Хейдън Уайт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хейдън Уайт
американски историк
Роден: 12 юли 1928 г. (1928-07-12) (86 г.)
Мартин, Тенеси

Хейдън Уайт (на английски: Hayden White, р. 12 юли 1928, Мартин, Тенеси[1]) e американски историк, почетен професор на Калифорнийския университет в Санта Круз, след като преди това се пенсионира като професор по сравнително литературознание в Станфордския университет.

Биография[редактиране | edit source]

През 1951 г. Хейдън Уайт получава бакалавърска степен в университета Уейн в Детройт (където негов тютор по история е проф. Уилям Бозенбрук), а магистърската (1952) и докторската си степен (1956) дължи на Мичиганския университет.

През 1973 г. от печат излиза най-прочутата му книга Метаистория: Историческото въображение в Европа през 19. век. В този труд проф. Уайт разглежда реторическите качества на историческото повествование на най-големите историци на XIX век и стига до извода, че в тях с цел постигането на цялост и насоченост на повествованието се използват литературни похвати. Става дума за литературоведски, по-точно реторически анализ на историографски текстове – така, сякаш са романи или стихотворения. Важното обаче тук също е, че за проф. Уайт тези литературни похвати служат за попълването на недостига от факти, както и за морализирането на историографското повествование. Под влияние на структурализма той построява цяла система на употребата от историците на основните четири реторически тропиметафората, метонимията, синекдохата и иронията – със съответните им идеологии, типове сюжети (на английски: emplotment), форми на аргументация и емоционални императиви. Тази книга на Хейдън Уайт се смята за крайъгълен камък в „лингвистичния обрат“ в историческата наука от края на ХХ век.

Таблица на Хейдън Уайт в книгата му Метаистория
Троп Модус Тип сюжет Аргументация Идеология Историк Философ
Метафора Репрезентационалистки Романс Формална Анархистична Мишле Ницше
Метонимия Редукционистки Трагедия Механицистка Радикална Токвил Маркс
Синекдоха Интегративен Комедия Органицистка Консервативна Ранке Хегел
Ирония Негативистки Сатира Контекстуалистка Либерална Буркхарт Кроче

Библиография[редактиране | edit source]

Авторски книги[редактиране | edit source]

  • The Emergence of Liberal Humanism. An Intellectual History of Western Europe, vol. I: From the Italian Renaissance to the French Revolution (Възникването на либералния хуманизъм. Интелектуална история на Западна Европа, т.I: От Италианския ренесанс до Френската революция). New York: McGraw-Hill, 1966. as co-author with Willson Coates and J. Salwin Schapiro.
  • The Ordeal of Liberal Humanism: An Intellectual History of Western Europe, vol. II: Since the French Revolution (Изпитанието на либералния хуманизъм: Интелектуална история на Западна Европа, т. II: След Френската революция). New York: McGraw-Hill, 1970. as co-author with Willson Coates.
  • The Greco-Roman Tradition (Гръко-римската традиция). New York: Harper & Row, 1973.
  • Metahistory: The Historical Imagination in Nineteenth-Century Europe (Метаистория: Историческото въображение в Европа през 19. век). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1973.
  • Tropics of Discourse: Essays in Cultural Criticism (Тропиците на дискурса: Есета по културна критика). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1978.
  • The Content of the Form: Narrative Discourse and Historical Representation (Съдържанието на формата: Наративният дискурс и историческата репрезентация). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1987.
  • Figural Realism: Studies in the Mimesis Effect (Фигуралният реализъм: Изследвания върху ефекта на мимезиса). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1999.
  • The Fiction of Narrative: Essays on History, Literature, and Theory, 1957-2007 (Фикцията на наратива: Есета върху историята, литературата и теорията, 1957-2007). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 2010 Ed. Robert Doran.

Редакция и съставителство[редактиране | edit source]

  • The Uses of History: Essays in Intellectual and Social History (Употреби на историята: Есета по история на идеите и социална история). Detroit: Wayne State University Press, 1968. (редактор).
  • Giambattista Vico: An International Symposium (Джамбатиста Вико: Международен симпозиум). Baltimore and London: Johns Hopkins University Press, 1969. (съредактор заедно с Джорджо Талякоцо).
  • Representing Kenneth Burke (Представяйки Кенет Бърк). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1982. (съредактор заедно с Маргарет Броуз).

На български език[редактиране | edit source]

  • Уайт Х., „Метаисторията (въведение)“. - сп. Език и литература, 1997, кн. 1-2, с.5-54 (от едноименната книга)
  • Уайт Х., „Новият историзъм: един коментар“. - сп. Литературата, год. 3 (1996), кн. 1, с.42-58. (от сборника The New Historicism, Veeser H. (ed.), London: Routledge, 1989.)

За него[редактиране | edit source]

  • Re-Figuring Hayden White, edited by Frank Ankersmit, Ewa Domanska, and Hans Kellner. (англ.)
  • Колева А., (2005), Реторика на историописа, София: Стигмати, с.36-77.
  • Oliver Daddow, „Exploding history: Hayden White on disciplinization“, Rethinking History: The Journal of Theory and Practice, 1470-1154, Volume 12, Issue 1, 2008, Pages 41–58. (англ.)
  • Patrick Finney, „Hayden White and the Tragedy of International History“, Paper presented at the annual meeting of the International Studies Association's 49th Annual Convention; San Francisco, CA, USA, Mar 26, 2008. (англ.)

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Paul Hansom, Twentieth-century American cultural theorists, Gale Group, 2001, p. 381.

Външни препратки[редактиране | edit source]