Хармония (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Хармония.

Хармония
Ἁρμονία
древногръцка богиня на хармонията и разбирателството
Семейство
БащаАрес, Зевс
МайкаАфродита
СъпругКадъм
ДецаПолидор
Ино
Агава
Илирий
Автоноя
Семела
Хармония в Общомедия

Хармония (на старогръцки: Ἁρμονίαв, Harmonia) в древногръцката митология е богиня на хармонията и разбирателството. В древноримската митология съответства на богинята Конкордия.

От Кадъм е майка на Полидор, Автоноя, Ино, Семела, Агава и Илирий (роден в Илирия и епоним на илирите)[1].

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

Според някои митове Хармония е от остров Самотраки и е дъщеря на Зевс и Електра - океанида, дъщеря на Океан и Тетида. Според други, тя е дъщеря на бога на войната Арес и богинята на любовта и красотата Афродита, която зачевайки я изневерява/прелюбодейства (и с това прегрешава, според представите на древните гърци и римляни) по отношение на съпруга си - бога-ковач Хефест, но освен това, извършвайки в този смисъл кръвосмешение, от Арес богинята Хармония става родоначалничка на амазонките - племе от жени-воини.

Хармония е жена на Кадъм – първият цар на град Тива в Беотия, който е финикиец по произход и е брат на Европа, любима на Зевс. Боговете, които присъстват на сватбата им, проявяват щедрост към тях. Сред даровете им са скъпоценна дреха за Хармония, изтъкана лично Атина Палада, както и огърлица, изработена от Хефест. Този прелестен накит впоследствие става извор на нещастия за притежателите си.

Хармония е взета от Кадъм за жена, след като той убива свещения дракон (разбираемо и като "змия") на Арес, обитаващ земите на бъдещия град и затова е подложен на очищение, състоящо се в едногодишна служба в полза на този бог. Пак по този повод, в края на живота си (сред хората) Кадъм и Хармония са превърнати в дракони от Зевс, който ги изпраща в този вид към Елисейските полета.[2] Според Хигин с метаморфозата им Арес ги наказва за убийството на неговия дракон.[3] От зъбите на същото чудовище се пръкват войните-спартиати.

Междувременно Кадъм и Хармония заминават за северната част на Балканския полуостров, за да помогнат на племето енхелейци, които се оплакват от чести нападения от страна на населението на страната, станала (според легендата - едва по-късно), известна като Илирия. Енхелейците придумват тиванските владетели да им сътрудничат, като им обявяват, че оракул е предсказал победи на енхелейското оръжие, ако именно те им станат предводители. Предсказанието се сбъдва и синът им Илирий ги наследява там, но за сметка на това в Тива, властта над която е предоставена на другите им потомци, настъпват зловещи раздори, между почитателите на Зевс и Арес и тези на Дионис.

Полиник дава на Ерифила гердана на Хармония, (Лувър G442, Париж)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аполодор, Митологическа библиотека III, 4, 1 – 2
  2. Аполодор, Митологическа библиотека III, 5, 4
  3. Хигин, Фабула, 6;

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Otto Crusius: Harmonia. In: Wilhelm Heinrich Roscher (Hrsg.): Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 1,2, Leipzig 1890, Sp. 1830 – 1832 (Digitalisat).
  • Fernández Dimas, Ruiz Galiano: Caddmo y Harmonia: imagen, mito y arqueología. In: Journal of Roman Archaeology 5 (1992), S. 162 – 177
  • Ernst Sittig: Harmonia. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VII,2, Stuttgart 1912, Sp. 2379 – 2388

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]