Хвойна (село)

Хвойна
	Хвойна
	; Изглед от Хвойна
	Хвойна Координати: 41°52′14.12″ с. ш. 24°41′27.3″ и. д. / 41.870591° с. ш. 24.690918° и. д. Хвойна
Общи данни
Население	321 души (15 март 2024 г.); 11,9 души/km²
Землище	26,895 km²
Надм. височина	728 m
Пощ. код	4890
Тел. код	03053
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	77219
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община; – кмет	Чепеларе; Боран Хаджиев ; (ГЕРБ; 2019)
Кметство; – кмет	Елена Сивакова (Левицата)
	Хвойна в Общомедия

Тази статия е за селото. За растението вижте Хвойна.

Хвойна е село в Южна България. То се намира в община Чепеларе, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Хвойна е разположено посред една от най-широките и красиви котловини в Средните Родопи. Наричат я Хвойненска, но тя от стари времена си има звучното име – Ропката. От всички страни котловината като в каменен пръстен е стисната от планински вериги. На северозапад я ограждат склоновете на величествените Чернатици – един от най-могъщите и красиви планински дялове на Средните Родопи. Дълъг е около 60 километра – започва от Пампорово и достига Тракийската низина, като разделя басейна на Чепеларска река от изток от този на река Въча на запад. На югоизток котловината е оградена от Радюва планина – един планински рид, делящ Чепеларската река от басейна на Юговската река. От изток на запад в района на Ропката, наблизо едно след друго живописно са разположени четирите родопски села – Павелско, Хвойна, Малево и в дъното на котловината, най-западно, Орехово. Хвойненската котловина (Ропката) е в центъра на историко-географската област Рупчос от Средните Родопи. С това позабравено вече старинно име Рупчос от векове се е знаел един от най-живописните райони на Средните Родопи, обхващащ водосборния район на Чепеларска река в нейното средно и горно течение. Областта Рупчос започва от водослива на Юговска с Чепеларска река на няколко километра южно от село Бачково и продължава на юг до седловината Рожен. Районът около Чепеларе в миналото се наричал Горен Рупчос, а този около Хвойна и Хвойненската котловина – Долен Рупчос. Според геолозите Хвойненската котловина (Ропката) преди милиони години е била дъно на сладководно езеро, образувано вследствие на тектонично потъване на пластовете. Неговите води достигали до 200-250 метра дълбочина. Село Хвойна поради географското си положение – в центъра на Ропката, както и поради факта, че е на самата пътна магистрала, има първенствуващо положение сред селата в Ропката. През селото минава Ореховската река и го дели на стара и нова част. Новата част е застроена предимно с вили. Ореховската река извира от подножието на връх Персенк и в долния източен край на Хвойна се влива в Чепеларска река.

История[редактиране | редактиране на кода]

1750 – 1760 г. – основаване на село Хвойна;
1800 г. – построяване на Каменния мост в центъра на селото над Ореховската река;
1836 – 1838 г. – чумна епидемия в Рупчос;
1857 г. – построяване на църквата и килийното училище;
1861 г. – роден е Костадин Златанов – първият учител след Освобождението;
1869 г. – гръцкият език е премахнат от училището в Хвойна;
15 януари, 1878 г. – руските войски освобождават Хвойна;
15 май, 1878 г. – разбити са бандите на Сенклер в местността Бухлийца;
6–15 септември, 1885 г. – в Хвойна е сформиран общ Рупчоски военен доброволчески отряд в защита на Съединението;
1890 – 1897 г. – Хвойна – седалище на Рупчоска околия;
1891 г. – Костадин Златанов като кмет на с. Хвойна построява Нареченските минерални бани;
11/23 август 1896 г. - Пост на Втора пехотна тракийска дивизия до селото е атакуван от османско военно отделение в пограничен въоръжен инцидент.^[2]
1894 г. – построено е Новото жълто училище
1895 г. – основана е „Земеделска каса“ в Хвойна за кредитиране на дребните земеделски стопани;
1898 г. – основан е първият революционен пункт на Върховния комитет;
1900 г. – роден е Никола Жалов – историкът на Ропката;
1901 г. – закрита е Рупчоска околия;
1903 г. – за първи път се засява тютюн в Ропката;
1907 г. – новият коларски път от Станимака /Асеновград/ през Бачково стига до Хвойна;
1910 г. – пътят стига до с. Чепеларе;
1912 г. – в Хвойна се установява щабът на VI погранична рота, охраняваща границата с Турция, непосредствено преди избухване на Балканската война;
1914 г. – начало на организираното овощарство в Хвойна;
1919 г. – в Хвойна пристига първият камион;
1919 г. – в Хвойна е основана една от първите потребителски кооперации в Смолянския край – Кооперация „Прогрес“;
1922 – 1927 г. – открита е прогимназия в Хвойна;
1925 г. – установяват се редовни пощенски автомобилни съобщения Пловдив – Хвойна – Смолян;
1926 г. – прокаран е водопровод в Хвойна; През учебната 1926-1927 година в прогимназията работят двама учители, които преподават на два класа - първи с 31 ученици и втори с 18 ученици.^[3]
16 януари, 1927 г. – провежда се референдум за затваряне на кръчмите в Хвойна;
1932 г. – основана е трудово-горска производителна кооперация „Бяли дол“;
1934 – 1938 г. – Хвойна става централна община за 6 села;
1935 г. – открито е Допълнително земеделско-овощарско училище;
1936 г. – построено и открито е читалището в Хвойна;
1938 г. – открита е „Популярна банка“, района за 7 села;
1939 г. – полага се основният камък на новата прогимназия;
1940 г. – в Хвойна светва първата електрическа крушка;
1945 г. – създадена е Обединена местна всестранна кооперация „Единство“;
1956 г. – в селото е основано ТКЗС;
1960 г. – изправен е пътят за съседните села – Малево и Орехово;
1962 г. – построена е банята, впоследствие преустроена в сграда на сегашното кметство;
1964 г. – построена е сградата на здравния пункт;
1965 г. – открит е цехът на ДИП „Ален мак“;
1967 г. – построена е сградата на сегашната поща;
1977 – 1988 г. – Хвойна е център на селищна система;
1985 г. – построени са автогарата и детската градина;
1988 г. – Чепеларе става седалище на нов тип сборна община, а Хвойна – отделно кметство към нея;
1989 г. – издадена е книгата „Светлини над Рупчос“, първата писана история на с. Хвойна. Автор: Георги Арнаудов;
1997 г. – честване на 140 години от основаване на Църквата „Свети Илия“;
2000 г. – честване на 250 години от основаване на Хвойна. Написване текста и музиката на Химна на село Хвойна от Георги Арнаудов;
2004 г. – издадена е книгата „Хвойна – сърцето на Ропката“ на Георги Арнаудов.