Хеви метъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хеви метъл
Стилистични корени Блус рок, психеделичен рок
Културни корени Великобритания и САЩ, края на 1960-те
Типични инструменти Вокал - Барабани - Електрическа китара - Бас китара - Клавиши
Подстилове
Блек метъл • дет метъл • дуум метъл • глем метъл • готик метъл • груув метъл • пауър метъл • прогресив метъл • спийд метъл • траш метъл • традиционен хеви метъл
Смесени стилове
Алтернативен метъл • авангарден метъл • викинг метъл • грайндкор • дроун метъл • екстремен метъл • индъстриъл метъл • краст пънк • метълкор • неокласически метъл • ню метъл • пост-метъл • рап метъл • слъдж метъл • стоунър рок • симфоничен метъл • фолк метъл • фънк метъл • християнски метъл
Регионални сцени
Австралия • Бразилия • Великобритания • САЩ • Норвегия • Швеция • Финландия • Германия
Други теми
Хард рок

Хевиметъл (или просто метъл) е жанр в рок музиката и културата[1], който първоначално попада под влиянието на блус рока и психеделичния рок.[2] Стилът се оформя в края на 1960-те и началото на 1970-те години в САЩ и Обединеното кралство.[3] Характерно за композициите в това направление е използването на електрическа китара, бас китара, барабани, разнообразни вокали и в последно време на клавиши (при готик, симфоничния и екстремен метъл).

Първите хеви метъл групи като Лед Цепелин, Дийп Пърпъл и Блек Сабат привличат голяма аудитория, въпреки че често са били обект на подигравки от критиците по това време. В средата на 1970-те, Джудас Прийст помага на развитието на жанра, като отхвърля голяма част от блус влиянието.[4][5] Моторхед въвежда пънк рок усещане и все повече акцентира върху скоростта. По време на новата вълна в британския хеви метъл, Айрън Мейдън и Саксън свирят в същия дух. В края на 1970-те, метъл феновете биват наричани "метълисти" (на англ. metalheads) или "хедбенгъри".

През 1980-те години, глем метъла става комерсиална сила с групи като Мотли Крю и Пойзън. От ъндъргаунд сцената произлиза маса от по-крайни, агресивни стилове: траш метъла пробива на голямата сцена с банди като Металика, Мегадет, Слейър и Антракс, докато други от най-екстремните подстилове като дет метъл и блек метъл остават субкултурно явление. В средата на 1990-те години популярни стилове стават груув метъла (пример, Пантера), който съчетава екстремния метъл с хардкор пънк и ню метъла (пример, Слипнот), който често включва елементи от гръндж и хип-хоп.

Название[редактиране | редактиране на кода]

Що се отнася до произхода на термина „хевиметъл“ – „тежък метъл“ – има няколко версии и множество източници. Този израз възниква в началото на 1970-те години, но кога става официален термин – остава обект на дебати.

Писателя Уилям Бъроуз през 1962 г., десет години преди формирането на жанра, използва фразата „Heavy metal“ в романа „The Soft Machine“, за да опише извънземните. ("Тежките метални хора от Уран, увити в синя мъгла от изпарени банкноти... и хората насекоми от Минроуд с метъл музика...")[6] Думите „Хевиметъл гръмотевици“ има в песента на групата Степънулф - "Born to Be Wild", издадена през 1968 г.[7] Евфемизмът „heavy metal“ сред артилеристите означава силна канонада, и първоначално е бил използван при хард рок музиката като епитет за сила и ритъм[8].

Известно е, че „heavy metal“ като музикален епитет се прилага за пръв път за албума Kingdom Come American на психеделичната рок група Сър Лорд Балтимор от критика Майк Сандърс, и е популяризирана от Лестър Бенгс в неговите статии за Лед Цепелин и Блек Сабат.[9][10] В началото критиците не правят разлика между хардрок и хевиметъл, които сега се считат за различни жанрове. Въпреки това, в западната критика все още е предмет на спор, и в много документални филми хардрока често не се отнася до произхода на хевиметъла, а като алтернативен епитет или дори като отделен стил метъл.

На английски език не се прави разлика между метъл и метал, като разграничение на тежките метали и хевиметъл музиката. Въпреки това в другите езици, включително в българския, те се считат за отделни. Останалите метъл подстилове получават названието си от техните характеристики (пауър метъл, траш), от групи и албуми, които те създават (дет, блек, дуум), или други стилове на музиката, с която са близки (прогресив, симфоничен, фолк метъл).

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Хевиметълът се характеризира като музика, в която доминират китари, барабани, силен ритъм и класически, блусарски или пък симфонични примеси. Във всеки случай, подстиловете на хевиметъла имат свои стилови вариации различни от оригиналната форма, от която често отстъпват. В метъла (жанра като цяло) е присъщо акцентирането на композициите върху художествена музикална картина, в която може да има въведение, развитие, кулминация на основната тема и заключение. Тези елементи на композицията може да се съдържат в отделни произведения и да продължават в цял концептуален албум. В тази връзка хевиметъла като цяло демонстрира качествата на инструменталната музика и нестандартните хармонии.[11] Често метъл албумите се разглеждат като "звучен авангарден живопис".

Judas Priest, 2005 г.

В допълнение към китарите и барабаните, в различните подстилове на метъла често може да се видят и други музикални инструменти – органи, синтезатори, акустични инструменти (цигулка, виолончело и др.), предназначени да разширят звуковата палитра и атмосфера. Различните подстилове отразяват различно промяната в музиката. Корените на хевиметъла – психеделичен рок, експериментират с фолк и поп музика, също и блус и джаз, но в крайна сметка под влиянието на пънк рока и хардкор пънка се формира крайния вид. Според критика на New York Times, "в родословното дърво на популярната музика, метъла е една от най-важните стилове рок - стил с по-малко синкопиране и повече елементи на шоу и сила. "От всички видове рок музика, метъла е най-високата точка на сила, мъжественост и театралност." – пише Allmusic.

Инструменти[редактиране | редактиране на кода]

Типичната метъл група включва барабанист, бас китарист, соло китарист, ритъм китарист и вокалист, който обикновено не използва други инструменти. В някои групи се използват клавиши. Останалите нетипични инструменти са виолончело, гайда, цигулка, флейта, саксофон и народни инструменти. Такива инструменти не играят важна роля и имат за цел да създадат определена атмосфера.

Електрическата китара и мощта на звука, увеличен чрез усилвател, исторически остава основен елемент от хевиметъла. Китаристите често използват педали за изкривяване на звука, като ефекта е много по-тежък звук. От началото на 1980-те години, традиция е групите да имат по двама китариста. Такива групи са Айрън Мейдън и Джудас Прийст, но има и такива с по трима, изпълняващи редуващи се соло и ритъм части. Въпреки това има и редки изключения, например немската пауър метъл група Ван Канто не използва китари, а разчита изцяло на своя вокалист, а финландската група Апокалиптика заменя китарите с виолончело.

Китара и усилвател.

В някои подстилове централен елемент на метъл композициите е китарното соло. С развитието на подстиловете, все по-сложни и скоростни рифове са признати. Китаристите използват тепинг и други техники на скоростта, когато някои стилове го изискват.

