Хацор
|
|||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
 |
|||||||
| Изглед към руините на Хацор
|
|||||||
| Държава |  Израел |
||||||
| Тип | Културно | ||||||
| Критерии | ii, iii, iv, vi | ||||||
| Справка | 1108 | ||||||
| Регион** | Азия и Океания | ||||||
| Координати | |||||||
| Регистрационна справка | |||||||
| Вписване | 2005 (29та сесия) | ||||||
| * Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
|||||||
Хацор или Те́л-Хацо́р (на иврит: תֵּל חָצוֹר ; Асор) е библейски хълм (тел - тепе) в Северен Израел, разположен на 6 км северно от Рош-Пина, западно от река Йордан.
Идентифициран е с древния ханаанейски град Хацор, който е бил средищен политически и търговски център на Ханаан в доизраилския период, т.е. отпреди изхода.
История [редактиране]
Древният град се споменава в клинописните текстове от Ебла още в 3 хил. пр.н.е., както и в древноегипетски папируси от 19 век пр.н.е., а също и в клинописните текстове от Мари от 18 век пр.н.е. В средата на 2 хил. пр.н.е. е най-крупния център на Ханаан, а мелекът на Хацор бил «глава на всички царства» (Нав 11:10) в тази земя, което ще рече от бреговете на Ефрат и юдейската порта до Древен Египет. В резултат от библейското завоюване на Обетованата земя, е завладян от древноизраилските племена и изгорен (Нав 11:11). Скоро след това е наново възстановен, а в епохата на съдиите жителите му с 900 колесници нанесли на израилтяните контраудар, вследствие на който избрания народ бил принуден за 20 години да се покори на (х)асорския цар (мелек) (Съд 4:2-4). Около 1258 г. пр.н.е. е повторно разрушен и разграбен, както и повторно възстановен от израилтяните[1]. Укрепен е при царуването на цар Соломон. В 732 г. пр.н.е., ведно с други градове ва Галилея е за трети път разрушен от асирийската армия (4Цар 15:29). Въпреки това, живота в Хацор продължава до III—II век пр.н.е., включително и в елинистическия период, за което свидетелстват археологическите находки в резервата Тел Хацор.
