Хедонизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хедонизмът (от гръцки: ἡδονισμός [hēdonismos], от ἡδονή [hēdonē] "удоволствие" + наставка -ισμός [ismos] "изъм") е школа в етиката, според която удоволствието е единствената съществена ценност [1]. Eтическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот. Хедонизъм – това е термин с гръцки произход, който означава наслада. За привържениците на хедонизма, наслаждението е висше благо. Всичко, което доставя наслада е добро. Всичко, което не доставя наслада – не следва да получава внимание. Стремежът към насладата се разглежда от хедонизма като основното движещо начало на човека, което се предава по наследство. Противоположност на хедонизма – това е аскетизма. Аскет – това е човек, който отказва себе си от всичко, освен от основните неща опазващи живота му. Един от основните представители на хедонизма е философът Аристип (ІV-ти век пр.н.е.). Той виждайки висшето благо в достигането на чувствените удоволствия, разработил теория на хедонизма, която по-късно била доразвита от Епикур и неговите последователи – епикурейците. Епикурейците по-късно потвърждават, че удоволствието и щастието могат да се намират винаги и само при добро самочувствие, в постоянно и независимо желание, и разбира се, в чувството за свобода. Знаменитият Хипократ, създателят на лекарската етика и учението за темпераментите, считан за бащата на медицината, пише, че честите полови сношения укрепват и увеличават половия член, а въздържанието – смалява пениса. В същото време се считало, че мастурбацията била причина за редица заболявания, тъй като семето било необходимо за нормалното развитие на човека, неговата загуба била равностойна на загуба на здраве. В същото време лекарите уверявали, че семето се натрупва, постъпвайки от всички части на тялото и преди всичко от главата. Дори се появила и теория, наречена “Херокомия”, според която ако мъжете встъпват постоянно в полови сношения с млади сексуални обекти, то те се подмладявали, тъй като от организма на младите хора, основно юноши и девойки, жизнените сили постъпвали в организма на по-възрастните. Ето защо, в миналите векове, толкова много били разпространени сексуалните контакти между лица с голяма разлика във възрастта. Така например, библейският цар Давид, винаги държал при себе си Овигея – момиче, от племето Сунам, което му помогнало, съгласно легендата да изглежда млад. Хипократ утвърждавал в своите научни разработки, че мъжествеността и положителните качества на възрастните мъже се носели в тяхното семе и то трябвало да бъде “засаждано” в по-владите мъже, за да растат мъжествени и да развиват своите качества, особено воинските си дългове. По този начин се разпространявали контактите между мъжете. Най-разпространени били в армейските редици, където сексуалните контакти между тях значели много. В средните векове, по времето на Испанската Инквизиция, теорията на херокомията била отхвърлена, но през ХІХ век, тя отново се завърнала, като се доразвила с още един клон – теорията на биотока. В нея се считало, че по време на сексуална възбуда и контакт се предават специфични биоенергийни потоци, които имат целебна мощ. В равносметка – хедонизмът – това не е сексуална наслада между двама обичащи се, а чувствена наслада. Класически школи в античността:

  1. Киренска школа
  2. Епикурейство

Източници[редактиране | edit source]

  1. Hedonism, 2004-04-20 Stanford Encyclopedia of Philosophy

http://eminempire.wordpress.com/sexology/%D1%85%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hedonism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.