Централната роля на китариста в метъла "разбива" традиционната роля в рок музиката на фронтмена. Това създава подобие на двойно лидерство и дори конкуренция. Типът вокалисти е разнообразен: много активен висок тенор (Брус Дикинсън, Рони Джеймс Дио, Клаус Майне), дрезгав нисък глас (Джеймс Хетфийлд, Леми Килмистър, Джийн Симънс), ниско ръмжащи дет метъл вокали (Крис Барнс, Майкъл Окърфелдт), крещящи (Том Арая, Куортън, Роб Халфорд), оперно сопрано (Таря Турунен, Симоне Симонс)[12] и дори неприсъщият фалцет (Кем Пайпс).

В повечето метъл групи бас китарата играе по-малка роля от електрическата, която акцентира върху китарните рифове и соло. Басистите могат да свирят свои рифове, различни от китарата. В някои групи бас китарата е ключов инструмент – например, басистите на Блек Сабат и Металика, те свирят свои солота. Бас китаристите в метъла често играят ролята на посредник, който дава възможност за по-голяма скорост и агресивност. В екстремния метъл (дет метъл, блек метъл), бас китарата може да бъде с изкривен звук, за да се постигне по-голяма тежест. Други използват пет и шест струнни бас китари.

Барабаните са с важна роля в метъла. Един барабанист трябва да има бързина и координация, за да е по-добър в сложните и скоростни ритъм части. Групите обикновено използват много техника за барабаните. Задължително е включен бас барабан (два или карданен). В екстремните стилове метъл, барабанистите често са оборудвани с тригери на барабаните.

Не малко значение в някои стилове имат клавишните инструменти. Те са разделени в три категории:

  1. Тежки – с характерен звук за рок музиката, има преимущество в прогресив метъла.
  2. Традиционни – с характерни академични и фолклорни звуци, използвани в симфоничния метъл.
  3. Индъстриъл – с характерни звуци за електронната музика, използвани в индъстриъл метъл средите.

Тематика[редактиране | редактиране на кода]

Темите за мрака, злото, силата и апокалипсиса са езикови компоненти за обръщение към реалността на проблемите в живота. В хипи културата от 1960-те, „мирът и любовта“ е основа, а хевиметълът се развива като негова контракултура. Там светлината е заменена с тъмнината, а щастливият край с реалността, където не всичко завършва така. Докато някои фенове твърдят, че мрака не е посланието, критиците обвиняват жанра за величие на негативните аспекти от реалността.

Темите в хевиметъл музиката обикновено са по-сериозни, отколкото спокойните теми в поп музиката от 1950-те, 1960-те и 1970-те години, с акцент върху войната, ядрените заплахи, темите, свързани с екологията и политиката или религиозната пропаганда. „War Pigs“ на Black Sabbath,[13]Killer of Giants“ на Ози Озбърн, „...And Justice for All“ на Металика и „2 Minutes to Midnight“ на Айрън Мейдън са примери за принос за обсъждането на реалната ситуация.

Излизайки от своите блус корени, секса е друга важна тема – води началото си от текстовете на Лед Цепелин и се среща при глем метъл и ню метъл групи, където тийнейджърската тревога е друга централна тема. Метъл песните често съдържат текстове от фантастиката. Песните на Айрън Мейдън, например, често са вдъхновени от митологията, фикцията и поезията.

Текстовете на Лед Цепелин често се позовават на Властелинът на пръстените, както и друга митология и фолклор, в песните "The Battle of Evermore", "Immigrant Song", "Ramble On", "No Quarter" и "Achilles Last Stand". Други примери са "The Wizard" на Блек Сабат, "The Conjuring" на Мегадет и "Five Magics", "Great King Rat" и "Ogre Battle" на Куийн, както и "Dreamer Deceiver" на Джудас Прийст. През 1980-те с възхода на траш метъла и песни като "...And Justice for All" на Металика и "Peace Sells" на Мегадет, повече текстове на метъл песните са със социална или политическа насоченост, отклонение от стандартните хевиметъл текстове. Това бива повлияно от социалния заряд и политическата неяснота. Стилове като мелодичния дет метъл, прогресив метъл и блек метъл често изследват философски теми.

Тематичното съдържание на хевиметъла от дълго време е обект на критика. През 1980 г. Родителския музикален ресурсен център (Parents Music Resource Center) изпраща петиция до конгреса на САЩ да регулира популярната музика поради осъдителните текстове в хевиметъл песните.[14]

През 1990 г. Джудас Прийст са осъдени в американския съд от родителите на двама младежи, които се самозастрелват пет години по-рано, след като чуват "направи го" ("do it") в песен на Джудас Прийст.[14] Случаят привличa голямо медийно внимание, но в крайна сметка е отхвърлен. В някои страни, предимно мюсюлмански, хевиметълът официално е гледан като заплаха за традиционните ценности. В страни като Мароко, Египет, Ливан и Малайзия, стават инциденти с метъл музиканти и фенове, които биват арестувани и хвърлени в затвора.[15]

Визия и култура[редактиране | редактиране на кода]

За някои изпълнители и групи визията е от голямо значение в хевиметъл музиката. В допълнение към звука и текста, "образа" на групата се изразява и още в обложките на албумите, логото, сценична апаратура, облекло и музикални клипове.[16] Изпълнители като Алис Купър, Кис, Лорди и Джиуар са с необичайна визия.

Дългата коса, според Вайнщайн е "най-важната отличителна черта на метъл културата".[17] Първоначално е приета от хипи субкултурата, до 1980-те и 1990-те години хеви метъл косата "символизира омразата, страданието и разочарованието на едно поколение, което никога не се чувстав у дома си", според журналиста Нейдър Рахман.

Публиката показва знака "Коза" като култ към метъла.

Класическите дрехи, които носят метъл феновете са светли, протрити, закърпени или скъсани дънки, черни тениски, ботуши (кубинки) и черни кожени или дънкови якета. Тениските обикновено са с логото или изображение на любима метъл група.[18] Метъл феновете "използват също елементи от S&M обността (вериги, метални шипове, черепи, кръстове)". През 1980-те филмите на ужасите, пънка и готиката влияят на метъл модата. Много изпълнители от 1970-те и 1980-те използват ярко оцветени инструменти в тон със сценичния им вид.[19][20]

Модата и личния стил са много важни за глем метъл групите. Изпълнителите са с дълги, боядисани, топирани коси, грим като червило, очна линия, прилепнали дрехи, включително леопардови фланелки и аксесоари като диадема и бижута.[20]

Жестове[редактиране | редактиране на кода]

Много метъл музиканти при изпълнения на живо куфеят с хедбенгинг, което се изразява в яростно клатене на главата в такт с музиката, обикновено за да се развява дългата коса напред и назад. Масово разпространен е ил корнуто или т. нар. дяволски рога, добил популярност по-късно като козата. Разпространен от вокалиста Блек Сабат и ДиоРони Джеймс Дио. Въпреки, че Джийн Симънс от Кис твърди, че именно той е бил първият, който е направил жеста на обложката на албума Love Gun от 1977 г., има спекулации за това кой е започнал феномена.[21]

