Хематом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обширен подкожен хематом
Обширен хематом над метатарзалните кости с оток в резултат на изкълчване
Хематом в областта на долния клепач
Малък зарастващ подкожен хематом

Хематом (на латински Haematoma) е кръвоизлив в изкуственосъздадена празнина в резултат на предшестващо или придружаващо кръвотечението разединение или разкъсване на тъканите.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Хематомът възниква най-често при закрити механични травми в зони богати на хлабава съединителна тъкан. Такива са предимно контузии, разкъсвания и разтягания. Хематоми възникват и при прободни, контузно-разкъсни и огнестрелни рани с малък отвор, който да попречи на пълното изтичане на кръвта. Патологичните изменения по кръвоносните съдове са предпоставка при определени условия да се наруши тяхната цялост в резултат, на което да се получи хематом.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

По характера на повредения съд[редактиране | редактиране на кода]

По мястото на изливащата се кръв[редактиране | редактиране на кода]

  • подкожни
  • междумускулни
  • субсерозни
  • субпериостални и др.

При тази категория мястото на хематома определя и наименованието му.

По степента на разпространението[редактиране | редактиране на кода]

  • ограничени - Срещат се при разкъсването на кръвоносни съдове с малък лумен и при наличието на плътни, неподатливи на разтягане тъкани.
  • дифузни - Срещат се при разкъсване на големи кръвоносни съдове и в области богати на хлабва съединителна тъкан.

По клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]

  • прости
  • торбести
  • пулсиращи

Патогенеза[редактиране | редактиране на кода]

Бързината на образуване на хематома е в пряка зависимост от височината на кръвното налягане и степента на хлабавост на тъканта, в която се излива кръвта. Първоначално кръвта пропива в тъканта и едва след това започва да се образува първичната празнина посредством разединяване на съединителнотъканните влакна и други тъканни елементи. Празнината увеличава своя размер в резултат на напълването и с кръв. Тя престава да расте в момента, в който налягането в нея се изравни налягането на разкъсания кръвоносен съд. Кръвта постепенно се съсирва, а кръвоносния съд тромбозира и постепенно се организира и възстановява.

Възстановяване[редактиране | редактиране на кода]

Възможни са няколко варианта на възстановяване и развитие на хематомите взависимост от тяхната големина, мястото на възникване, презразполагащи фактори, намеса на патогенни агенти и други.

Резорбция[редактиране | редактиране на кода]

След спиране на напълването на празнината кръвта се съсирва и постепенно от нея се отделя кръвния серум. Той се резорбира от организма. Кръвните клетки в съсирека постепенно се разпадат като отделят протеолитични вещества. Последните разграждат фибрина на кръвния съсирек. Разпадащите се кръвни клетки се подлагат на фагоцитоза от страна на клетките на ретикулоендотелната система и макрофагите. Хемоглобинът от еритроцитите също се подлага на разграждане. Друга част от него се резорбира и по лимфен път се отнася до черния дроб за разграждане.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на организацията на съединителнотъканните клетки празнината на хематома постепенно се изпълва със съединителна тъкан. При този начин на зарастване съсирека се резорбиа бавно и непълно. Настъпва организация на фибрина и уплътняване на тъканта в която е възникнал хематома. Това довежда до срастването ѝ с околни тъкани, а при засягане на околни нерви може да настъпи и парализа на инервирания от тях участък.

Капсулиране[редактиране | редактиране на кода]

В някой от случаите кръвта дълго време остава течна без да се съсири. Около празнината организма образува вал от плътна съединителна тъкан. Фибрина от кръвта допълнително уплътнява стената от новообразуваната тъкан, която образува плътна непозволяваща резорбция капсула. Кръвта в нея постепенно се превръща в гъста кафява каша и впоследствие във водниста маса. На по късен етап може да настъпи и „петрификация“ на капсулата в резултат на отлагане на калциеви соли.

Инфектиране[редактиране | редактиране на кода]

Ако в хематома проникнат патогенни микроорганизми той може да се превърне в абцес, флегмон или да се развие сепсис. При попадане на анаеробен микроорганизъм е възможно развитие на анаеробна инфекция.

Пулсиращ хематом и лъжлива аневризма[редактиране | редактиране на кода]

Ако хематомът е възникнал от разкъсването на голям артериален съд, съсирване може да настъпи само в периферните участъци в близост до стените му. Така в останалата част нахлува кръв и отново се връща в кръвоносния съд. Това образувание се нарича „пулсиращ хематом“. На по-късен етап стените на хематома се организират от съединителна тъкан, която по-късно хиалинизира. Постепенно тя напълно се покрива с ендотел от кръвоносния съд. Това образувание наподобява на разширение на артерията, поради което е наречена лъжлива аневризма.

Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено след травмата се появява пулсираща подутина, която постепенно се увеличава. По-късно се образува плътен пограничен вал и наличие на флуктуация в централната му част. Местната температура е слабо повишена. При всмукването на продукти от тъканното разпадане и на съставни елементи от излятата кръв е възможна кратковременна и слабопроявена резорбтивна треска. Дифузните хематоми могат са се съпровождат с анемия, хемоглобинурия, жълтеница.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Обща ветеринарно-медицинска хирургия“, Агропрес 1994 г., стр. 134 - 137