Асасини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хашашините)
Направо към: навигация, търсене

Асасините, наричащи себе си ал-дауа ал-джадида (на арабски الدعوة الجديدة, "новата доктрина"), са религиозна група мюсюлмани исмаилити от направлението низари.[1]

Те са военизирана организация, активна в Близкия Изток от 8 до 14 век, станала известна със систематичната практика на убийства на политически противници. От края на 11 век тяхна основна база е изградената от Хасан ас-Сабах(или Хасан и-Сабах) крепост на планината Аламут в Иран, разрушена през 1256 от монголите.[2] След като Хасан и-Сабах се установява в Аламут, негова цел става завладяването на околните крепости в долината Рудбар. Скоро вече ключовите крепости в долината- Маймундиз, Ламасар и други, са превзети, а хората в околностите са посветени в тайнствата на исмаилизма. И не само те, но и почти цяла Персия, като едни от най-големите исмаилитски средища стават Исфахан, Ка'ин и Казвин. Първата жертва на асасините е Низам ал-Мюлк, великият везир на Селджушкия Халифат. Селджуките са крайни суннити, което ги прави отявлени врагове на асасините-шиити. Низам ал-Мюлк е убит според данните от Бу Тахир Арани. Това е последвано от обсада на Аламут от страна на селджуките, с която Сабах се справя само с около 60-70 човека. Почти веднага след като Хасан и-Сабах става Старец от Планината(както го наричат асасините), той праща свои хора в Сирия, за да разпространят "Новата Доктрина", където обаче начинанието му е доста по-трудно. Старецът от планината се надява да отвори втори фронт срещу селджуките като започне от Сирия. Постепенно асасините се установяват в дузина градове там като Алепо например и даже си отвоюват крепости като заплашват с убийство регенти на различни градове. Една от основните им крепости в Сирия е Масяф, който остава техен даже след краха на Аламут през 1256 година. След смъртта на Сабах, най-силният исмаилит и предводител на асасините става Рашид ад-дин Синан от Сирия. Той защитава и удържа Масяф от армията на новопоявилия се султан Салах Ал'дин (Саладин). Първата християнска жертва на асасините е Конрад дьо Монферат. Това е едно от най-запомнените убийства на исмаилитите. Въпреки страха на християните от асасините, те не са обръщали толкова внимание на кръстоносците, отколкото на другите мюсюлмани, които не са от тяхната секта. Краят на исмаилитската проповед идва през 1256 година с обсадата на Аламут от монголския хан Хулагу, когато лидер на Персийските асасини е Рукн Ал-дин. След дълги преговори той предава Аламут на монголите, въпреки съпротивляването на някои от неговите воини. Другите крепости в долината оказват лека съпротива, но са смазани от Хулагу. За разлика от персийските асасини, които са унишожени, сирийските продължават да съществуват. Те никога не достигат отново апогея, който са достигнали по времети на Синан. Стават наемници на християнски и мюсюлмански благородници, докато накрая не стават една от многото малки ислямски секти. Днес исмаилитите все още съществуват, но не като екстремистка организация, а като търговци и занаятчии. Самото име "асасин" е измислено от кръстоносците, но лежи на арабски корени. Някои смятат, че произхожда от думата "хашишин", което идва от хашиш- вид опиат. Арабите са си мислели, че това тайнствено общество е пушело хашиш и това размивало съзнанието им и ги карало да извършват вероломни убийства. Но не убийствата карат асасинските съседи да мислят, че те пушат хашиш, а тяхната жертвеготовност. Във всичките случаи на убийства, независимо дали на християнин или мюсюлманин, извършителите са били убивани на място. По-интересното е, че изобщо не са оказвали съпротива, казвали са, че умират с радост за своя Повелител- Стареца от планината. Арабите са ги наричали и с други имена- емисари, федаини. Според някои, те са първата терористична организация в Близкия Изток.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Assassins (Ismaili Nizari). // historytoday.com. History Today, 2011. Посетен на 4 октомври 2011.
  2. ((en)) Willey, Peter. Eagle’s Nest- Ismaili Castles in Iran and Syria. New York, I.B. Tauris, 2005. с. 79-83.

Източници[редактиране | edit source]

"Асасините-една радикална секта в Исляма"- Бърнард Луис