Бирмингам Сити, Челси, Бирмингам Сити, Челси, Борусия Мьонхенгладбах, Челси, Кристъл Палас, Челси, ХИК Хелзинки, ФинПа Хелзинки, ХИК Хелзинки, ПаПо Хелзинки

Треньорски щаб за сезон 2009/10[редактиране | edit source]

Име Длъжност
Flag of Germany.svg Андреас Бергман Старши-треньор
Германия Дирк Бремзер Помощник-треньор
Германия Томас Вестфал Администратор
Flag of Germany.svg Едуард Ковалчук Кондиционен треньор
Германия Йорг Зиферс Треньор на вратарите
Германия Инго Гайслер Индивидуален треньор
Flag of Germany.svg Д-р Вего Крегер Лекар на отбора
Flag of Germany.svg Ралф Блуме Физиотерапевт
Flag of Germany.svg Бьорн-Никлас Пабел Физиотерапевт
Flag of Germany.svg Маркус Виткоп Физиотерапевт

Аматьорски отбор[редактиране | edit source]

Вторият отбор на "червените" е воден от Андреас Бергман в началото на сезон 2009/10, когато започва сезонът в Регионална лига Север, но след уволнението на Дитер Хекинг след слабото начало на първия отбор в шампионата, Бергман е повишен в наставник на футболистите в Първа Бундеслига. Неговите задължения в дублиращия отбор на долносаксонците се поемат временно от бившите му помощници Лазар Джурджевич и Юрген Вилман.

Играч Рождена дата В отбора от См Кг Мач. Гол. Предишни клубове
Вратари
- Германия Марсел Малук 06.03.1989 2004 187 85 - - Изернхаген
- Германия Кристоф Хекерт 04.05.1990 2009 194 82 - - Ханза Люнебург, Айнтрахт Брауншвайг
30 Германия Мортен Йенсен 20.09.1987 2003 190 88 - - Фленсборг, Хузум, Рьодемис
Защитници
- Германия Оливер Йоану 06.04.1989 2009 182 70 - - Бергедорф 85, Фиер- унд Маршланде
- Германия Сюлейман Челикюрт 27.07.1989 2009 174 69 - - Волфсбург, Остероде
- Германия Йоханес Ибелхер 09.05.1986 2008 186 82 - - Обернойланд
- Германия Тим Хофман 09.06.1988 2009 187 77 - - юноша на клуба
- Германия Феликс Бурмайстер 09.03.1990 2005 186 78 - - Хамбюрен
- Германия Марвин Каров 22.08.1989 2009 180 89 - - Волфсбург, Бергедорф 85, Хамбург, Конкордия Хамбург, Шпербер Хамбург
Полузащитници
- Германия Щефан Квази Боачи 26.07.1987 2008 180 71 - - Тюркийемспор Берлин, Херта Целендорф, Бранденбург 03, Кикерс 1900 Берлин
- Германия Виктор Боп 31.10.1989 2009 180 73 - - Байерн Мюнхен
- Германия Хенрик Ернст 02.09.1986 2007 189 84 - - Хесел
35 Германия Софиен Чахед 22.11.1989 2005 175 71 - - Алтвармбюхен, Изернхаген
- Германия Том Кристиан Меркенс 20.01.1990 2000 169 60 - - Вакер Нойщат
- Германия Дейв Ото 06.10.1988 2004 174 70 - - Унион 60 Бремен
- Германия Бени Мориц Хоозе 26.04.1989 2009 176 70 - - Алтона 93
- Германия Дениз Айчичек 05.06.1990 2002 179 72 - - Локум
- Германия Яник Хилкер 01.01.1989 2008 176 72 - - Блау-Вайс Швалбе Тюндерн
- Германия Мануел Шмидебах 01.01.1970 - - - - - юноша на клуба
- Германия Хендрик Хане 15.04.1986 2000 173 66 - - юноша на клуба
Нападатели
- Германия Заша Капелман 30.11.1990 2008 192 80 - - Алерщет/Отендорф, Вердер Бремен, Випенкатен
38 Германия Ярослав Линднер 28.06.1988 2003 175 65 - - Яновианка Янов
- Германия Бенямин Гаудиан 16.03.1986 2009 190 85 - - Нойщрелиц, Шпандау, Конкордия Бриц 1916
- Германия Рубиц Газеми-Нобахт 27.07.1987 2008 173 72 - - Айнтрахт Нортхайм
- Германия Флориан Бюхлер 23.10.1988 2008 187 85 - - Блау-Вайс Швалбе Тюндерн

Личности от историята на Хановер 96[редактиране | edit source]

Известни бивши играчи[редактиране | edit source]

Следните популярни футболисти са носели екипа на Хановер 96 през годините:

През 2005 г. българският национал Чавдар Янков преминава от Славия в Хановер 96, където играе във халфовата линия на клуба. През лятото на 2009 г. той е преотстъпен на Дуисбург.