Феновете на хевиметъл концертите не танцуват в общоприетия смисъл на думата, Дийна Вайнщайн, музикален критик, твърди, че това се дължи на факта, че голямата аудитория на тази музика е мъжката и "екстремна хетеросексуална идеология". Тя идентифицира две основни движения на тялото, които заместват танца: хедбенгинг и жеста коза, което е признание и ритмичен жест.[22] Изпълнението на въздушна китара е популярно сред метъл феновете на концертите и докато слушат песни у дома.[23]

Фенска субкултура[редактиране | редактиране на кода]

Според Дийна Вайнщайн, хевиметъла е надживял много други рок стилове, поради своята голяма интензивност, ексклузивност и субкултура. Като метъл фен базата е предимно млада, бяла и мъжка, тя е "толерантна към тези извън нея и демографската основа, която следва свой кодекс за външен вид и поведение". Идентифицирането със субкултурата не е само до споделяне на концертен опит и мода, но и до метъл списания и доста уебсайтове. Хевиметъл фенове носят дънкови якета с кръпки на групи и картинки с групите Металика, Гънс Ен Роузис, Айрън Мейдън, Слипнот, Дио и Лед Цепелин.

Хеви метъл фен, носещ яке с кръпки на любимите си групи.

Хевиметъл сцената се характеризира като "субкултура на отчуждение", със свой собствен кодекс за автенчичност.[24] Този кодекс поставя няколко условия към носителите му: те трябва да са напълно отдадени на музиката и субкултурата, която подкрепят; те трябва да са незаинтересовани от комерсиализацията и радио хитовете; те не трябва никога да се "продадат".[25] За метъл феновете кодекса промотира "опозиция на изграденото общество и отделяне от останалите".[26]

Музиканта и филмов режисьор Роб Зомби споделя: "Много от децата, които идват на моите концерти изглеждат иновативни с много енергия, която не знаят какво да я правят" и, че хевиметъла е "аутсайдерска музика за аутсайдери. Никой не иска да бъде странно хлапе; просто някак си да спре да бъде странно хлапе. Нещо като това, метъла да има странните хлапета на едно място."[27] Метъл "учители" имат тенденцията на феновете да класифицират и отхвърлят някои изпълнители (и фенове) като "позьори", "които претендират да са част от субкултурата, но нямат автентичност и искреност".[24][28]

История[редактиране | редактиране на кода]

Появил се в началото и средата на 1970-те години, хеви метълът е изминал дълъг път на развитие. Достига своя пик на популярност през 1980-те години, след което се появяват много екстремни форми, а през 1990-те и в наши дни преминава през "кросоувър" период, в който се смесва с други жанрове музика. В момента хевиметъл музиката има десетки подстилове и още повече смесени и регионални стилове.

1960–1970-те: от психеделия към метъл[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1960-те и началото на 1970-те от стилът психеделичен рок се отделят няколко американски и британски прогресив рок групи и музиканти, които експериментират с блус и джаз суинг: Крийм, Блу Чиър, The Stooges, Блу Остър Кълт, Сър Лорд Балтимор, Джими Хендрикс, ранните Лед Цепелин и Дийп Пърпъл. В Германия с психеделия (краутрок) започват метъл групите Lucifer’s Friend и Скорпиънс.

В допълнение към афро-американския блус и джаз, рокът в края на 1960-те нерядко се обръща в етническа и класическа музика. Десет минутната "Prelude: Happiness/I’m So Glad" на британската група Дийп Пърпъл, използва източни мотиви от Шехерезада. "Hey Joe" отчита латиноамерикански елементи като танго и фламенко. Обръщането в етнически сюжети бива характерно за психеделичния рок – още в своето зараждане психeделията е вдъхновена от индийската музика. Експериментите с класиката били нетипични за нея.

През този период започват да се появяват и въвеждат особени техники на ритъм китарата. Към акордите, китаристите добавят особени ритмични фигури – рифове. Същото се случва и с бас китарата – басистите често свирят кротки ритмични фигури, формиращи ритмично повтаряща се музикална фраза.

Историята на рифовете започва през 1950-те години в естрадния американски блус, особено влияние на техниките на рифа в хардрока и ранния хевиметъл оказва чернокожият блусар Бо Дидли, чието творческо наследство оставя своя отпечатък върху "тежкия" жанр.

Паралелно при еспериментирането със звука – с развитието на електрониката, все повече внимание се отделя на изкривяването на звука при ритъм китарата.

Една от най-ранните групи използвали китарните рифове е Кинкс през 1964 г.

Психеделичен хевиметъл (хард ен хеви)[редактиране | редактиране на кода]

Откритието "дисторшън" (изкривяване) имало основно значение за метъла. "You Really Got Me" на Кинкс несъмнено оказало решаващо влияние върху бъдещите метълисти, защото имала в структурата си прости рифове и пълноценен метълски изкривен звук. Идеята им е подхваната и доразвита от ранните експериментатори, положили основите на хеви метъл музиката.

Такива били английски групи свирили прогресив и психеделичен рок (които по-късно ще се отнасят към хардрока и хевиметъла), като Дийп Пърпъл, Лед Цепелин, Назарет, Юрая Хийп и Блек Сабат и други, които и до днес се считат за крале на рока.

Тъй като границите между ранния хардрок, дуум метъл и хевиметъл са малки, критиците не определят групи пионери, до началото на 1970-те биват наричани "хард ен хеви" или "психеделичен хевиметъл".

Тези групи получават първите определения за метъл, макар че те самите го отричат.[29]. Освен английските групи, подобна музика изпълнявали Скорпиънс в Германия, Сър Лорд Балтимор, ЗиЗи Топ, Кис в САЩ и Ей Си/Ди Си в Австралия.

Мейнстрийм: края на 1970–1980-те[редактиране | редактиране на кода]

Пънк рока се появява в средата на 1970-те като реакция срещу съвременните социални условия, както и това, което се е възприемало като препродуциран рок, включително хевиметъла. Внезапно се появяват много групи, едва можещи да свирят, които протестират на тема фашизъм, правителство, дори ежедневие. За няколко години пънкът е в разцвета си благодарение на Секс Пистълс и Иги Поп, които правят невероятно енергична музика, но не след дълго залязва и чак до 1990-те години остава в сферата на ъндърграунда. Появява се и неговата по-тежка, по-бърза, по-яростна форма — хардкорът. Под негово влияние възникват и някои от по-твърдите метъл стилове.

