Харитон Халачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера от Априлското въстание. За църковния деец от Македония вижте Харитон Карпузов.

Поп Харитон
български революционер
Поп Харитон 
Роден: между 1830 и 1835
Габрово, днес България
Починал: 7 май 1876
край Дряново, днес България

Поп Харитон или Харитон Станчев Халачев е български революционер, участник в Априлското въстание.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в Габрово между 1830 и 1835 г. След завършване на първоначалното училище в родния си град е даден на занаят – чехларство.

Като младеж става послушник в Преображенския манастир край Търново. На 20 – 22 год. става монах, а след това е ръкоположен за дякон и достига до йеромонах. Поп Харитон напуска Преображенския манастир и става свещеник в с. Яйналий, а после - в селата Касапкьой и Караманкьой, Бабадагско (Северна Добруджа). В енорията на Бабадагско защитава българските селяни от своеволията на турските аги, разбойници и черкези.

Прочува се със своя буен и непокорен характер. Спомага за успеха на революционното дело в този район. През 1875 г. по искане на духовната власт със заповед на търновския мютесариф Фархи бей поп Харитон е заточен в Мъглижкия манастир, Казанлъшко. По пътя успява да избяга, след което се отдава изцяло на революционното дело. През лятото на 1875 г. предвожда малка чета в Тулчанско. След провала на Старозагорското въстание в България през есента на 1875 г. се прехвърля в Румъния.

Известѐн от дейците на Гюргевския революционен комитет за готвеното ново общо въстание, той заедно със своята дружина тайно преминават река Дунав при Свищов на 28 март 1876 г. и се отправят по тайни пътища към окръжния център. На 31 март през нощта се озовават в с. Самоводене. Още на другия ден е свикано събрание и поп Харитон е назначен на работа в окръжния комитет на Горна Оряховица. Включва се дейно в подготовката на Априлското въстание.

При преждевременното избухване на въстанието поп Харитон застава начело на чета от около 200 въстаници от западния район на Търновски революционен окръг. На 29 април 1876 г. край Дряновския манастир четата е изненадана от редовна турска войска и башибозук, които заплашват да обкръжат дружината. Въстаниците се барикадират в манастира и се отбраняват в продължение на 9 дни до 7 май.

На 1 май Поп Харитон остава сляп в резултат на нещастен случай (възпламенява се барутът, докато прави фишеци заедно с игумена на манастира). В последния ден от битката се прощава с четниците, казвайки им: "Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!". Въстаниците се простили с него, завели го до входа на манастира и тръгнали да се спасяват. Войводата загинал там намушкан от турски щикове.

Външни източници[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Огняна Маждракова, "Четата на поп Харитон - 1876", 1964
  • Христо Марков, "История на деветте дни в Дряновския манастир", 1922