Бивши треньори[редактиране | edit source]

Всички наставници на клуба след 1932 г.:

Име Период Бележка
Германия Роберт Фукс 1932-1946 -
Германия Фриц Пьолстерл 10.1946-1947 -
Германия Ото Хьокстерман 1947 -
Германия Вили Тилман 10/11.1947 -
Германия Роберт Фукс 11.1947-11.1950 Втори период
Германия Кристиан Бийриц 12.1950 Заместник
Германия Паул Слопианка-Хопе 01.1951-06.1951 -
Унгария Емил Изо 1951-1952 -
Германия Хелмут Кронсбайн 1952-1957 -
Германия Куно Кльотцер 1957-1958 -
Германия Фриц Зилкен 1958-1959 -
Германия Гюнтер Гроткоп 1959-12.1961 -
Германия Ханес Кирк 01.1962-06.1962 -
Германия Хайнц Лукас 1962-1963 -
Германия Хелмут Кронсбайн 01.07.1963-28.04.1966 Втори период
Германия Ханес Кирк 29.04.-30.07.1966 -
Германия Хорст Буц 01.07.1966-12.02.1968 -
Германия Карл-Хайнц Мюлхаузен 1968 Заместник
Хърватия Златко Чайковски 1968-1969 -
Германия Ролф Пец 12.12.-28.12.1969 Заместник
Германия Ханс Пилц 29.12.1969-30.06.1970 -
Германия Хелмут Йохансен 01.07.1970-13.11.1971 -
Германия Ханс Хип 17.11.1971-28.02.1973 -
Германия Ханес Балдауф 01.03.1973-12.03.1974 -
Германия Хелмут Кронсбайн 13.03.1974-14.01.1976 Трети период
Германия Хенес Балдауф 15.01.-19.12.1976 Втори период
Германия Хелмут Кронсбайн 20.12.1976-30.06.1978 Четвърти период
Германия Антон Бургхард 01.07.1978-30.06.1979 -
Германия Дитхелм Фернер 01.07.1979-28.11.1982 -
Германия Герд Бонзак 30.11.1982-24.10.1983 -
Германия Вернер Бискуп 25.10.1983-21.11.1985 -
Германия Юрген Рюнио 22.11.1985-12.01.1986 -
Германия Йорг Бергер 13.01.-17.03.1986 -
Име Период Бележка
Германия Хелмут Калтхоф 18.03.-31.05.1986 -
Германия Юрген Велинг 01.06.1986-19.09.1988 -
Германия Ханс Зийменсмайер 20.09.1988-21.03.1989 -
Германия Райнхард Зафтих 22.03.-19.06.1989 -
Сърбия Слободан Чендрич 20.06.-01.09.1989 -
Германия Бернд Лаубе 01.09.-12.09.1989 -
Германия Михаел Крюгер 13.09.1989-30.09.1990 -
Германия Ханс-Дитер Шмид 1990 Заместник
Германия Михаел Лорковски 01.10.1990-30.06.1992 -
Германия Еберхард Фогел 1992-1993 Помощник: Ханес Балдауф
Германия Ролф Шафщал 1993-1994 -
Германия Щефан Мертезакер 1994 Заместник
Германия Петер Нойрурер 1994-1995 -
Сърбия Милош Джелмаш 1995 Заместник
Германия Егон Коордес 1995-1996 -
Германия Юрген Щофреген 1996 -
Германия Райнхолд Фанц 1996-1998 -
Германия Франц Гербер 1999 -
Хърватия Бранко Иванкович 1999-2000 -
Германия Хорст Ерментраут 2000-2001 Помощник: Станислав Леви
Чехия Станислав Леви 2001 -
Германия Ралф Рангник 01.07.2001-03.2004 Помощник: Мирко Сломка
Германия Евалд Линен 03.2004-11.2005 Помощник: Михаел Фронцек
Германия Петер Нойрурер 10.11.2005-30.08.2006 Втори период; помощници: Томас Кристъл и Михаел Шьонберг
Дания Михаел Шьонберг 30.08.-07.09.2006 Заместник
Германия Дитер Хекинг 07.09.2006-19.08.2009 Помощник: Дирк Бремзер
Германия Андреас Бергман 20.08.2009-20.01.2010
Германия Мирко Сломка От 20.01.2010[3]

Президенти и изпълнителни директори[редактиране | edit source]