В края на 1970-те години метълът се намира в криза. Повечето групи се провалят заради масовата употреба на алкохол и наркотици. Като едни от последните стойностни групи остават Рейнбоу. Продажбите на метъл албуми регистрира рязък спад, за сметка на пънк, диско и мейнстрийм рок. Докато звукозаписните компании са обсебени от пънк музиката, много нови британски метъл групи са вдъхновени от агресивността и високо-енергичния звук. Ъндърграунд групите започват да записват евтини албуми за малка фенска маса.[30]

Моторхед, създадена през 1975 г., е първата важна група донесла разделението между пънк и хевиметъл. С възхода на пънка през 1977 г., други ги последват. Джоф Бартън, който пише за британското музикално списание Sounds, нарича това движение нова вълна в британския хеви метъл (NWOBHM).[31] Първите NWOBHM групи са Айрън Мейдън, Саксън и Деф Лепард. По примера на Джудас Прийст и Моторхед, те затвърдяват звука и намалят блус елементите, подчертавайки все по-бързото темпо.[32]

До 1980 г. NWOBHM пробива на мейнстрийм сцената с албумите на Айрън Мейдън и Саксън, които достигат британския топ 10. Макар и с по-малък комерсиален успех, групите Венъм и Даймънд Хед също имат значително влияние в развитието на хевиметъла.[33] През 1981 г. Моторхед става първата от новите групи оглавила британските класации с No Sleep 'til Hammersmith.

Първото поколение метъл групи изчезва от светлината на прожекторите. Дийп Пърпъл се разпада след напускането на Ричи Блекмор през 1975 г., и Лед Цепелин след смъртта на Джон Бонъм през 1980 г.

Еди Ван Хален се превръща в един от водещите метъл китаристи по това време с неговите солота от едноименния албум Van Halen (1978).[34] Вдъхновени от неговия успех, метъл сцената в Южна Калифорния започва да се развива. Базираните в Лос Анджелис Куайът Райът, Рат, Мотли Крю и У.А.С.П. са повлияни от традиционния хеви метъл от началото на 1970-те.[35] Това и сценичното им поведение (понякога и специален грим) на глем метъла, наричан още "хеър метъл" е на групите Алис Купър и Кис.[36] Визията на глем метъл групите е дълга боядисана коса, прилепнали ризи или панталони и грим. Тестовете включват сексуални теми и употреба на наркотици.[37] В музикално отношение се характеризира с бързи китарни сола, припеви и поп-ориентирана мелодия. Глем метъл движението и близката до този стил Туистед Систър, стават основен метъл стил и по-широк спектър на рок музиката.

В зората на NWOBHM и пробива на Джудас Прийст с албума British Steel (1980), хевиметълът става все по-популярен в началото на 1980-те години. Много метъл музиканти се възползват от вниманието на MTV към тях, които започват да излъчват през 1981 г., като в следствие на това продажбите им се увеличават, след излъчването на техни клипове.[38] Видео клиповете от Pyromania (1983) на Деф Лепард превръщат групата в суперзвезди в Америка, а Куайът Райът става първата местна хевиметъл група, която оглавява класацията Билборд 200 с Metal Health (1983). Едно от събитията популяризирало хевиметъла е фестивал в Калифорния през 1983 г., наречен "хевиметъл ден", с участието на Ози Озбърн, Ван Хален, Скорпиънс, Мотли Крю, Джудас Прийст и други, които привличат огромна маса фенове през 3-дневното събитие.[39]

Между 1983 г. и 1984 г., хевиметълът се издига от 8 на 20% от всички музикални продажби в САЩ.[40] Появяват се списания посветени изцяло на този музикален жанр като Kerrang! (1981) и Metal Hammer (1984). През 1985 г. Билборд заявява "Метълът разшири аудиторията си. Хевиметъл музиката вече не е само на тийнейджърите. Аудиторията й е възрастна (колеж), млада (тийн) и повече женска".[41]

До средата на 1980-те глем метъла доминира в музикалните класации на САЩ, музикалните телевизии и при концертите. Новите групи Варант от Лос Анджелис, Пойзън и Синдърела от източния бряг стават водещи, като Мотли Крю и Рат остават много популярни. Преодолявайки стилното различие между хард рок и глем метъл, Бон Джоуви добива успех с третия си албум Slippery When Wet (1986). Шведската група Юръп, чиито стил е подобен стават международни звезди с The Final Countdown (1986).[42] Едноименната им песен е на 1-во място в 25 страни. През 1987 г., MTV започва да излъчва шоу, посветено на хевиметъл клипове. Феновете започват да насочват вниманието си към много ъндърграунд сцени с повече екстремен звук и наричат презрително популярния стил като "лек метъл" или "хеър метъл".[43]

Една от групите, достигнала до много различни фенове е Гънс Ен Роузис. За разлика от техните глем метъл съвременници в Лос Анджелис, те са "по-сурови". Техен топ албум е Appetite for Destruction (1987).[44] На следващата година Jane's Addiction произлиза от същата хард рок клубна сцена с албума Nothing's Shocking. Списание Ролинг Стоун ги нарича "истинските наследници на Лед Цепелин".[45] Групата е една от първите класифицирани като "алтернативен (алтърнатив) метъл", тенденция, която ще излезе на преден план през следващото десетилетие. В същото време новите групи Уингър и Скид Роу поддържат славата на глем метъла..[46]

През 1980-те години в Сиатъл се заражда грънджа, който е популяризиран от Нирвана, Хол, Алис ин Чейнс, Саундгардън, Стоун Темпъл Пайлътс и др. През 1994 г. умира Кърт Кобейн — фронтменът на Нирвана, и това слага края на гръндж вълната.

Други метъл стилове: 1980–90-те и 2000-те[редактиране | редактиране на кода]

Много подстилове на хеви метълът се развиват извън комерсиалния мейнстрийм през 80-те години.[47] Правени са няколко опита да се състави карта на ъндърграунд метъла, повечето от Allmusic и критика Гари Шарп-Йънг. Неговата многотомна метъл енциклопедия разделя ъндърграунда на пет основни категории: траш метъл, дет метъл, блек метъл, пауър метъл, дуум метъл и готик метъл.[48]

Траш метъл[редактиране | редактиране на кода]

Траш метъла се развива в началото на 80-те години под влиянието на хардкор пънка и новата вълна в британския хеви метъл.[49] Движението започва в САЩ, водеща сцена за траша е Бей Арена. Музиката, която свирят траш метъл групите е по-бърза и агресивна от тази на оригиналните метъл групи и техните глем метъл наследници. Текстовете изразяват нихилистични възгледи или се занимават със социални проблеми. Траша е описван и като "братовчед на рапа".[50]

Траш метъл групата Slayer, 2007 г.

