Ханс Кристиан Андерсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за датския писател. За литературната награда вижте Награда Ханс Кристиан Андерсен.

Ханс Кристиан Андерсен
HCA by Thora Hallager 1869.jpg
Ханс Кристиан Андерсен през 1869 г.
Роден 2 април 1805 г.
Починал 4 август 1875 г. (на 70 г.)
Професия писател, поет
Националност датчанин
Жанр приказки, детска литература
Подпис Hans Christian Andersen Signature.svg
Ханс Кристиан Андерсен в Общомедия

Ханс Кристиан Андерсен (на датски: Hans Christian Andersen, [ˈhanˀs ˈkʰʁæʂd̥jan ˈɑnɐsn]) е датски писател и поет, известен най-вече със своите приказки. Сред тях са „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“. Андерсен постига международна известност още преди смъртта си. По-късно негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Андерсен

Писателят е роден на 2 април 1805 година в Оденсе, Дания. Семейството му е скромно, но баща му смята, че предците му са имали по-високо обществено положение и дори че са благородници. Ханс Кристиан отрано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка си. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си и четял всяка пиеса, която успява да заеме. Сред драматурзите от които чете са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг.

През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика. На Великден през 1819 година получава първо причастие в катедралата „Свети Кнут“ в Оденсе и започва да насочва вниманието си към бъдещето.

Четиринадесетгодишен Ханс Кристиан Андерсен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му се променя от възрастта губи мястото си. Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писане. Музикантите Кристоф Вайс и Сибони, както и по-късно поетът Фридрих Хьоег Гулдберг (1771-1852), се отнасят много дружелюбно към младия Ханс.

По-късно Андерсен намира нов покровител в лицето на Йонас Колин, който го изпраща на свои разноски в училището в Слагелсе. По това време той вече е публикувал първия си разказ, „Призрак в гроба на Палнаток“ (1822).[2] Андерсен не бил много добър ученик, нямал голямо желание да се учи и не останал в Слагелсе, а се преместил в друго училище в Елсинор до 1827 година.[2] За този период Андерсен казва, че бил най-мрачният и горчив през целия му живот. Колин най-накрая се съгласил, че той вече е образован, и Андерсен се завърнал в Копенхаген.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Андерсен, юли 1860 г.

Още в ранна възраст Андерсен отбелязва в дневниците си желание за полово въздържание.[3][4]

Андерсен често се влюбва в жени, с които е било невъзможно да поддържа връзка и тази невъзможност е отразена в много от творбите му.[5] В дневника му се чете: „Боже всемогъщи, имам само теб! Ти ръководиш съдбата ми и аз трябва да се предам в ръцете ти. Дай ми радост! Дай ми жена! Кръвта ми иска любов, както и сърцето ми.“ [6]

Като младеж Андерсен се влюбва в момиче на име Риборг Войт, но любовта му е несподелена. След смъртта му нейно писмо е открито в специална кесия на гърдите му. Обекти на несподелените чувства на писателя стават и Софи Йорстед, дъщеря на известен лекар, и Луизе Колин, най-малката дъщеря на патрона му Йонас Колин. Приказката „Славеят“ е израз на чувствата му към Йени Линд и става повод за прякора ѝ „Славеят на Швеция“. Андерсен изпитва големи трудности при общуването с противоположния пол. Предлага брак на Линд в писмо, което ѝ връчва на гарата след една от срещите им. Но и тази любов е несподелена, а Линд пише в писмо през 1844 г.: „Сбогом и нека Господ благослови и закриля моя брат, така както искрено желае любящата му сестра Йени“. [7]

Най-вероятно Андерсен изпитва и хомосексуални чувства. В писмо до Едвард Колин споделя: „Лелея по теб като по красива калабрийка. Моите чувства към теб са тези на жена. Женствеността на моята природа и нашата връзка трябва да останат в тайна.“ Колин, който е хетеросексуален, пише в спомените си: „Не можех да отвърна на чувствата му и това му причини много страдания.“ [8] Подобна е развръзката и на увлеченията на Андерсен към датския танцьор Харалд Шарф [9] и Карл Александър, велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах.[10]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Aндерсен в „Ролигхед“ (ок. 1867 г.)
Надгробната плоча на Андерсен в гробището „Асистенс“ в Копенхаген

През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в „Ролигхед“ (букв. спокойствие), в близост до Копенхаген, дом на близкия му приятел банкера Мориц Мелхиор.[11] Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“.[11] Андерсен е погребан в гробището „Асистенс“ в квартал Ньоребро в Копенхаген.

