Хасидизъм
Хасидизма (на иврит: חסידות - набожен, благочестив), юдейско пиетистично движение. Началото на движението поставя равинът Израел бен Елиезер през 18 век. То получава широко разпространение в Жеч Посполита, т.е. в Полша и Литва. Хасидите, последователите на движението, приемат за месия Шабатай Цви.
Съдържание |
[редактиране] Разпостранение
След Втората световна война оцелели след холокоста хасиди масово емигрират във Великобритания, САЩ и Израел.
[редактиране] Цел и същност
Целта на движението е да се възстанови благочестивото духовно преклонение пред бога и близостта с всевишния. Според хасидите бог присъства в целия човек и той според проповедите изпитва радост от това присъствие, граничещо с физическа близост. Хасидите отхвърлят мрачните аскетични настроения и се отдават на екстатични танци и песни съпровождащи мистичното възвисяване. Харизматичното духовно лидерство се предава от един на друг цадик (праведник). Мистично настроените хасиди считат за осветено своето духовно учителство, а това не винаги е в съзвучие с официалния авторитет на равините.
[редактиране] Литература
Притчи на хасидски мъдреци са събрани в „Хасидски разкази“ на Мартин Бубер.
[редактиране] Източници
[редактиране] Вижте също
