Хачатур Абовян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хачатур Абовян
Խաչատուր Աբովյան
арменски писател и етнограф
Портрет на Хачатур Абовян от Лудвиг фон Майдел (1831)
1831 г.
Роден
с. Канакер, близо до Ереван
Починал
14 април 1848 г. (38 г.)
неизвестно

Етносарменци[1]
Учил вГлавен престол на Свети Ечмиадзин[1]
Дорпатски университет[1]
Работилписател, драматург, преподавател
Литература
Периодот 1828 г.
Жанровеисторически роман
НаправлениеРомантизъм
ТечениеРомантизъм
ПовлиянЙохан Волфганг фон Гьоте
Научна дейност
Областетнография
Работил вГлавен престол на Свети Ечмиадзин (1828)
Семейство
СъпругаЕмилия Лозе
Деца2
Хачатур Абовян в Общомедия

Хачатур Абовян (на арменски: Խաչատուր Աբովյան, 1805 – 1848) е арменски писател, просветител, педагог, етнограф, родоначалник на новата арменска литература и на съвременния арменски литературен език.[2] Романи: „Раните на Армения“, (1841 – 1843), повести, пиеси, педагогически трудове.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Раните на Армения, или скърбите на патриота (Тифлис, 1858)
  • Историята на Тигран, или морален наръчник за арменските деца (1941)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Турското девойче (Ереван, 1941)

Педагогически съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Въведение в пропедевтиката (Тифлис, 1838)
  • Сборник с упражнения по алгебра (1868)
  • Нова теоретична и практическа граматика по руски език за арменци (1839)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Каната за вино (Тифлис, 1912)
  • Народни песни (Ереван, 1939)
  • Стихотворения (Ереван, 1941)
  • Стихотворения за деца (Ереван, 1941)

Басни[редактиране | редактиране на кода]

  • Забавления за запълване на свободното време (Тифлис, 1864, включва и пиесата Теодора)
  • Басни (Ереван, 1941)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Арменска съветска енциклопедия.
  2. Bedevian, Ruth. Writer and Patriot: Khachatur Abovyan // 8 декември 2004. Посетен на 13 юли 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]