Харизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Харизма (от гръцки: χαρις - дар от Бога, божественото) е характерна черта на индивиди, които имат силен чар и магнетизъм (са привлекателни). Например, човек притежаващ голяма xаризма е магнетичен, привлекателен, чаровен.

В Православието[редактиране | edit source]

Харизма (дар, благодат) е термин, който се употребява в тези богословски системи, които използват терминология, чиито понятия произхождат от гръцки. При някои религиозни системи се използват сходни по смисъл думи, които обаче съдържат нюанси, добавящи допълнителни значения, или изключващи част от съдържанието на думата харизма.

Харизмата е особен Божи дар, който се изразява в това, че неговият носител има съответните способности, качества или власт, без да има съществени лични заслуги за тях. Носителите на такава харизма се наричат харизматични личности. Такива са например пророците, които носят пророческия дар, царете, чиято светска власт в ранните религиозни тълкувания е приемана за свръхестествена и дар свише.

Освен това харизмата може да се проявява и конкретно, т. е. не в личността като цяло, а в отделни нейни проявления. Например християнското разбиране за харизма предполага, че даровете на Светия дух, получавани при тайнства като кръщение и евхаристия, също са харизматични.

Виж още[редактиране | edit source]