Президент Период
Flag of Germany.svg Фриц Фогелер
Аугуст Рийн
1896-1897
Германия Карл Фрийдрих 1897-1898
Flag of Germany.svg Фриц Ебелинг 1898-1901
Германия Фриц Шлютер 1901-1905
Flag of Germany.svg Вилхелм Намендорф 1906-1907
Германия Алберт Щааке 1907-1908
Германия Вилхелм Намендорф 1909-1910
Германия Карл Пуцениус 1910-1912
Flag of Germany.svg Ханс Цахау 1913-1914
Германия Хайнрих Бауерман
Херман Кнобе
Вилхелм Кверман
1915-1918
Германия Вилхелм Кверман 1918-1919
Германия Ханс Цахау 1919
Президент Период
Flag of Germany.svg Ханс Тьолке 1920
Германия Вилхелм Шмид 1921-1922
Flag of Germany.svg Георг Шрадер 1913-1924
Германия Аугуст Рийке 1924
Flag of Germany.svg Вилхелм Шмид 1924
Германия Ото Енгелман 1925-1927
Германия Вилхелм Пенц 1927
Германия Хайнрих Концен 1927-1928
Flag of Germany.svg Херман Кнобе 1929-1931
Германия Ернст Енгелке 1932-1933
Германия Хайнрих Концен 1933
Германия Хайнрих Бауермайстер 1934-1938
Президент Период
Flag of Germany.svg Георг Киндерман 1939-1940
Германия Хайнрих Бауермайстер 1941-1945
Flag of Germany.svg Вилхелм Кверман 1946-1947
Германия Карл Фаренхолц 1948-1949
Flag of Germany.svg Ото Енгелман 1950-1951
Германия Валтер Дауберт 1952-1953
Германия Хайнрих Папе 1954
Германия Ернст Веземан 1955-1958
Flag of Germany.svg Карл Фаренхолц 1959-1961
Германия Алфред Щроте 1962-1966
Германия Фердинанд Бок 1967-1976
Германия Рихард Ленерс 1976-1981
Президент Период
Flag of Germany.svg Хорст-Фредо Хенце 1981-1989
Германия Уве-Йенс Нонзен 1989-1991
Flag of Germany.svg Фриц Вилих 1991-1993
Германия Дитер Браун 1993-1995
Германия Клаус-Дитер Мюлер 1995-1996
Германия Ханс Вьобзе 1996-1997
Flag of Germany.svg Уц Клаазен 1997
Германия Мартин Кинд 1997-2005
Германия Гьоц фон Фромберг 2005-2006
Германия Мартин Кинд от 2006


Изпълнителен директор Период
Flag of Germany.svg Екхарт Клееман 1965-1973
Германия Курт Бухман 1973-1984
Flag of Germany.svg Юрген Рюнио 1984-1985
Германия Хелмут Калтхоф 1986
Flag of Germany.svg Бернд Лаубе 1989-1990
Изпълнителен директор Период
Flag of Germany.svg Ханс-Дитер Шмид 1990-1991
Германия Ралф Роге 1991-1994
Flag of Germany.svg Петер Обермайер 1994
Германия Ралф Роге 1994-1995
Flag of Germany.svg Карстен Зурман 1995-1996
Изпълнителен директор Период
Flag of Germany.svg Франц Гербер 1996-1999
Германия Томас фон Хеезен 1999
Flag of Germany.svg Волфганг Левин 2000-2001
Германия Франц Гербер 2001-2002
Flag of Spain.svg Рикардо Моар 2002-2004
Изпълнителен директор Период
Flag of Switzerland.svg Иля Кенцих 2004-2006
Германия Кристиан Хохщетер 2006-2009
Германия Йорг Шмадке от 2009

Клубна среда[редактиране | edit source]

Стадион[редактиране | edit source]

Хановер 96 играе на А Ве Де-Арена, построена през 1954 г. под името Нидерзаксенщадион, който днес има капацитет от 49,951 зрители. Арената претърпява генерална модернизация, като отново отваря врати на 23 януари 2005 г. През Световното първенство 2006 стадионът посреща четири мача от първата фаза и един осминафинал. Нидерзаксенщадион е част от Световното първенство'74 и Европейското първенство'88. Аматьорите на Хановер 96 играят на Айленрийдещадион.


