Ханс Закс (поет)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ханс Закс.

Ханс Закс
(Hans Sachs)

Портрет от Ханс Брозамер (1545)
Роден:	5 ноември 1494 г.
	Нюрнберг, Германия
Починал:	19 януари 1576 г. (на 81 г.)
	Нюрнберг, Германия
Подпис:

Ханс Закс (на немски: Hans Sachs) е най-значимият и най-прославен творец на бюргерската литература в Германия от XVI век. Той е нюрнбергски майстерзингер, певец на занаятчийското съсловие, сътворил множество карнавални комедии, драми, поеми и шванки.

Живот [редактиране]

Ханс Закс е син на прост шивач. Сам изучава обущарство и като странстващ калфа предприема пътувания по поречията на реките Дунав и Рейн, след това из Холандия и Средна Германия. В двора на император Максимилиан I в Инсбрук изучава "майсторското пеене", а след това в Мюнхен взима уроци при прочутия майстерзингер Линхард Нуненбек. Когато в 1516 г. се завръща в Нюрнберг, Ханс Закс вече си е създал име и става майстор-певец на обущарската гилдия. По-късно дори създава и ръководи школа по майсторско пеене във Франкфурт на Майн.

Творчество [редактиране]

Ханс Закс като учен старец

Поетът, твърде начетен за времето и съсловието си, израства с протестантските идеи на Мартин Лутер - в една от прочутите си поеми от 1523 г. го възхвалява в 700 стиха като Витенбергския славей ^[1], който с трелите си поразява римския папа Лъв X, отлъчил Лутер от Светата църква. Остър полемист и присмехулник, Ханс Закс е олицетворение на простодушния, но и лукав възторг от "новото време" на Реформацията. Творбите му, на брой общо над 6,000, са изпълнени с хумор и назидателност, каквато изисква времето и религията му, и по правило завършват с недвусмислен "морал". Голяма негова заслуга е умението му да преработва в безримни стихове сюжети и мотиви от световната литература. Въздействието му през следващия век обаче намалява поради презрението на дворцовите поети към грубите му, неизтънчени стихове.

Ханс Закс тевтонски поет от Нюрнберг

Влияние [редактиране]

Преоткрива го в XVIII век Йохан Волфганг Гьоте, като в негова чест написва възторженото стихотворение "Поетическото послание на Ханс Закс" (1776). Началната сцена на своя "Фауст" Гьоте сътворява в стила на Закс, като използва неговия стихотворен размер "кнителферз". В XIX век Рихард Вагнер пресъздава образа на народния поет в операта си "Нюрнбергските майстори-певци" (1867).

В чест на поета родният му град Нюрнберг учредява през 1975 г. наградата за драматургия "Ханс Закс".

Дяволът и момчето

Над този свят царувам аз,
Раздавам чест, пари и власт!
И щом наслади ти жадуваш -
Да любиш, пиеш и лудуваш,
Да тънеш в радост без тревога -
То опълчи се срещу Бога!
Не слушай майка, ни баща
И аз ще те възнаградя
Със всичко скъпо под небето,
Което блазни ти сърцето!

1567 ^[2]