Преди смъртта си Андерсен е световно признат. Датското правителство го обявява за национално богатство и му изплаща специална годишна пенсия. Още приживе е планирано издигането на паметник на писателя, който и днес се намира в градините на замъка Росенбор.[12]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Начало на писателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че най-старата приказка на Андерсен е „Лоената свещ“, написана между 1819 и 1823 г., когато той е все още ученик. Ръкописът е открит случайно в края на 2012 г. в Националния архив на остров Фюн в Оденсе.[13]

През 1829 г. Ханс Кристиaн Андерсен постига голям успех с разказа „Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер“. По това време той издава един фарс и книга с поеми. През следващите години той не постига особени литературни успехи, но през 1833 г. получава стипендия за пътуване в чужбина от краля. Така Андерсен осъществява първото си пътуване из Европа — на 16 октомври 1834 г. пристига в Рим.

В началото на 1835 г. се появява „Импровизатор“, първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват. През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите „Приказки“, а другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Макар по-късно точно те да му донасят световна слава, първоначално приказките не се продават добре. По това време Андерсен има по-големи успехи с романа „О. Т.“ (1836 г.), както и с може би най-добрия си роман, „Само цигулар“ (1837).

Скандинавизъм и пътеписи[редактиране | редактиране на кода]

Портрет от 1836 година

След свое посещение в Швеция през 1837 година Андерсен се вдъхновява от скандинавизма и решава да напише поема, в която да изрази чувствата си за близостта на шведи, датчани и норвежци.[14] През юли 1839 година, по време на посещение на остров Фюн, той пише текста на „Аз съм скандинавец“ („Jeg er en Skandinav“), а в началото на следващата година шведският композитор Ото Линдблад създава и музика към него и през следващите няколко години песента става известна в Скандинавия.[14]

През 40-те години Андерсен прави опити да пише за театъра, но без особен успех. По същото време издава и два нови сборника с приказки, през 1838 и 1845 година.

През по-голямата част от живота си Андерсен предприема продължителни пътувания в различни части на Европа, като отразява впечатленията си в много пътеписи. Те следват образците на този жанр от тази епоха — съчетание на документални свидетелства и описания с по-философски отклонения по теми като същността на писателската дейност, безсмъртието и литературата, а в някои дори са включени и цели приказки.

По време на най-дългото си пътуване, през 1840-1841 година, посещава Германия (където за пръв път се вози на влак), Италия, Малта и Гърция, стигайки до Цариград, и се връща по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в „Базар на поета“ (1842), което се смята за най-добрия му пътепис. Голям успех има и сборникът с пътеписни бележки „В Швеция“ (1851).

Международна известност[редактиране | редактиране на кода]

С времето популярността на приказките на Андерсен нараства и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Европа. През юни 1847 година прави първото си посещение в Англия, където е посрещнат триумфално в светските кръгове. Графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, където се събират известни личности от обществения и културен живот на страната. Там Андерсен се запознава с Чарлс Дикенс, когото той нарича свой любим жив английски писател.[15]

През 1857 година Андерсен отново посещава Англия, най-вече за да се срещне с Дикенс, и му гостува в продължение на пет седмици. Според дъщерята на Дикенс, Андерсен е крайно досаден и остава в дома им дълго време, без да обръща внимание на намеците, че е време да си замине.[15]

Приказки[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-известните приказки на Андерсен са:

