Харолд Александър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Харолд Александър | |
|---|---|
| 10 декември 1891 - 16 юни 1969 г. | |
 |
|
| Място на раждане | Лондон, Англия |
| Място на смърт | Слау, Англия |
| Години на служба | 1911 - 1946 |
| Звание | фелдмаршал |
| Отличия | Първа световна война, Втора световна война |
Харолд Рупърт Леофрик Джордж Александър (на английски: Harold Rupert Leofric George Alexander) е британски офицер, който служи по време на Първата и Втората световна война.
Съдържание |
[редактиране] Ранен живот и кариера
Харолд Александър е роден на 10 декември 1891 г. в Лондон, Англия. Той е син на четвъртия лорд Каледон. Учи в Хароу и Сандхърст, а след това се присъединява към ирландския гвардейски полк като втори лейтенант. Служи по време на Първата световна война в това подразделение и през 1917 г. става командир на 2-ри батальон. През 1918 г. е временен командир на 4-та гвардейска бригада. След войната, през 1919 г., командва балтийския ландсвер. След това назначение отново се връща в своя полк като командир на 1-ви батальон. През 1932 г. е изпратен в Индия, където поема командването на бригада Nowshera. През 1938 г. е издигнат в чин генерал-майор и поема командването на 1-ва дивизия.[1]
[редактиране] Втора световна война
През 1940 г. заедно с 1-ва дивизия заминава за Франция, като част от Британския експедиционен корпус. Поема командването на 1-ви корпус, защитаващ периметъра край Дюнкерк. През декември същата година е издигнат в чин генерал-лейтенант и получава поста главнокомандващ на южните войски. През 1942 г. поема командването на войските в Бирма, но не успява да попречи на превземането ѝ от японските войски. През юли 1942 г. поема командването на 1-ва армия. Скоро след това заема поста на Клод Окинлек като главнокомандващ на войските в Близкия Изток. След успешното изтласкване на силите на Оста до Тунис получава командването на 18-та група армии. Същевременно е назначен за заместник-командир на съюзническите войски в Средиземноморието.[1]
Преди съюзническото настъпление в Сицилия поема британската 15-та група армии. През ноември 1944 г. е назначен за командир на съюзническите войски в Средиземноморието и е издигнат в чин фелдмаршал.[1]
[редактиране] След войната
През ноември 1945 г. се отказва от командването. Получава титлата виконт - виконт Александър от Тунис. В продължение на шест години заема поста генерал-губернатор на Канада. След това получава титлата граф и заема поста министър на отбраната по време на последното правителство на Уинстън Чърчил. Напуска политиката през октомври 1954 г. Умира на 16 юни 1969 г.[1]
[редактиране] Използвана литература
- Sumner, Ian (2003). British Commanders ot World War II, Osprey Publishing, стр. 4-5. ISBN 1 84176 669 0.
| Уикипедия разполага с Портал:Втора световна война |
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 1,2 1,3 Sumner, Ian (2003). British Commanders ot World War II, Osprey Publishing, стр. 4-5. ISBN 1 84176 669 0.