Подстилът е популяризиран от "Голямата четворка на траша": Metallica, Anthrax, Megadeth и Slayer.[51] Трите немски групи Kreator, Sodom и Destruction играят централна роля за пренасянето на стила в Европа. Други като Testament, Exodus, Overkill и бразилците Sepultura също оказват съществено влияние. Въпреки, че траша започва като ъндърграунд движение, и остава такова за почти десетилетие, водещите групи в стила достигат до все повече фенове. Metallica достига топ 40 с Master of Puppets (1986), първият платинен траш албум.[52] Две години по-късно ...And Justice for All (1988) достига 6-то място. Megadeth и Anthrax също са в топ 40 на американските класации.[53]

Макар и не толкова комерсиално успешен в сравнение с другите от голямата четворка, Slayer издава един от класическите за траша албуми – Reign in Blood (1986). Той е с по-тежки китарни тембри и включва сцени на смърт, страдание, насилие и окултизъм в траш метъл текстовете.[54] Slayer привлича крайнодесни скинари за почитатели и обвинения за насърчаване на насилие и нацистки теми.[55] Въпреки, че те не получават медийно внимание, музиката им играе ключова роля в развитието на екстремния метъл.[56]

В началото на 90-те, траша постига голям успех, предизвиквайки и пробивайки в мейнстрийма.[57] Едноименният албум на Metallica от 1991 г. оглавява класацията на Билборд 200.[58] Групата става световно известна.[59] Countdown to Extinction (1992) на Megadeth дебютира на 2-ро място[60], Anthrax и Slayer са в топ 10[61], а албуми на регионалните групи Testament и Sepultura влизат в топ 100.[62]

Дет метъл[редактиране | редактиране на кода]

Чък Шулдинър от Death, наричан "баща на дет метъла".[63]

Траша скоро започва да се развива и разделя в по-екстремни метъл стилове. Според MTV News, "музиката на Slayer е пряко отговорна за възхода на дет метъла".[64] Дет метъл движението в Северна Америка и Европа приема и налага елементи на богохулство. Групите Death и Possessed са признати като основоположници в стила. Името на стила идва от албума от 1985 г. Seven Churches, където има песен "Death Metal". В края на 80-те и началото на 90-те години шведския дет метъл става популярен със своите мелодични форми.[65]

Дет метъла използва скоростта на траша и хардкора смесени с текстове за насилие и сатанизъм.[66] Дет метъл вокалите са типично мрачни с дълбоко ръмжене и крещене.[67] В допълнение към дълбоките, агресивни вокали е силния дисторшън на китарите и бързите перкусии.[68]

Също като траша, и дет метъла отхвърля театралността на ранните метъл стилове, визията е с всекидневни дрехи вместо протрити дънки и кожени якета.[69] Изключение прави вокалиста на Deicide Глен Бентън, който си е татуирал обърнат кръст на челото и носи броня на сцената. Morbid Angel пък внасят неонацистки имидж. Тези две групи, заедно с Death и Obituary са лидери на голямата дет метъл сцена, която тръгва от Флорида в средата на 80-те. В Обединеното кралство, свързаният стил грайндкор, изпълняван от Napalm Death и Extreme Noise Terror, произлиза от анрхо-пънк движението.

Блек метъл[редактиране | редактиране на кода]

Първата вълна на блек метъла възниква в Европа в началото и средата на 80-те години чрез британската група Venom, датската Mercyful Fate, швейцарските Hellhammer и Celtic Frost и шведската Bathory. В началото на 90-те с норвежките Mayhem и Burzum се заражда втора вълна, окончателно формираща считаното за най-зловещо подразделение на блек метъла.[70] Блек метъла варира стилово и като качество и продукция, повечето групи са с пищящи и ръмжащи вокали, китари със силен дисторшън, бързо тремоло, мрачна атмосфера с ембиънт шум на фона на други звуци.[71]

Сатанинските теми са често срещани в блек метъла, много групи са вдъхновени от древното езичество и пред-християнските традиции.[72] Някои групи "експериментират с различни форми на метъл, фолк, класическа музика, електроника и авангард".

Черно-бялата боя е типична за блек метъл изпълнителите.

До 1990 г. Mayhem редовно използват черно-бял грим (корпспейнт), след което много блек метъл групи също го правят. Bathory се вдъхновява от викинг метъла и фолк метъла, а Immortal въвежда бласт бийта. Няколко скандинавски блек метъл групи са свързани с актове на насилие в началото на 90-те, като Mayhem и Burzum извършват палежи на църкви.[73] Нарастващата комерсиализация около дет метъла предизвиква обратен ефект.[74] Започвайки от Норвегия, много скандинавски ъндърграунд метъл групи започват да подкрепят блек метъл сцената, която е съпротива на комерсиализацията на хеви метъла. Според бившия вокалист на Gorgoroth Гаал, "блек метъла никога не е искал да достигне широката аудитория... Ние имаме общи врагове, които, разбира се са християнството, социализма и всичко, зад което стои демокрацията".

През 1992 г. блек метъл сцената започва да се развива извън Скандинавия, в Германия, Франция и Полша.[75] Убийството през 1993 г. на Евронимус (Mayhem) от Варг Викернес (Burzum)[76] привлича медийното отразяване. Около 1996 г., когато много музиканти смятат, че блека е в застой, няколко ключови групи като Burzum и финландската Beherit, започват да вкарват елементи на ембиънт, докато симфоничния блек метъл е развит от шведската Tiamat и швейцарската Samael.[77] В края на 90-те години и началото на 21 век, Dimmu Borgir и Cradle of Filth доближават блек метъла до мейнстрийма.[78][79]

Пауър метъл[редактиране | редактиране на кода]

Шведската пауър метъл група HammerFall, 2005 г.

В края на 80-те, пауър метъл сцената се появява в голяма степен като реакция към грубостта на дет и блек метъла.[80] Въпреки сравнителния му ъндърграунд стил в Северна Америка, пауър метъла се радва на широка популярност в Европа, Япония и Южна Америка. Той се фокусира върху оптимистични, епични мелодии и теми, които "се докосват до чувствата за храброст и красота на слушателя".[81] Пионери в стила са германската група Helloween, които в средата на 80-те години комбинират мощни рифове, мелодични и високи вокали, подобни на тези на Judas Priest и Iron Maiden с траш бързина и енергия.[82]

Традиционни пауър метъл групи са HammerFall, DragonForce и Iced Earth. Техния стил е близък до този от новата вълна в британския хеви метъл.[83] Много пауър метъл групи като Kamelot, Nightwish, Stratovarius, Sonata Arctica, Rhapsody of Fire и Catharsis използват клавиши със "симфоничен" звук, а понякога използват оркестър и оперни певци. Пауър метъла има голяма фен маса в Япония и Южна Америка, където групите Angra и Rata Blanca са популярни.[84]

Тясно свързан с пауъра е прогресив метъла, който включва комплексни композиции на групи като Rush и King Crimson. Този стил тръгва от САЩ в началото и края на 80-те, а негови новатори са Queensryche, Fates Warning и Dream Theater. Миксът от прогресив и пауър звук е типичен за Symphony X.[85]

Дуум метъл[редактиране | редактиране на кода]

Възниква в средата на 80-те години чрез групите Saint Vitus, The Obsessed, Trouble и Candlemass. Дуум метъла отхвърля другите метъл стилове, които акцентират на скоростта като залага на бавно темпо. Корените на дуум метъла са в ранните текстови и музикални теми на Black Sabbath.[86] The Melvins оказват значително влияние на стила и някои негови подстилове. Дуума подчертава мелодията, меланхоличното темпо и погребалното настроение спрямо другите стилове хеви метъл.[87][88]

Албума Forest of Equilibrium на британската Cathedral през 1991 г., води до нова вълна дуум метъл. През същият период, смесеният подстил дуум дет метъл и групите, които го разпространяват - Paradise Lost, My Dying Bride и Anathema, водят до възхода на европейския готик метъл с неговите двама вокала в групи като Theatre of Tragedy и Tristania.[89] Американската група Type O Negative популяризира стила зад океана.[90]

В САЩ слъдж метъла смесва дуум и хардкор, а негови пионери са Eyehategod и Crowbar. В началото на следващото десетилетие, калифорнийските групи Kyuss и Sleep са вдъхновени от ранните дуум метъл банди, като се повява стоунър метъл и дроун метъл.[91][92]

Нови смесици: 90-те и началото на 21 век[редактиране | редактиране на кода]

Ерата на мейнстрийм метъла в Северна Америка приключва с появата на Nirvana и другите гръндж банди, довели до популярност алтернативния рок.[93] Грънджа е повлиян от хеви метъла, но отхвърля известните метъл групи, както и техните "наперени и виртуозни сола".