  • Ангелът
  • Големият морски змей
  • Градинарят и неговият господар
  • Грозното патенце
  • Гърло от бутилка
  • Двата петела
  • Дебелата игла
  • Дивите лебеди
  • Дъщерята на блатния цар
  • Елата
  • Елфът на розовия храст
  • За нищо не я биваше
  • Иб и Кристине
  • Каквото стори дядо все е хубаво
  • Под върбата
  • Принцесата и граховото зърно
  • Свинарят
  • Славеят
  • Снежната кралица
  • Снежният човек
  • Спътникът
  • Старата камбана
  • Старата къща
  • Сянката
  • Хвърчащият куфар
  • Храбрият оловен войник
  • Цветята на малката Ида

Издания на български език[редактиране | редактиране на кода]

Първото издание на български език е „Исторически разказ за първобитний "Славей" и китайский император“, издадено в Добрич през 1893 г. в превод от руски на Борис Балкански[16]. Следват „Историята на една майка“ и „Може ли да има в това някакво съмнение?“ в превод на Иван Андрейчин, издадени през 1895 г. във Враца.[17] На следващата година в София излиза първият сборник „Избрани приказки“ (159 стр.), също в превод на Андрейчин.[18] През 1899 г. в Шумен Владимир Р. Блъсков (внук на Рашко Блъсков) издава „Дивите лебеди“, „Огниво“, „Глупавий Иванчо“, „Славейче“, „Безобразното пате“ и „Каквото и да направи дядо - всичко е добро“. „Грозното пате“ е публикувано за първи път под това заглавие едва през 1907 г. През 1911 г в Хасково са публикувани „Андерсенови вълшебни приказки“ (207 стр.), в превод от английски език на Делчо Мавров [19] През 1947 г. е публикувано друго голямо издание (232 стр.) в превод на Ангел Каралийчев. Класическото издание в превод на Светослав Минков и Любен Зидаров е от 1976 г. като се използват руски и немски преводи на приказките.

Романът „Двете баронеси“ е преведен директно от датски.

Творчеството на Андерсен се превежда предимно от руски, но съществуват и преводи от английски. Това, както и възрожденската традиция за адаптиране на сюжетите към българската действителност, донякъде обясняват любопитни заглавия като:

  • „Глупавий Иванчо“, 1899 г.
  • „Безобразното пате“ („Грозното пате“), 1907 г.
  • „Сънчо-Дремчо“ („Оле Затвори очички“), 1917 г.
  • „Мълък Колю и Голям Колю“, („Малък Клаус и Голям Клаус“), 1923 и 1929 г.
  • „Оле-Люке“ („Оле Затвори очички“), 1925 г.
  • „Кутренка“ („Палечка“), 1931 г.
  • „Сънчец“ („Оле Затвори очички“), 1931 г.
  • „Летящият ковчег“ („Хвърчащият куфар“), 1931 г.
  • „Грозната птица“ („Грозното патенце“), 1934 г.

Андерсен и музиката[редактиране | редактиране на кода]

Андерсен е голям почитател на музиката и следи с интерес развитията в нея. През годините сътрудничи на различни композитори. По време на пътуванията си се среща с Менделсон, Шуман и Вагнер, чиято музика (особено на последния) популяризира пред датската публика. Проявява огромен интерес към операта. Произведенията на Андерсен - особено приказките - са източник на вдъхновение за много композитори и много от тях са поставени в операта и балета.

През 30-те години на ХІХ в. Андерсен работи с известния датски композитор Кристоф Вейзе (Christoph Ernst Friedrich Weyse) върху музикъла „Festen pø Kenilworth“, който е поставен в Кралския театър в Копенхаген през 1836 г. В продължение на много години Андерсен си сътрудничи и с Йохан Хартман (Johan Peter Emilius Hartmann). Тяхната първа творба е операта „Ravnen, eller Broderprøven“ по пиеса от Карло Гоци. Следва втора опера - „Liden Kirsten“ (1844-1846).[20]

Андерсен пише либретата на няколко опери:

  • „Bruden fra Lammermoor“ (базирана на „Ламърмурската невеста“ от Уолтър Скот), композитор I.F. Brendal, 1832;
  • „Ravnen, eller Broderprøven“ от Хартман, 1832;
  • „Festen på Kenilworth“ от Вейзе, 1836;
  • „Brylluppet ved Como-Søen“ от немския композитор Франц Глезер (Franz Gläser), 1849;
  • „Nøkken“ от Глезер, 1853;
  • „Liden Kirsten“, опус 44, от Хартман, 1846.

