Хататал
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хататал (нордически: Háttatal, в превод „Списък със стихотворни стъпки“, ок. 20 хил. думи) е третата част от Прозаичната Еда на Снори Стурлусон, която е съставена през 1222/3 г. Самият Снори съставя това стихотворение, състоящо се от 102 строфи, в които той използва редица стари скалдически стихотворни стъпки. Поради тази причина се смята за непреводимо.
Хататал е поетичен текст за обучение на младите скалди, към което Снори добавя и коментари в проза. Трябва да се отбележи, че поемата представлява:
- изброяване на всички познати на Снори или поне избрани от него като представителни германски нордически стихотворни стъпки;
- възхваляваща творба в чест на приятелят на Снори Ярл Скули и норвежкия крал Хакон Хаконарсон.
В поемата се съблюдава следното разделение:
- първа част (1 - 30 строфа), посветена на крал Хакон,
- втора част (31 - 67 строфа), посветена на Ярл Скули и
- трета част (67 - 102), посветена и на двамата.
Външни препратки[редактиране]
|
||||||||