Глем метъла губи известност за сметка на грънджа,[94] но и поради нарастващата популярност на по-агресивния звук, типичен за Metallica и пост-траш груув метъла на Pantera и White Zombie.[95] Няколко нови метъл групи имат комерсиален успех през първата половина на 90-те години - Far Beyond Driven (1994) на Pantera оглавява Билборд 200, но "в скучните очи на мейнстрийма, метълът е мъртъв".[96] Някои банди правят опити да се адаптират към новите музикални стилове. Metallica променя имиджа си: членовете на бандата подстригват дългите си коси, а през 1996 г. са хедлайнери на алтернативния фестивал Lollapalooza, създаден от вокалиста на Jane's Addiction Пери Феръл. Въпреки, че това предизвиква негативни реакции в старите фенове на групата,[97] Metallica остава една от най-успешние групи в света до началото на новия век.[98]

Лейн Стейли от Alice in Chains, един от най-известните изпълнители на алтернативен метъл, 1992 г.

Също като Jane's Addiction, много от популярните групи в началото на 90-те с корени в хеви метъла, попадат под чадърния термин "алтернативен метъл".[99] Групи от сиатълската гръндж сцена като Soundgarden се считат за създадели на "хеви метъл в алтернативния рок",[100] Alice in Chains са в центъра на алтернативното движение. Музикалните компании привличат групи, които смесват метълът с други различни стилове: Faith No More комбинират алтърнатив рок с пънк, фънк, метъл и хип хоп, Tool използват метъл с прогресив рок, Fear Factory, Ministry и Nine Inch Nails включват в музиката си индъстриъл елементи. Marilyn Manson използва шок елементи като Alice Cooper.

В средата и края на 90-те години идва нова вълна на американски метъл групи повлияна от алтърнатив метъла и техния микс от стилове.[101] Ню метъл групи биват наречени Slipknot, Linkin Park, Limp Bizkit, Papa Roach, P.O.D., Korn и Disturbed, които включват елементи от дет метъл до хип хоп, често имат DJ и рап вокали.[102] Ню метъла има мейнстрийм успех чрез MTV. През 1996 г. Ози Озбърн представя своя Ozzfest, като в медиите вече се говори за възраждане на хеви метъл музиката.[103] През 1999 г. Билборд твърди, че в САЩ вече има повече от 500 метъл превания по радиото, което е 10 пъти повече от преди десетилетие.[104] Докато ню метъла е широко популярен, старите метъл фенове не могат да приемат стила.[105] В началото на 2003 г. той започва да залязва, макар Korn и Limp Bizkit да имат значителен брой почитатели.[106]

Последни тенденции: средата и края на 2000-те[редактиране | редактиране на кода]

Метълът остава популярен през новия 21 век, особено в Европа. До новото хиледолетие Скандинавия е едно от местата, от където са тръгнали много известни банди, а Белгия, Холандия и Германия са с най-успешния пазар.[107] Между 2003 г. и 2008 г. няколко европейски групи попадат в топ 20 на немските класации, включително Children of Bodom,[108] Dimmu Borgir,[109] Blind Guardian[110] и HammerFall.[111]

Смесеният стил между екстремен метъл и хардкор пънк, метълкора,[112] добива популярност. Известни групи са Suicidal Tendencies, Killswitch Engage, Dirty Rotten Imbeciles и Stormtroopers of Death.[113][114][115][116][117] През 90-те метълкора е ъндърграунд феномен, а първите групи в този стил са Earth Crisis,[118][116][117] Hogan's Heroes,[119][120] Converge, Hatebreed[117][121] и Shai Hulud.[122][123] През 2004 г. мелодичния метълкор е в своя пик, с албумите The End of Heartache на Killswitch Engage и The War Within на Shadows Fall, които заемат съответно 21 и 20 място в класациите.[124]

Третият албум на уелската група Bullet For My Valentine, Fever, дебютира на 3-то място в класацията на Билборд 200 и на 1-во в рок и алтернативните класации, правейки го най-успешния за групата до днес. В последните години метълкора присъства на големите фестивали Ozzfest и Download Festival. Lamb of God, груув метъл банда влиза в топ 10 през 2006 г. с албума си Sacrament. Успеха е продължен с нови групи като Trivium и Avenged Sevenfold.[125] Развиващ се отделно от метълкора стил е маткора, по-ритмичен и прогресив стил чрез групите The Dillinger Escape Plan, Converge и Protest the Hero.[126] Mastodon, които свирят прогресив/слъдж са вдъхновени от метъл възраждането в САЩ, наречено от някои критици нова вълна в американския хеви метъл.[127]

