Хелен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Елен в древногръцката митология е прорицател [1]. Участва в Троянската война. Син е на троянския цар Приам и неговата жена -Хекуба и брат-близнак на пророчицата Касандра. Наричан е още и Скамандър. Също както сестра си, Елен винаги предсказва правилно, но за разлика от нея, на него му вярват.

И Елен и Касандра се опитват да отклонят Парис от идеята му да отвлече Хубавата Елена, тъй като знаят какви бедствия ще донесе този брак на Троя. Елен не веднъж дава на Хектор съвети, в които той охотно се вслушва. [2].

По време на Троянската война, след смъртта на брат си Парис, Елен се съревновава с другия си брат Дейфоб за сърцето на Хубавата Елена, но тя избира Дейфоб. Недоволен от загубата си, Елен се оттегля в планината Ида. Прорицателят на гърците, Калхант казва, че Елен знае пророчество, предсказващо падането на Троя. След като научават това гърците организират отвличането му. Одисей го намира в планината Ида и го пленява.[3] Принуден е да каже на гърците как могат да превземат Троя. Казва им, че могат да победят ако откраднат троянския Паладиум (свещена статуя), донесат костите на Пелопс в Троя и убедят Неоптолем (сина на Ахил от Дейдамея) и изоставения на остров Лемнос Филоктет (който притежава лъка и стрелите на Херакъл) да се присъединят към гърците във войната.[4]

След края на войната Неоптолем взел Андромаха за жена, а Елен за роб. Неоптолем и Орест имали стара вражда помежду си, защото Менелай обещал дъщеря си Хермиона на Орест, а после искал тя да се омъжи за Неоптолем. След битка помежду им, Неоптолем е убит. Тогава Елен се оженил за Андромаха и двамата управлявали Епир до края на живота си. [5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Омир, Илиада, VI 76
  2. Омир, Илиада, кн.II,. VI, 73-102, VII 44-54
  3. Аполодор, Митологическа библиотека, Епитом 5.9.
  4. Аполодор, Епитом 5.10; Павзаний 5.13.4.
  5. Еврипид, Андромаха 1243-47; Павзаний I 11, II 23, 6.