Харалд Харман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Харалд Харман
Harald Haarmann
германски езиковед
Роден
1946 г. (69 г.)
Националност Германия немец
Научна дейност
Област Лингвистика, културология
Образование Хамбургски университет
Бонски университет
Университет на Коимбра
Университет на Бангор
Работил в Институт по археомитология
Известен с изследвания в областите на
културологията,
археомитологията,
история на писмеността,
eволюционната лингвистика,
езиковите контакти,
история на религиите
Награди Награда „Logos“
(Prix Logos),
Награда „Жан Моне“
(Premio Jean Monnet)

Ха̀ралд Ха̀рман (на немски: Harald Haarmann) е германски езиковед и културолог, живеещ и работещ във Финландия, автор на повече от 40 книги на различни езици.

Харман е възпитаник на университетите в Хамбург, Бон, Коимбра и Бангор. Защитава докторантура в Бон през 1970 и професура в Трир през 1979. През различни периоди Харман преподава и извършва изследователска работа в университети в Германия и Япония. От 2003 е вицепрезидент на Института по археомитология, разположен в Себастопол, Калифорния, и директор на неговия европейски клон в Луумаки, Финландия.

„Загадките на дунавската цивилизация“[редактиране | редактиране на кода]

Специален интерес по отношение на българската история представлява книгата на Харман „Загадките на дунавската цивилизация“. В нея той доказва, че територията на днешните Сърбия, Република Македония, България, Румъния и Гърция, като и части от Украйна и Унгария, са били обитавани от цивилизация, която — според Харман — развива първата писменост. Според археологическите открития, нейната поява може да бъде отнесена към 7 хилядолетие пр.н.е.[1]

Харман твърди, че думи, които досега са били смятани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“, и се използват и до днес в съвременните езици: камина, маслина, керамика, метал, химн и много други. Според него, писмеността на въпросната, „дунавска“, цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Харман също обръща внимание на развитието на металообработването и градоустройството, както и въобще на начина на живот на „староевропейците“, като белег за тяхната висока култура. Той твърди, че най-старото технологично обработено злато в света е именно златото, намерено във Варненския халколитен некропол, което съвременните методи и технологии датират към 4500 г. пр.н.е.. Това означава, че то е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.[1]

В книгата Харман също разглежда използваните от староевропейците жилища. Те наподобявали днешните къщи, строени една до друга и делящи обща стена. Къщите били събрани в големи селища с добре развита инфраструктура. В едно подобно селище обичайно живеели от 7000 до 10 000 души. „При тях не е имало йерархия, а разделение на труда. За това съдим по гробовете. Когато дадена общност е разделена на елит и по-нисше съсловие, археолозите намират различни по богатство налози [sic] в отделните гробове. При староевропейците не се наблюдава подобно нещо“, пише Харман, представяйки едно мирно и хармонично, отново по неговите думи, „егалитарно общество“. Залеза на разглежданата староевропейската цивилизация Харман отдава на слабо развитото военно дело, което позволило на номадите, идващи от степите, да покорят и асимилират староевропейците.[1]

Харман също обяснява защо тези нови археологически открития са се появили сравнително късно. „Още по времето на комунизма имаше археологически разкопки по тези земи, но с определени цели. Днес, след залеза на социалистическите идеи, се забелязва една друга насоченост. Хората търсят своите корени и копаят надалеч в миналото, чак до предисторията“, пише той.[1]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Das Rätsel der Donauzivilisation“ („Загадките на дунавската цивилизация“) 2011, ISBN 978-3-406-62210-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г АГ, ВДР, ТК, Ж. Казакова, Е. Видински. Най-древната цивилизация е обитавала българските земи?. // Дойче веле, 2011-10-26. Посетен на 2011-10-26.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]