Ханс Закс (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ханс Закс.

Ханс Закс
(Hans Sachs)
Hans Sachs2.jpg
Портрет от Ханс Брозамер (1545)
Роден: 5 ноември 1494 г.
Нюрнберг, Германия
Починал: 19 януари 1576 г.
(на 81 г.)
Нюрнберг, Германия
Подпис:
Sachs Autograph.gif

Ханс Закс (на немски: Hans Sachs) е най-значимият и най-прославен творец на бюргерската литература в Германия от XVI век. Той е нюрнбергски майстерзингер, певец на занаятчийското съсловие, сътворил множество карнавални комедии, драми, поеми и шванки.

Живот[редактиране | edit source]

Ханс Закс е син на прост шивач. Сам изучава обущарство и като странстващ калфа предприема пътувания по поречията на реките Дунав и Рейн, след това из Холандия и Средна Германия. В двора на император Максимилиан I в Инсбрук изучава "майсторското пеене", а след това в Мюнхен взима уроци при прочутия майстерзингер Линхард Нуненбек. Когато в 1516 г. се завръща в Нюрнберг, Ханс Закс вече си е създал име и става майстор-певец на обущарската гилдия. По-късно дори създава и ръководи школа по майсторско пеене във Франкфурт на Майн.

Творчество[редактиране | edit source]

Ханс Закс като учен старец

Поетът, твърде начетен за времето и съсловието си, израства с протестантските идеи на Мартин Лутер - в една от прочутите си поеми от 1523 г. го възхвалява в 700 стиха като Витенбергския славей [1], който с трелите си поразява римския папа Лъв X, отлъчил Лутер от Светата църква. Остър полемист и присмехулник, Ханс Закс е олицетворение на простодушния, но и лукав възторг от "новото време" на Реформацията. Творбите му, на брой общо над 6,000, са изпълнени с хумор и назидателност, каквато изисква времето и религията му, и по правило завършват с недвусмислен "морал". Голяма негова заслуга е умението му да преработва в безримни стихове сюжети и мотиви от световната литература. Въздействието му през следващия век обаче намалява поради презрението на дворцовите поети към грубите му, неизтънчени стихове.

Ханс Закс тевтонски поет от Нюрнберг

Признание[редактиране | edit source]

Преоткрива го в XVIII век Йохан Волфганг Гьоте, като в негова чест написва възторженото стихотворение "Поетическото послание на Ханс Закс" (1776). Началната сцена на своя "Фауст" Гьоте сътворява в стила на Закс, като използва неговия стихотворен размер "кнителферз". В XIX век Рихард Вагнер пресъздава образа на народния поет в операта си "Нюрнбергските майстори-певци" (1867).

В чест на поета родният му град Нюрнберг учредява през 1975 г. наградата за драматургия "Ханс Закс".



Дяволът и момчето


Над този свят царувам аз,
Раздавам чест, пари и власт!
И щом наслади ти жадуваш -
Да любиш, пиеш и лудуваш,
Да тънеш в радост без тревога -
То опълчи се срещу Бога!
Не слушай майка, ни баща
И аз ще те възнаградя
Със всичко скъпо под небето,
Което блазни ти сърцето!

1567 [2]


Библиография[редактиране | edit source]

  • Das Hofgesin der Venus (Fastnachtsspiel, 1517)
  • Die Wittenbergisch Nachtigall (Gedicht, 1523)
Покана за среща на майстерзингери в чест на 81-ия рожден ден на Ханс Закс (1575)
  • Dialoge (1524)
  • Schlaraffenland (Schwank, 1530)
  • Das Narrenschneiden (Fastnachtsspiel, 1534)
  • Der schwangere Bauer (Fastnachtsspiele, 1544)
  • Der Teufel mit dem alten Weib (Fastnachtsspiel, 1545)
  • Der fahrende Schüler im Paradeis (Fastnachtsspiel, 1550)
  • Das Kälberbrüten (Fastnachtsspiel, 1551)
  • Die ungleichen Kinder (Drama, 1553)
  • Der Krämerskorb (Fastnachtsspiel, 1554)
  • St. Peter mit der Geiß (Schwank, 1555)
  • Summa all meiner Gedicht (Poem, 1567)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Из "Витенбергския славей, чиято песен ехти навред" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Дяволът и момчето“ от Ханс Закс, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]