Терминът "ретро-метъл" е използва за да опише американските групи The Sword и High on Fire, шведската Witchcraft[128] и австралийската Wolfmother.[128][129] Age of Winters (2006) на The Sword показва тежестта на Black Sabbath и Pentagram.[130] Witchcraft добавят елементи на фолк рок и психеделичен рок,[131] а едноименния албум на Wolfmother от 2005 г. е в стила на Deep Purple.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Du Noyer (2003), p. 96; Weinstein (2000), pp. 11–13.
  2. Fast (2005), pp. 89–91; Weinstein (2000), pp. 7, 8, 23, 36, 103, 104.
  3. Weinstein (2000), pp. 14, 118.
  4. Walser (1993), p. 6.
  5. "As much as Sabbath started it, Priest were the ones who took it out of the blues and straight into metal." Bowe, Brian J. Judas Priest: Metal Gods. ISBN 0-7660-3621-9.
  6. Уильям Берроуз. «Нова Экспресс» — Lib.ru
  7. Heavy Metal — Истоки и направления
  8. Encyclopedia Britannica: Heavy Metal
  9. Lester Bangs 1949 −1982
  10. Рок-энциклопедия — Heavy Metal
  11. Rock and roll: an introduction. Michael Campbell, James Brody. Cengage Learning, 2007. ISBN 0-534-64295-0, 9780534642952
  12. Women in Metal — Heavy metal music on Zimbio.com
  13. Hatch and Millward (1989), p. 167
  14. а б See, e.g., Ewing and McCann (2006), pp. 104–113
  15. Whitaker, Brian. Highway to Hell. // Guardian. June 2, 2003. Посетен на 2009-03-03. Malaysia Curbs Heavy Metal Music. // London, BBC News, August 4, 2001. Посетен на 2009-03-03.
  16. Weinstein (2000), p. 27
  17. Weinstein (2000), p. 129
  18. Weinstein (2000), p. 127
  19. Pospiszyl, Tomáš. "Heavy Metal". Umelec, January 2001. Retrieved on November 20, 2007. Шаблон:Wayback
  20. а б Thompson (2007), p. 135; Blush, Steven. "American Hair Metal—Excerpts: Selected Images and Quotes". FeralHouse.com. Retrieved on November 25, 2007.
  21. Appleford, Steve. "Odyssey of the Devil Horns". MK Magazine, September 9, 2004. Retrieved on March 31, 2007.
  22. Weinstein, p. 130
  23. Weinstein, p. 95
  24. а б "Three profiles of heavy metal fans: A taste for sensation and a subculture of alienation", Jeffrey Arnett. In Qualitative Sociology; Publisher Springer Netherlands. ISSN 0162-0436 (Print) 1573–7837 (Online). Volume 16, Number 4 / December 1993. Pages 423–443.
  25. Weinstein, pp. 46, 60, 154, 273
  26. Weinstein, p. 166
  27. Dunn, "Metal: A Headbanger's Journey" B000EGEJIY (2006)
  28. Arnett, Jeffrey Jensen (1996). Metalheads: Heavy Metal Music and Adolescent Alienation.
  29. Ian Gillan & Ian Paice of Deep Purple interview
  30. Christe (2003), pp. 30, 33
  31. Christe (2003), p. 33
  32. Erlewine, Stephen Thomas and Prato, Greg. [[[:Шаблон:Allmusic]] Judas Priest]. // Allmusic. Посетен на 2007-04-30. [[[:Шаблон:Allmusic]] Genre—New Wave of British Heavy Metal]. // Allmusic. Посетен на 2007-03-17.
  33. Weinstein (1991), p. 44
  34. Christe (2003), p. 51
  35. Rivadavia, Eduardo. [[[:Шаблон:Allmusic]] "Quiet Riot"]. Allmusic. Retrieved on March 25, 2007; Neely, Kim "Ratt". Rolling Stone. Retrieved on April 3, 2007; Barry Weber & Greg Prato. [[[:Шаблон:Allmusic]] "Mötley Crüe"]. Allmusic. Retrieved on April 3, 2007; Dolas, Yiannis. "Blackie Lawless Interview". Rockpages. Retrieved on April 3, 2007. Шаблон:Wayback
  36. Christe (2003), pp. 55–57
  37. A SELECTIVE DISCOGRAPHY OF SCANDINAVIAN HEAVY METAL MUSIC. // Quarterly Journal of the Music Library Association 66.4. June 2010. с. 840–850.
  38. Christe (2003), p. 79
  39. Weinstein (1991), p. 45
  40. Walser (1993), p. 12
  41. Walser (1993), pp. 12–13, 182 n. 35
  42. Rock Group Europe Plan Comeback. // London, BBC News, 2003-10-03. Посетен на 2008-11-28.
  43. Walser (1993), p. 14; Christe (2003), p. 170
  44. Christe (2003), p. 165
  45. Steve Pond. Jane's Addiction: Nothing's Shocking. // Rolling Stone, 1988-10-20. Архив на оригинала от October 2, 2007. Посетен на 2007-05-01.
  46. Covach, John. "Heavy Metal, Rap, and the Rise of Alternative Rock (1982–1992)". What's That Sound? An Introduction to Rock and its History (W. W. Norton). Retrieved on November 16, 2007.
  47. Weinstein (1991), p. 21
  48. Sharpe-Young (2007), p. 2
  49. [[[:Шаблон:Allmusic]] "Genre—Thrash Metal"]. Allmusic. Retrieved on March 3, 2007.
  50. Moynihan, Søderlind (1998), p. 26
  51. Walser (1993), p.14
  52. Nicholls (1997), p. 378
  53. [[[:Шаблон:BillboardURLbyName]] "Metallica—Artist Chart History"]; [[[:Шаблон:BillboardURLbyName]] "Megadeth—Artist Chart History"]; [[[:Шаблон:BillboardURLbyName]] "Anthrax—Artist Chart History"]. Billboard.com. Retrieved on April 7, 2007. Шаблон:Wayback
  54. Phillipov (2012), p. 15, 16
  55. Moynihan, Søderlind (1998), p. 30; O'Neil (2001), p. 164
  56. Harrison (2011), p. 61
  57. Walser (1993), p. 15
  58. Billboard 200, chart date: 1991-08-31
  59. Harrison (2011), p. 60
  60. Billboard 200, chart date: 1992-08-01
  61. Billboard 200, chart date: 1993-06-12; Billboard 200, chart date: 1994-10-15
  62. [[[:Шаблон:BillboardURLbyName]] Billboard 200 Chart Position: Testament – Ritual, chart date: 1992-05-30]; [[[:Шаблон:BillboardURLbyName]] Billboard 200 Chart Position: Sepultura – Chaos A.D., chart date: 1993-11-06]
  63. Rivadavia, Eduardo. [[[:Шаблон:Allmusic]] "Death—Biography"]. Allmusic. Retrieved on November 23, 2007.
  64. The Greatest Metal Bands of All Time—Slayer. MTVNews.com. Retrieved on February 27, 2008.
  65. Ekeroth, Daniel (2011).
  66. Moynihan, Søderlind (1998), p. 27
  67. Van Schaik, Mark. "Extreme Metal Drumming" Slagwerkkrant, March/April 2000. Retrieved on November 15, 2007.
  68. [[[:Шаблон:Allmusic]] "Genre—Death Metal/Black Metal"]. AllMusic. Retrieved on February 27, 2007.
  69. Moynihan, Søderlind (1998), p. 28
  70. Christe (2003), p. 270
  71. Jurek, Thom. [[[:Шаблон:Allmusic]] "Striborg: Nefaria"]. Allmusic. Retrieved on November 15, 2007
  72. Moynihan, Søderlind (1998), p. 212
  73. Christe (2003), p. 276
  74. Moynihan, Søderlind (1998), pp. 31–32
  75. Moynihan, Søderlind (1998), pp. 271, 321, 326
  76. Vikernes, Varg. "A Burzum Story: Part VI—The Music". Burzum.org, July 2005; retrieved on April 4, 2007.
  77. [[[:Шаблон:Allmusic]] "Genre—Symphonic Black Metal"]. Allmusic. Retrieved on April 9, 2007.
  78. Tepedelen, Adem. "Dimmu Borgir's 'Death Cult'". Rolling Stone, November 7, 2003. Retrieved on September 10, 2007. Шаблон:Wayback
  79. Bennett, J. Шаблон:Wayback. Decibel, June 2007. Retrieved on September 10, 2007.
  80. [[[:Шаблон:Allmusic]] "Genre – Power Metal"]. Allmusic. Retrieved on March 20, 2007.
