Хафний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
72 ЛутецийХафнийТантал
Zr

Hf

Rf
Външен вид
стоманено сив стоманено сив
Общи данни
Име, символ, № Хафний, Hf, 72
Химическа серия Преходен метал
Група, период, блок 4, 6, d
Свойства на атома
Атомна маса 178,49(2) u
Атомен радиус (calc) 155 (208) pm
Ковалентен радиус 150 pm
Радиус на ван дер Ваалс pm
Електронна конфигурация 4f145d26s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 10, 2
Оксидационни с-ния (оксид) 4 (амфотерен)
Кристална структура шестоъгълна
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 13310 kg/m³
Температура на топене 2506 K (2233   °C)
Температура на кипене  4876 K (4603 °C)
Специф. топлина на топене 27,2 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 571 kJ/mol
Скорост на звука 3010 m/s при 20 K
Други
Електроотрицателност 1,3 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 25.73 J/(kg·K)
Топлопроводимост 23 W/(m·K)
Йонизационен потенциал kJ/mol

Хафний е химичен елемент със символ Hf и атомен номер 72. Като сребристо сив преходен метал, хафният химически наподобява цирконий и се намира в циркониеви минерали. Неговото съществуване е предречено от Дмитрий Менделеев през 1869 г. Хайфният е предпоследният открит елемент от тези със стабилни изотопи. Открит е от Дирк Костър и Георг фон Хевеси през 1923 е Копенхаген, Дания и е наречен "Hafnia" на латинското име на Конпенхаген.

Хафний

Хафний се използва в производството на жици, електроди и др. Неговото голямо неутронно улавяне го прави добър материал за неутронно поглъщане в АЕЦ. Някои суперсплави, използвани за специални приложения, съдържат хафний в комбинация с ниобий, титан или волфрам.