Хелиограф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хелиографът служи за определяне продължителността на слънчевото греене и работи на няколко принципа:

  • фотохимично дейсвие на слънчевата светлина върху светлочувствителна хартия-хелиограф на Джордан;
  • топлинно действие на слънчевата радиация-хелиограф тип “Камбъл-Стокс” и тип “Меринг-Марвин”;
  • фотоелектрично регистриране на слънчевото греене-по Бюрото за времето в САЩ.

Хелиографът на Камбъл-Стокс има следният принцип на действие-масивна стъклена сфера фокусира слънчевите лъчи върху специална разграфена на часове и половин часове картонена лента, вследствие на което върху нея се образуват последователни прегаряния,дължината на които съответства на интервалите на свободно греене на Слънцето.Лентите са подходящо оцветени-черни, сини, зелени и др.

При инсталирането на уреда се спазват няколко изисквания:

  • максимална откритост на хоризонта и липса на засенчване;монтира се стабилно на стълб с височина 2m или на покрив;
  • строго хоризонтално положение на основата му;
  • фиксиране на вертикалния стоеж на хелиографа съобразно с географската ширина на мястото, чрез скала в градуси и индекс, както и фиксиращ винт;
  • ориентиране на уреда точно на юг; за целта в ясен, слънчев ден в момента на истинското пладне хелиографът с отговаряща на сезона лента се нагласява така, че лъчите да се фокусират върху делението, съответстващо на 12 часа;при правилно ориентиран уред прегорената ивица върху всекидневните ленти-хелиограми е успоредна на средната им надлъжна линия.

Хелиографът е относително точен уред. Обгарянето на лентата започва, когато интензивността на радиацията надхвърли определена граница (150-250 W/m²), в зависимост от качеството на хартията, която е със специален химичен състав и изгаря само в мястото на фокуса на лъчите. Следователно, уредът започва да работи малко след изгрева и престава малко преди залеза.