  81. Christe (2003), p. 372
  82. [[[:Шаблон:Allmusic]] "Helloween – Biography"]. Allmusic. Retrieved on April 8, 2007.
  83. See, e.g., Reesman, Bryan. [[[:Шаблон:Allmusic]] "HammerFall: Glory to the Brave"]. Allmusic; Henderson, Alex. [[[:Шаблон:Allmusic]] "DragonForce: Sonic Firestorm"]. Allmusic. Both retrieved on November 11, 2007.
  84. Sharpe-Young, Garry. A-Z of Power Metal. London, Cherry Red Books Ltd., 2003. ISBN 1-901447-13-8. с. 19–20,354–356.
  85. [[[:Шаблон:Allmusic]] "Genre – Progressive Metal"]. Allmusic. Retrieved on March 20, 2007.
  86. Christe (2003), p. 345
  87. Begrand, Adrien. "Blood and Thunder: The Profits of Doom". February 15, 2006. PopMatters.com. Retrieved on April 8, 2007.
  88. Wray, John. "Heady Metal". New York Times, May 28, 2006. Retrieved on March 21, 2007.
  89. Sharpe-Young (2007), pp. 246, 275; see also Stéphane Leguay, "Metal Gothique" in Carnets Noirs, éditions E-dite, 3e édition, 2006, ISBN 2-84608-176-X.
  90. Sharpe-Young (2007), p. 275
  91. Christe (2003), p. 347
  92. Jackowiak, Jason. "Hex: Or Printing in the Infernal Method". Splendid Magazine, September 2005. Retrieved on March 21, 2007.
  93. Christe (2003), pp. 304–6; Weinstein (1991), p. 278
  94. Christe (2003), p. 231
  95. Birchmeier, Jason. [[[:Шаблон:Allmusic]] "Pantera"]. Allmusic.com. Retrieved on March 19, 2007.
  96. Christe (2003), p. 305
  97. Christe (2003), p. 312
  98. Christe (2003), p. 322
  99. [[[:Шаблон:Allmusic]] Genre—Alternative Metal]. // Allmusic. Посетен на 2007-03-26.
  100. Erlewine, Stephen Thomas. [[[:Шаблон:Allmusic]] Soundgarden (Biography)]. // Allmusic. Посетен на 2009-09-01.
  101. Christe (2003), pp. 324–25
  102. Christe (2003), p. 329
  103. Christe (2003), p. 324
  104. Christe (2003), p. 344
  105. Christe (2003), p. 328
  106. D'angelo, Joe. Nu Metal Meltdown. // MTV.com, 2003-01-24. Посетен на 2007-03-28.
  107. K. Kahn-Harris, Extreme Metal: Music and Culture on the Edge (Oxford: Berg, 2007), ISBN 1-84520-399-2, pp. 86 and 116.
  108. "Finland's Children of Bodom Debut at #22 on Billboard Chart with New Album, 'Blooddrunk'", Guitar Player, archived from the original on 23 February 2011, http://www.webcitation.org/5wiVCU59l 
  109. "Chartverfolgung / Dimmu Borgir / Long play", music line.de, archived from the original on 23 February 2011, http://www.webcitation.org/5wiVpMP9i 
  110. "Chartverfolgung / Blind Guardian / Long play", music line.de, archived from the original on 23 February 2011, http://www.webcitation.org/5wiWICFm3 
  111. "Chartverfolgung / Hammer Fall / Long play", music line.de, archived from the original on 23 February 2011, http://www.webcitation.org/5wiYWL3qD 
  112. Weinstein (2000), p. 288; Christe (2003), p. 372
  113. Christe (2003), p. 184
  114. I. Christe, Sound of the Beast: The Complete Headbanging History of Heavy Metal (London: HarperCollins, 2003), ISBN 0-380-81127-8, p. 184.
  115. Shai Hulud, interview with Punknews.org - 05/28/08. // Посетен на February 17, 2012. As far as coining the term 'metalcore' or coining a sound, I don't think we did. There were bands before Shai Hulud started that my friends and I were referring to as 'metalcore'. Bands like Burn, Deadguy, Earth Crisis, even Integrity.
  116. а б Mudrian, Albert (2000). Choosing Death: The Improbable History of Death Metal and Grindcore. Feral House. ISBN 1-932595-04-X. p. 222–223
  117. а б в Ian Glasper, Terrorizer no. 171, June 2008, p. 78, "here the term (metalcore) is used in its original context, referencing the likes of Strife, Earth Crisis, and Integrity (...)"
  118. Shai Hulud, interview with Punknews.org - 05/28/08. // Посетен на February 17, 2012. As far as coining the term 'metalcore' or coining a sound, I don't think we did. There were bands before Shai Hulud started that my friends and I were referring to as 'metalcore'. Bands like Burn, Deadguy, Earth Crisis, even Integrity.
  119. 1948–1999 Muze, Inc. Hogan's Heroes. "Pop Artists Beginning with 'Hod'", Phonolog, 1999, p. 1. No. 7-278B Section 207.
  120. HXC Revolution. History of HC. // 2007-07-14. Посетен на 2012-03-18. Judge, Integrity and Hogan's Heroes were some of the earliest bands to bring this level of intensity to hardcore—an amalgamation of deep, hoarse vocals (though rarely as deep or guttural as death metal); downtuned guitars and thrashy drum rhythms inspired by earlier hardcore bands; and slow staccato low-end breaks, known as breakdowns. Thrash metal and melodic death metal elements are also common in metalcore.
  121. Ross Haenfler, Straight Edge: Clean-living Youth, Hardcore Punk, and Social Change, Rutgers University Press. ISBN 0-8135-3852-1, p. 87–88.
  122. Kill Your Stereo - Reviews: Shai Hulud - Misanthropy Pure. // Посетен на February 17, 2012. Shai Hulud, a name that is synonymous (in heavy music circles at least) with intelligent, provocative and most importantly unique metallic hardcore. The band's earliest release is widely credited with influencing an entire generation of musicians
  123. Mason, Stewart. "Shai Hulud". Allmusic. Retrieved February 17, 2012. "A positively themed metalcore band with some straight-edge and Christian leanings, the influential Shai Hulud have maintained a strong band identity since their original formation in the mid-'90s".
  124. Killswitch Engage. // Metal CallOut. Посетен на 2011-04-07. Shadows Fall. // Metal CallOut. Посетен на 2010-08-17.
  125. Avenged Sevenfold Confirmed For Ozzfest's Main Stage
  126. Kevin Stewart-Panko, "The Decade in Noisecore", Terrorizer no. 75, Feb 2000, p. 22–23.
  127. Sharpe-Young, Garry, New Wave of American Heavy Metal (link). Edward, James. The Ghosts of Glam Metal Past. // Lamentations of the Flame Princess. Посетен на 2008-04-27. Begrand, Adrien. Blood and Thunder: Regeneration. // PopMatters.com. Посетен на 2008-05-14.
  128. а б E. Rivadavia, "The Sword: Age of Winters", Allmusic, archived from the original on February 16, 2011, http://www.webcitation.org/5wXocRYKR 
  129. Wolfmother. Rolling Stone, April 18, 2006. Retrieved on March 31, 2007. Шаблон:Wayback
  130. A. Begrand (February 20, 2006), "The Sword: Age of Winters", PopMatters.com, archived from the original on February 16, 2011, http://www.webcitation.org/5wXjhNrXn 
  131. E. Rivadavia, "Witchcraft", Allmusic, archived from the original on February 16, 2011, http://www.webcitation.org/5wXpTw2ug 
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Heavy metal music“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.