Хатха Йога

Хáтха Йога или още на български често наричана Хáта Йога (санскрит हठयोग, също известна като Хатха Видя हठविद्या) е вид Йога, клон на Раджа Йога, създадена през XV век от мъдрецът Йоги Сватмарама и описана от него в съчинението Хатха Йога Прадипика (прадипика означава буквално "това, което хвърля светлина"^[1]). В него Хатха Йога е описана като "стълба към висините на Раджа йога" и в този смисъл тя е предварителна стъпка, ниво. Този вид Йога се фокусира върху пречистване на тялото като средство, водещо до пречистване на съзнанието. Тя е катализатора, пробуждащ двете енергии, ръководещи живота. Това включва система за индивидуална здравна профилактика и комплексно самоусъвършенстване на личността.

Ученици изпълняващи позата Супта Бадха Конасана.

Етимология [редактиране]

Сричката „ха“ означава слънце или жизнената енергия, а „тха“ луна, т.е. Прана и Апана. Хатха Видя, както е също известна, означава науката за Хатха йога. Двете срички „ха“ и „тха“ произнесени заедно означават силен, могъщ, което внася смисъла на усилието, необходимо за прочистване на тялото.

Асани [редактиране]

Асаните или позите в Хата Йога и въобще в Йога са съзерцателни по същността си и са интуитивно видени от йогите по време на медитация, Кундалини естествено донася тези пози или движения, при дълбока медитация. Смисълът на позите е да отстрани блокажите (и енергийни) в тялото.

Древният автор Патанджали класифицира асаните като третото стъпало от осем в практиката на Раджа Йога.

Пранаяма [редактиране]

Думите 'Прана' (жизнена сила) и 'Яма' (удължавам, регулирам) съставят Пранаяма. Пранаяма се опитва да удължи, контролира и регулара дишането. В една от вариациите, Rechak (издишания въздух), Poorak (вдишването) и Kumbhak (задържането при нормално вдишване и издишване) са 3-те части на дишането, които биват регулирани. Пранаяма се практикува с цел да развие умствената, физическата и духовната сила. Макар, че Пранаяма за начинаещите е относително безвредна, благополучното напредване в Пранаяма изисква ръководството на учител с широки познания.

Яма и Нияма [редактиране]

Яма е моралното въздържание или правилата за добродетелно и целомъдрено живеене. Десет Ями са посочени в множество писания, включително Хатха Йога Прадипика, съставена от Йоги Сватмарама, докато при Патанджали Ямите са пет, а Ниямите пет при „Йога сутри“.

Традиционните десет ями са:

Ахимса: Ненасилие. Въздържание от нараняване на всяко живо същество с мисъл, дума или постъпка. Това е още основна яма. Останалите девет са в подкрепа на това изискване.
Сатя: Истина в думите и мислите (съобразяване с фактите).
Астея: Да не се краде и взима чуждо, да не се подмамва, съблазнява, да не се влиза в дълг.
Брахмачария: Божествено поведение, целомъдрие (полово въздържание), безбрачие или вярност в брака.
Кшама: Търпение, освобождаване на времето, действие сега, в настоящия момент.
Дхрити: Постоянство, преодоляване на непостоянството, страха и нерешителността; гледане на всяка задача от гледна точка на това да бъде завършена.
Дая: Състрадание; надвиване на коравосърдечните, безчуствени, груби и жестоки чувства към всички същества.
Арджава: Честност, прямота, искреност, откровеност, изоставяне и отхвърляне на лъжата, измамата, и грешните постъпки.
Митахара: Умерен апетит - нито да се яде твърде много, нито твърде малко, да не се консумира месо, ракообразни (мекотели с черупка), птици или яйца.
Шауча: Чистота, отбягване, въздържане на нечистотата на тялото, ума и речта.

Петте ями на Патанджали са ахимса (ненараняване), сатя (истинност), астея (да не се краде), брахмачариа (въздържание или целомъдрие, непорочност) и aparagriha (въздържание от сребролюбие). Той също посочва пет Ниями или дисциплина, които включват шауча (чистота), самтоша (доволство, задоволство), тапас (аскетизъм), свадхяя (учене, изучаване), и ишвара-пранидхана (преданост към бога).