Харитон (архимандрит, Лозенград)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Харитон.
| Харитон | |
| български духовник и революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Религия | православие |
Харитон е български духовник, архимандрит, участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Одринска Тракия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в големия тракийски град Лозенград или района, тогава в Османската империя, днес Къркларели, Турция. В 1901 година заменя отец Дойчин Запрев като екзархийски архиерейски наместник в Гюмюрджина.[1] В Гюмюрджина архимандрит Харитон работи активно за построяване на българска църква. Скоро след пристигането му с него се среща районната чета на ВМОРО в Гюмюрджинско и го привлича към революционната организация. Христо Караманджуков, участник в четата, пише:
| „ | Нашето престояване използвувахме още и за една среща с новопристигналия архиерейски наместник архимандрит Харитон от Лозенградско, човек почтен, христолюбив на преклонна вече възраст... Направи ни впечатление неговото умно и спокойно отношение към нашите работи и особената му готовност да сътрудничи и помага на делото, доколкото неговото положение като архиерейски наместник и старините му позволяваха да стори това. Това негово разбиране и поведение, идещи от едно лице като него и от висотата на такова място, бе едно голямо мерило, което показваше до каква степен революционното движение бе завладяло умовете...[2] | “ |
В Гюмюрджина Харитон остава до 1902 година. Архимандрит Харитон е архиерейски наместник в Малгара[3] и Лозенград.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 189.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 193.
- ↑ Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 49. // Архивиран от оригинала на 2016-09-10. Посетен на 2012-01-20.
- ↑ Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50. // Архивиран от оригинала на 2016-09-10. Посетен на 2012-01-20.
