Ханс Белтинг
| Ханс Белтинг Hans Belting | |
| германски историк | |
 Ханс Белтинг през 2016 г. | |
| Роден |
Андернах, Германия |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Германия |
| Научна дейност | |
| Област | история, изкуствознание, културология, епистемология |
| Работил в | Хайделбергски университет Мюнхенски университет Колеж дьо Франс |
| Ханс Белтинг в Общомедия | |
Ханс Белтинг (на немски: Hans Belting) е германски историк на изкуството, културолог и еспистемолог.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 7 юли 1935 г. в Андернах, Германия. Като студент Белтинг специализира византинистика, работи в Рим и защитава докторат през 1959 г. Първата му монография е издадена през 1962 г. Хабилитира се, докато преподава в Хамбург, а през 1970 става професор по история на изкуството в Хайделберг и по-късно в Мюнхен. От 1980 до официалното си пенсиониране през 2002 г. е гост лектор в множество академични институции. През 2003 води катедра в Колеж дьо Франс. От 2004 до 2007 г. е директор на Internationales Forschungszentrum Kulturwissenschaften, базиран във Виена.
Белтинг е член на различни академии и носител на множество отличия.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Като историк на изкуството отначало Ханс Белтинг се занимава със средновековно и ренесансово изкуство, но интересите му бързо се развиват към по-обща проблематика за виждането на художествените произведения, тяхната публика и глобалните аспекти на тези теми. Понякога е определян като теоретик и антрополог на погледа и образа. Особена популярност добива неговото есе „Краят на историята на изкуството“, което излиза през 1983 г. и е преведено на множество езици. Десет години по-късно Белтинг го ревизира, а през 2003 излиза и последният му англоезичен вариант.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Монографии
- 1962: Die Basilica dei Ss. Martiri in Cimitile und ihr frühmittelalterlicher Freskenzyklus. Wiesbaden: Steiner.
- 1970: Das illuminierte Buch in der spätbyzantinischen Gesellschaft. Heidelberg: C. Winter.
- 1979: Die Bibel des Niketas: ein Werk der höfischen Buchkunst in Byzanz und sein antikes Vorbild. Wiesbaden: Reichert.
- 1981: Das Bild und sein Publikum im Mittelalter: Form und Funktion früher Bildtafeln der Passion. Berlin: Mann.
- 1983: Das Ende der Kunstgeschichte?. München: Dt. Kunstverlag.
- 1984: Max Beckmann: die Tradition als Problem in der Kunst der Moderne. München: Dt. Kunstverl.
- 1990: Bild und Kult. Eine Geschichte des Bildes vor dem Zeitalter der Kunst. München: C.H. Beck.
- 1992: Die Deutschen und ihre Kunst. Ein schwieriges Erbe. München: C.H. Beck.
- 1995: Das Ende der Kunstgeschichte – Eine Revision nach zehn Jahren. München: C.H. Beck.
- 1998: Das Unsichtbare Meisterwerk. Die modernen Mythen der Kunst. München: C.H. Beck.
- 1999: Identität im Zweifel. Ansichten der deutschen Kunst. Köln: DuMont.
- 2001: Bild-Anthropologie. Entwürfe für eine Bildwissenschaft. München: Fink.
- 2002: Hieronymus Bosch. Der Garten der Lüste. München: Prestel.
- 2004: Thomas Struth: museum photographs. London: Thames & Hudson.
- 2005: Das echte Bild. Bildfragen als Glaubensfragen. München: C.H. Beck.
- 2005: Szenarien der Moderne: Kunst und ihre offenen Grenzen. Hamburg: Philo & Philo Fine Arts.
- 2008: Florenz und Bagdad. Eine westöstliche Geschichte des Blicks. München: C.H. Beck.
- 2009: Der Blick hinter Duchamps Tür. Kunst und Perspektive bei Duchamp. Sugimoto. Jeff Wall. Köln: Walther König.
- 2010: Spiegel der Welt: Die Erfindung des Gemäldes in den Niederlanden. München: C.H. Beck.
- 2013: Faces: Eine Geschichte des Gesichts. München: C.H. Beck.
На български
- „Епилози на изкуството или на Историята на изкуството“. – В: Следистории на изкуството, ред. Ирина Генова и Ангел Ангелов, София: Сфрагида, 2001.
- „Невидимият шедьовър“. – В: Разказвайки образа, ред. И. Генова и А. Ангелов, София: Сфрагида, 2003.
- „Флоренция и Багдад“. – В: сп. Християнство и култура (ISSN: 1311 – 9761) VII, 6 (2008), с. 93 – 100.
- „Съвременното изкуство и музеят в Глобалната епоха“, сп. Пирон, Брой 4. Музеят: разширяване на полето, 2012 г., водещ броя Вл. Михайлова
- „Образ, посредник, тяло: нов подход към иконологията“, сп. Пирон, Брой 6: Визуална култура/Визуални изследвания, 28 март 2013 г., водещ броя Н. Голешевска
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ангел В. Ангелов, Автореферат на хабилитационния му труд „Историчност на визуалния образ“, Електронно списание LiterNet, 12.04.2008, № 4 (101)
- Дарин Тенев, „Две версии на онтологичната трансфигурация: Бележки върху Луи Марен и Ханс Белтинг“, сп. Пирон, Брой 9: Визуалната антропология, Пролет 2015
- Нора Голешевска, „Сценарии за края на историята на изкуството: Ханс Белтинг и Артур Данто“, cn. Philosophia, 4/2013
|
