Хариджити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хариджитите (на арабски: خوارج, „напуснали“[1]) образуват течение в исляма, разграничаващо се както от шиизма, така и от сунизма.

До днес е оцеляла само 1 хариджитска общност, тази на ибадитите в Оман, Занзибар и Северна Африка.

Течението на хариджитите възниква през 7 век в южната част на днешен Ирак и включва мюсюлмани, които първоначално подкрепят четвъртия халиф Али ибн Абу Талиб, но впоследствие го отхвърлят. Повод за това става решението на Али от 657 година да приеме съдебен арбитраж в спора за халифската титла - според хариджитите само Бог има право да отсъжда.

Хариджитите смятат, че всеки мюсюлманин може да оглави ислямската общност и че мюсюлманите имат право на борба срещу владетелите, отклонили се от примера на пророка Мохамед. Въз основа на този политически възглед хариджитите развиват цялостна теологическа и правна доктрина, която ги отдалечава от двете най-големи направления в исляма.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Akhter, Javeed. Schisms and Heterodoxy Among Muslims. // Islamic Research Foundation International, 2009. Посетен на 26 ноември 2010.