Харта
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хартата (от латински carta - хартия) е писмен документ, с който през Средновековието се отстъпват права и свободи на град, университет, земи, местност или институция.
Хартата е била основният документ на западния феодализъм. Като понятие се появява през XIII век.
В съвременния език за синоними могат да се считат думите устав и постановление.
Виж също[редактиране]
- Велика харта на свободите (Магна Харта)
