Ханс Кристиан Андерсен

Тази статия е за датския писател. За литературната награда вижте Награда Ханс Кристиан Андерсен.

---

Ханс Кристиан Андерсен
Ханс Кристиан Андерсен през 1869 г.
Роден	2 април 1805 г. Оденсе, Дания
Починал	4 август 1875 г. Копенхаген, Дания
Професия	писател, поет
Националност	датчанин
Жанр	приказки, детска литература
Подпис

Ханс Кристиан Андерсен (на датски: Hans Christian Andersen, [ˈhanˀs ˈkʰʁæʂd̥jan ˈɑnɐsn]) е датски писател и поет, известен най-вече със своите приказки. Сред тях са „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“. Андерсен постига международна известност още преди смъртта си. По-късно негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.

Биография

Ранни години

Родният дом на Андерсен

Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2 април 1805 година в Одензе, Дания. Семейството му е скромно, но баща му смята, че предците му са имали по-високо обществено положение и дори че са благородници. Ханс Кристиан отрано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка си. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си и четял всяка пиеса, която успява да заеме. Сред драматурзите от които чете са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг.

През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика. На Великден през 1819 година получава първо причастие в катедралата „Свети Кнут“ в Одензе и започва да насочва вниманието си към бъдещето.

Четиринадесетгодишен Ханс Кристиан Андерсен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му се променя от възрастта губи мястото си. Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писане. Музикантите Кристоф Вайс и Сибони, както и по-късно поетът Фридрих Хьоег Гулдберг (1771-1852), се отнасят много дружелюбно към младия Ханс.

По-късно Андерсен намира нов покровител в лицето на Йонас Колин, който го изпраща на свои разноски в училището в Слагелсе. По това време той вече е публикувал първия си разказ, „Призрак в гроба на Палнаток“ (1822). Андерсен не бил много добър ученик, нямал голямо желание да се учи и не останал в Слагелсе, а се преместил в друго училище в Елсинор до 1827 година. За този период Андерсен казва, че бил най-мрачният и горчив през целия му живот. Колин най-накрая се съгласил, че той вече е образован, и Андерсен се завърнал в Копенхаген.

Начало на писателска дейност

През 1829 година Ханс Кристиaн Андерсен постига голям успех с разказа „Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер“. По това време той издава един фарс и книга с поеми. През следващите години той не постига особени литературни успехи, но през 1833 година получава стипендия за пътуване в чужбина от краля. Така Андерсен осъществява първото си пътуване из Европа — на 16 октомври 1834 година пристига в Рим.

В началото на 1835 година се появява „Импровизатор“, първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват. През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите „Приказки“, а другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 година. Макар по-късно точно те да му донасят световна слава, първоначално приказките не се продават добре. По това време Андерсен има по-големи успехи с романа „О. Т.“ (1836), както и с може би най-добрия си роман, „Само цигулар“ (1837).

Скандинавизъм и пътеписи

Портрет от 1836 година

След свое посещение в Швеция през 1837 година Андерсен се вдъхновява от скандинавизма и решава да напише поема, в която да изрази чувствата си за близостта на шведи, датчани и норвежци. През юли 1839 година, по време на посещение на остров Фюн, той пише текста на „Аз съм скандинавец“ („Jeg er en Skandinav“), а в началото на следващата година шведският композитор Ото Линдблад създава и музика към него и през следващите няколко години песента става известна в Скандинавия.

През 40-те години Андерсен прави опити да пише за театъра, но без особен успех. По същото време издава и два нови сборника с приказки, през 1838 и 1845 година.

През по-голямата част от живота си Андерсен предприема продължителни пътувания в различни части на Европа, като отразява впечатленията си в много пътеписи. Те следват образците на този жанр от тази епоха — съчетание на документални свидетелства и описания с по-философски отклонения по теми като същността на писателската дейност, безсмъртието и литературата, а в някои дори са включени и цели приказки.

По време на най-дългото си пътуване, през 1840-1841 година, посещава Германия (където за пръв път се вози на влак), Италия, Малта и Гърция, стигайки до Цариград, и се връща по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в „Базар на поета“ (1842), което се смята за най-добрия му пътепис. Голям успех има и сборникът с пътеписни бележки „В Швеция“ (1851).

Международна известност

С времето популярността на приказките на Андерсен нараства и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Европа. През юни 1847 година прави първото си посещение в Англия, където е посрещнат триумфално в светските кръгове. Графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, където се събират известни личности от обществения и културен живот на страната. Там Андерсен се запознава с Чарлс Дикенс, когото той нарича свой любим жив английски писател.

През 1857 година Андерсен отново посещава Англия, най-вече за да се срещне с Дикенс, и му гостува в продължение на пет седмици. Според дъщерята на Дикенс, Андерсен е крайно досаден и остава в дома им дълго време, без да обръща внимание на намеците, че е време да си замине.

Последни години

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Ханс Кристиан Андерсен умира на 4 август 1875 г. близо до Копенхаген.

Приказки

Едни от най-известните приказки на Андерсен са:

Ангелът Медният глиган Големият морски змей Градинарят и неговият господар Грозното патенце Гърло от бутилка Двата петела Дебелата игла Дивите лебеди Дъщерята на блатния цар Елфът на розовия храст За нищо не я биваше Иб и Кристине

Майка Малката кибритопродавачка Малката русалка Малък Клаус и Голям Клаус Най-невероятното Най-хубавата роза на света Пастирката и коминочистачът Огнивото Оле затвори очички Палечка Под върбата Принцесата върху граховото зърно

Свинарят Славеят Снежната кралица Снежният човек Спътникът Старата камбана Старата къща Сянката Хвърчащият куфар Храбрият оловен войник Цветята на малката Ида Славеят на китайския император Камбаната Елата

Други

• През 2001 е създаден биографичен филм за Андерсен — „Ханс Кристиан Андерсен — Животът ми като приказка“

Източници

• Bredsdorff, Elias. Hans Christian Andersen: the story of his life and work 1805-75. Phaidon, 1975. ISBN 0-7148-1636-1.
• I am a Scandinavian. // Hans Christian Andersen and Music. Det Kongelige Bibliotek, 2004. Посетен на 4 юни 2010.
• H.C. Andersens skolegang og livet i Slagelse. // Hcandersen-homepage.dk. Посетен на 2 април 2010.
• H.C. Andersen og Charles Dickens 1857. // Hcandersen-homepage.dk, 2001-12-30. Посетен на 2 април 2010.

Външни препратки

• Страницата на Андерсен (на датски, английски и немски)
• Подробна биография (на английски)
• Приказките на Андерсен (на английски)
• Андерсенови приказки (1872 г., с оригиналните илюстрации)