Съперници[редактиране | edit source]

Основният съперник на Хановер 96 е Айнтрахт Брауншвайг. Друг традиционен опонент е Вердер Бремен. В миналото Волфсбург няма никакви сериозни постижения и възходът му се дължи на стабилната финансова подкрепа от страна на автомобилния концерн Фолксваген, чиято централа също се намира в град Волфсбург, Долна Саксония. Поради това привържениците на Хановер 96 се опитват да игнорират съседите си поради тяхната "незначителност". В последно време феновете на червените изпитват неприязън към Енерги Котбус, породен от инцидент през 1997 г., по време на финалния квалификационен кръг за класиране във Втора Бундеслига. Осветлението на стадиона в Котбус се поврежда по време на срещата между двата отбора и много привърженици смятат, че това е причинено умишлено от домакините, които освен това не направили всичко възможно да отстранят повредата. По-късно Енерги Котбус печели преиграването с 3:1 и се класират напред.

Хамбург е приятелски отбор, чиито привърженици споделят съперничеството с Вердер Бремен. Двата отбора делят инициалите HSV. Освен това хановерци поддържат добри отношения с феновете на Арминия Билефелд и датския Оденсе. Запалянковците на тези тимове често пътуват, за да се подкрепят взаимно.

Главни спонсори[редактиране | edit source]

  • 1976 - 1977: Епон (Epon)
  • 1977 - 1980: Фрукаде (Frucade) - компания за разхлаждащи напитки;
  • 1980 - 1984: Ханомаг (Hanomag) - машиностроителна компания;
  • 1984 - 1988: Фелдшльосхен (Feldschlößchen) - пивоварна от Брауншвайг;
  • 1988 - 1992: Нашуа (Nashua) - офисматериали;
  • 1992 - 1995: Тото-Лото (Toto-Lotto) - спортен тотализатор;
  • 1995 - 1996: Айнбекер (Einbecker) - пивоварна;
  • 1996 - 1998: Гилде (Gilde Pilsener) - пивоварна;
  • 1998 - 2000: Баан (Baan) - софтуеърна компания;
  • 2000 - 2002: Гилде (Gilde Ratskeller) - пивоварна;
  • 2002 - 2007: ТУИ (TUI) - туристически концерн;
  • 2007 - 2008: ТУИ флай (TUIfly) - дъщерна компания на ТУИ;
  • от 2008/09: ТУИ (TUI) - туристически концерн.

Песни за Хановер 96[редактиране | edit source]

96 – Alte Liebe е химнът на Хановер 96. Той звучи преди и след всяка среща на отбора и се пее от привържениците по трибуните. Заедно с Долносаксонската песен, песента, станала химн на "червените", се пуска и на празничните дни в град Хановер.

За химн песента е приета през 1998 г. във връзка с благотворителната акция за събиране на средатва за ремонт на Айленридещадион. Композитори и текстописци на химна са Мартин Хюла и Кай Хофман. Първоначално „96 – Alte Liebe“ (български: "96 - стара любов") е трябвало да се казва „96 – alte Dame“ (български: "96 - стара дама", но поради придобилият вече публичност псевдоним на Херта Берлин като "старата дама" идеята бързо е изоставена. През 2002 г. песента е презаписана в нов аранжимент от Дете Кюлман и това е вариантът, който днес звучи на домакинския стадион.

Любопитни факти[редактиране | edit source]

Шоуменът Оливер Похер
  • При загрявката на домакините преди мачовете на А Ве Де-Арена звучи песента Rock you like a Hurricane на хановерската хард-рок група Скорпионс. Излизането на двата отбора на терена става под звуците на What You're Proposing на Стейтъс Куо, а при гол за Хановер 96 се празнува с Nellie the Elephant на британската пънкбанда Той Долс.
  • Запазена марка на клуба е дългогодишният администратор на отбора Петер Нойбауер.
  • След войната до 80-те години талисман на отбора е "Адмирал Тео" - Тео Телер, продавач на сувенири на клуба, който по време на мачовете на Хановер 96 кръстосвал стадиона в моряшка униформа.
  • Телевизионният водещ и комикът Оливер Похер често споменава за своята принадлежност към Хановер 96 при своите телевизионни появи и поради това става почетен член на фенклуба на отбора през 2005 г.
  • Тенисистът Николас Кийфер е известен привърженик на Хановер 96. През 2006 г. той участва в някои от тенис турнирите в екип на отбора с номер 69 на гърба.

Бира[редактиране | edit source]

Официалната бира на клуба е Хасерьодер на пивоварната от град Вернигерьоре (Саксония-Анхалт). Тя е светло пиво и е една от най-разпространените бири в източната част на Германия. В миналото Хановер 96 е бил подпомаган от друга пивоварна - местната Гилде.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Източници[редактиране | edit source]

  1. Chronik von Hannover 96, aufgerufen am 12. August 2009
  2. Bericht ber die deutsche Meisterschaft 1938, aufgerufen am 12. August 2009
  3. Bergmann geht, Slomka kommt - статия в zeit.de от 19.1.2010 - 18:38
Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.