Творческо влияние[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка, Дания, 1935 г.

Приказките на Андерсен утъпкват пътя за други класически произведения за деца като „Шумът на върбите“ на Кенет Греъм и „Мечо Пух“ на А. А. Милн. Похватът да се одушевяват обекти от природата, използван напр. в „Цветята на малката Ида“, ще бъде доусъвършенстван от Луис Карол и Беатрикс Потър.

Международният съвет за детска и юношеска литература връчва наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ на всеки две години на автор или илюстратор със значителен принос за детската литература.[21]

От 1967 г. на рождения ден на Андерсен, 2 април, се чества Международният ден на детската книга[22]. По случай 200-годишнината от рождението на писателя, 2005 г. бе обявена за Година на Андерсен в Дания[23].

Музикални адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Музикални произведения, вдъхновени от творби на Андерсен:

Филмови адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Много от Андерсеновите приказки са адаптирани за малкия и големия екран. Най-популярни сред тях са:

  • „Малката кибритопродавачка“, 1928 - френски филм на режисьора Жан Реноар[27];
  • „Грозното патенце“, 1931 (черно-бял) и 1939 (цветен) - кратък анимационен филм на Дисни. Филмът е оцветен с Техниколор и печели Оскар за анимация през 1940 г.[27];
  • Червените обувки“, 1948 - филм на Майкъл Пауъл и Емерик Пресбъргър, отличен от Британския филмов институт като един от най-добрите британски филми на всички времена; често споменаван от Браян де Палма и Мартин Скорсезе. Филмът комбинира сюжета на андерсеновата приказка с историята на срещата между Сергей Дягилев и британската балерина Даяна Гулд[27];
  • „Пастирката и коминочистачът“, 1952 - френски анимационен филм, озвучен от Пиер Брасьор и Анук Еме[28];
  • „Снежната кралица“, 1957 - съветски анимационен филм, добил огромна популярност и на запад. Първото озвучаване на английски е направено от Юнивърсъл студиос с участието на Сандра Дий и Томи Кърк. Второто озвучаване от 90-те години на 20. век е с Катлийн Търнър, Мики Рурк и Кирстен Дънст[27];
  • „Новите дрехи на царя“, 1987 - музикална филмова адаптация със участието на Сид Сизър и Лизет Антъни[27];
  • „Малката русалка“, 1989 - анимационен фирм на Дисни, с променена сюжетна развръка;[27]
  • „Палечка“, 1994 - анимационен филм на Уорнър Брос. Печели Раци за най-лоша оригинална песен (за „Marry the Mole“)[27];
  • „Фантазия 2000“, 1999 - преработка на класическия кратък анимационен филм на Дисни от 1940 г., в която е добавен Храбрият оловен войник[27];
  • „Принцесата и граховото зърно“, 2002 - анимационен филм за IMAX[27];
  • Малката кибритопродавачка, 2006 - кратък анимазионен филм на
  • „Замръзналото кралство“, 2013 - анимационен филм на Дисни, вдъхновен от "Снежната кралица"[29]

Биографични филми:

  • „Шведският славей“, 1940 - филм за връката на Андерсен с Йени Линд[30]
  • „Ханс Кристиан Андерсен“, 1952 - биографичен музикален филм с участието на Дани Кей. Филмът включва сюжети от много приказки, сред които „Грозното патенце“, „Новите дрехи на царя“ и „Малката русалка“[27].
  • „Ханс Кристиан Андерсен — Животът ми като приказка“, 2001 - биографичен филм за Андерсен.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В края на 2006 г. в Шанхай отваря врати развлекателен парк, който е посветен на творчеството на писателя.[31] Подобен детски парк има и в японския град Фунабаши.[32]

