Харалд Харман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Харалд Харман
Harald Haarmann
Роден 1946 (на 65 г.)
Местожителство Финландия Финландия
Националност Германия немец
Професия езиковед,
културолог
Работил в Институт по археомитология
Алма матер Хамбургски университет
Бонски университет
Университет на Коимбра
Университет на Бангор
Известен с изследвания в областите на
културологията,
археомитологията,
история на писмеността,
eволюционната лингвистика,
езиковите контакти,
история на религиите
Награди Награда „Logos“
(Prix Logos),
Награда „Жан Моне“
(Premio Jean Monnet)

Ха̀ралд Ха̀рман (на немски: Harald Haarmann) е германски езиковед и културолог, живеещ и работещ във Финландия, автор на повече от 40 книги на различни езици.

Харман е възпитаник на университетите в Хамбург, Бон, Коимбра и Бангор. Защитава докторантура в Бон през 1970 и професура в Трир през 1979. През различни периоди Харман преподава и извършва изследователска работа в университети в Германия и Япония. От 2003 е вицепрезидент на Института по археомитология, разположен в Себастопол, Калифорния, и директор на неговия европейски клон в Луумаки, Финландия.

„Загадките на дунавската цивилизация“[редактиране | edit source]

Специален интерес по отношение на българската история представлява книгата на Харман „Загадките на дунавската цивилизация“. В нея той доказва, че територията на днешните Сърбия, Република Македония, България, Румъния и Гърция, като и части от Украйна и Унгария, са били обитавани от цивилизация, която — според Харман — развива първата писменост. Според археологическите открития, нейната поява може да бъде отнесена към 7 хилядолетие пр.н.е.[1]

Харман твърди, че думи, които досега са били смятани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“, и се използват и до днес в съвременните езици: камина, маслина, керамика, метал, химн и много други. Според него, писмеността на въпросната, „дунавска“, цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Харман също обръща внимание на развитието на металообработването и градоустройството, както и въобще на начина на живот на „староевропейците“, като белег за тяхната висока култура. Той твърди, че най-старото технологично обработено злато в света е именно златото, намерено във Варненския халколитен некропол, което съвременните методи и технологии датират към 4500 г. пр.н.е.. Това означава, че то е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.[1]

В книгата Харман също разглежда използваните от староевропейците жилища. Те наподобявали днешните къщи, строени една до друга и делящи обща стена. Къщите били събрани в големи селища с добре развита инфраструктура. В едно подобно селище обичайно живеели от 7000 до 10 000 души. „При тях не е имало йерархия, а разделение на труда. За това съдим по гробовете. Когато дадена общност е разделена на елит и по-нисше съсловие, археолозите намират различни по богатство налози [sic] в отделните гробове. При староевропейците не се наблюдава подобно нещо“, пише Харман, представяйки едно мирно и хармонично, отново по неговите думи, „егалитарно общество“. Залеза на разглежданата староевропейската цивилизация Харман отдава на слабо развитото военно дело, което позволило на номадите, идващи от степите, да покорят и асимилират староевропейците.[1]

Харман също обяснява защо тези нови археологически открития са се появили сравнително късно. „Още по времето на комунизма имаше археологически разкопки по тези земи, но с определени цели. Днес, след залеза на социалистическите идеи, се забелязва една друга насоченост. Хората търсят своите корени и копаят надалеч в миналото, чак до предисторията“, пише той.[1]

Избрана библиография[редактиране | edit source]

  • „Das Rätsel der Donauzivilisation“ („Загадките на дунавската цивилизация“) 2011, ISBN 978-3-406-62210-6

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г АГ, ВДР, ТК, Ж. Казакова, Е. Видински. Най-древната цивилизация е обитавала българските земи?. // Дойче веле, 2011-10-26. Посетен на 2011-10-26.

Външни връзки[редактиране | edit source]