В САЩ статуи на писателя са издитнати в Централния парк в Ню Йорк, в парка „Линкълн“ в Чикаго и в калифорнийския град Солвенг, който е основан от датски преселници. Американската писателка с датски произход Джийн Хършолт дарява богата сбирка от материали, свързани с писателя, на Отдела за редки книги и специални сбирки на Библиотеката на американския конгрес.[33] От особен интерес е оригинална ръчно изработена книжка, която Андесен прави за младия Йонас Дрюсен.[34]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на писателя и грозното патенце в Сентръл парк в Ню Йорк  
Паметникът на Андерсен в градините на замъка Росенбор в Копенхаген  
Паметникът в Оденсе  
Паметникът в Оденсе във водата  
Паметникът в Солвенг, Калифорния  

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bredsdorff 1975.
  2. а б Hcandersen-homepage.dk .
  3. Lepage, Robert. Bedtime stories. // The Guardian, 18 January 2006. Посетен на 19 July 2006.
  4. Recorded using „special Greek symbols“.Garfield, Patricia. The Dreams of Hans Christian Andersen (PDF). // 21 June 2004. с. 29. Посетен на 20 July 2006.
  5. Hastings, Waller. Hans Christian Andersen. // Northern State University, 4 April 2003. Архив на оригинала от 23 November 2007. Посетен на 15 December 2012.
  6. The Tales of Hans Christian Andersen. // Scandinavian.wisc.edu. Посетен на 2 April 2010.
  7. H.C. Andersen homepage (Danish). // Hcandersen-homepage.dk. Посетен на 2 April 2010.
  8. Hans Christian Andersen's correspondence, ed Frederick Crawford6, London. 1891.
  9. de Mylius, Johan. The Life of Hans Christian Andersen. Day By Day. // Hans Christian Andersen Center. Посетен на 22 July 2006.
  10. Pritchard, Claudia. His dark materials. // The Independent, 27 March 2005. Посетен на 23 July 2006.
  11. а б Bryant, Mark: Private Lives, 2001, p. 12.
  12. Bredsdorff, Elias (1975). Hans Christian Andersen: the story of his life and work 1805-75. Phaidon. ISBN 0-7148-1636-1. Retrieved 4 April 2012.
  13. [http://detskiknigi.com/loenata-svesht-nay-rannata-prikazka-na-andersen-v-prevod-na-balgarski-ezik/ „Лоената свещ“ – най-ранната приказка на Андерсен в превод на български. Детски книги, 13.12.2014
  14. а б Det Kongelige Bibliotek 2004.
  15. а б Hcandersen-homepage.dk 2001.
  16. http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=1102469037544352&rec=1&sid=4
  17. http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=1102469037544352&rec=2&sid=4
  18. http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=1102469037544352&rec=3&sid=4
  19. http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=1102469037544352&rec=10&sid=4
  20. Røllum-Larsen C., Essay bij CD-uitgave ‘Music inspired by Hans Christian Andersen’s Fairytales, DaCapo records 8.226047, 2005
  21. „Hans Christian Andersen Awards“, International Board on Books for Young People.
  22. International Children's Book Day. // International Board on Books for Young People. Посетен на 17 December 2012.
  23. Brabant, Malcolm. Enduring legacy of author Andersen. // BBC News. BBC, 1 April 2005. Посетен на 17 December 2012.
  24. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Røllum-Larsen, C., Andersen, In:The New Grove Dictionary of Opera, MacMillan Reference Limited, London, 1997
  25. [1] Hans Christian Andersen and Music
  26. [2]
  27. а б в г д е ж з и к - Hans Christian Andersen: The top 10 films based on his tales, Mirror News, Apr 02, 2010
  28. http://www.imdb.com/title/tt0044414
  29. [3] Замръзналото кралство на IMDB
  30. http://www.imdb.com/title/tt0034157
  31. China to open Andersen theme park, BBC News, 11 August 2006. Retrieved 2 July 2008.
  32. Chiba Sightseeing Spots. // Chiba Prefectional Government. Посетен на 16 June 2011.
  33. Jean Hersholt Collections.. // Loc.gov, 15 April 2009. Посетен на 2 April 2010.
  34. „Billedbog til Jonas Drewsen.“ (15 April 2009) Retrieved 2 November 2009.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за