Хендра
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хендра.
| Хендра | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Хендрата (на английски: Hendra disease in horses, (HeV)), позната също като Хендравирусна инфекция и Морбиливирусна пневмония по конете, е остропротичащо респираторно заболяване по хората и конете.
Заболяването е зооноза. Характеризира се с висока телесна температура, сърдечни и респираторни нарушения, които с напредване на заболяването се задълбочават, развива се тежка пневмония и често завършва със смърт. Причина за заболяването е вирус от род Henipavirus включен в семейство Paramyxoviridae. Вирусът има слаби кръстосани реакции с този причиняващ заболяването Чума по говедата.
Исторически сведения за заболяването[редактиране | редактиране на кода]
Заболяването е установено за първи път през 1994 г. в Австралия. Първият случай е през септември 1994 г. при кон от предградието на Бризбейн, Хендра. То дава и наименованието на болестта днес. В това населено място има много конюшни, където се отглеждат спортни коне. Заболяват общо 20 коня от една конюшна, като в края на епизоотията умират 13 коня. Заболяват и треньорът и шефът на конюшнята. След няколкодневно лечение в болница треньорът също умира. По-късно е установено, че през май 1994 г. на около 1100 km северно от Хендра в близост до Макай умират също два коня с подобни признаци. Фермерът също заболява, но успява да се възстанови. Тринадесет месеца по-късно обаче той умира от тежка пневмония.
До края на 2008 г. от хендра са заболяват шест души, като трима от тях умират.[1]
Последният случай на хендра е през август 2009 г. Заболява и умира кон във ферма с още три коня в нея. След безуспешното му лечение е установено, че и ветеринарният лекар д-р Алистър Роджърс е заразен.[2] На 1 септември 2009 г. след двуседмична кома той умира като става четвъртата човешка жертва на тази болест.[3]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Хендра е регистрирана в Австралия. Почти всички от регистрираните случаи са в Куинсланд и само едно огнище е регистрирано в северната част на Нов Южен Уелс.[4]
Етиология[редактиране | редактиране на кода]
Причинител на заболяването е РНК вирус от род Henipavirus включен в семейство Paramyxoviridae. Първоначално вирусът е класифициран в семейство Morbillivirus, но след откриването на вируса причиняващ заболяването Нипа в Малайзия и Сингапур, са отделени в отделно семейство. Това е и причината болестта първоначално да бъде наречена Морбиливирусна пневмония по конете.[5]
Епизоотология[редактиране | редактиране на кода]
Възприемчивост[редактиране | редактиране на кода]
Възприемчиви към вируса са хора и коне. При експериментално заразяване са заболели и котки и морски свинчета. Клиничните признаци при котката са аналогични на тези при конете.
Заразяване[редактиране | редактиране на кода]
Естествен резервоар на вируса са австралийски видове плодоядни прилепи от род Летящи лисици (Pteropus conspicillatus).[6] Направените проучвания установяват, че вирусът не се предава по трансмисивен път. Много малко са случаите на заразяване при директен контакт между коне. Хората се заразяват при пряк контакт с болни коне и техните телесни течности. Няма случаи на заразяване от човек към човек. Смята се, че заразяване става при наличие на заразена урина, слюнка или респираторен път (въздушно-капков път). Вирусоносителството и вирусоотделянето не са продължителни.
При серологично изследване на прилепи в Австралия е установено, че резервоар са видовете Pteropus conspicillatus, Pteropus alecto, Pteropus scapulatus и Pteropus poliocephalus. Установено е наличието му и в прилепи от Папуа Нова Гвинея от видовете Pteropus neohibernicus, Pteropus capistratus, Pteropus hypomelanus, Pteropus admiralitatum, Dobsonia moluccensis и Dobsonia anderseni.[5]
Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]
Инкубационният период при хората е в рамките на 5 – 14 дена, а при конете е 8 – 14 дена.
Клинични признаци при коня[редактиране | редактиране на кода]
Конете развиват остър респираторен синдром, което води до смърт в повечето от случаите. Признаците включват повишаване на телесната температура (до 41,2 °C), сънливост или възбуда, атаксия, анорексия и респираторен дистрес с диспнея, тахипнея и серозно-хеморагични изтечения от носа. Понякога се наблюдава и значително подуване на надочната ямка. Заболеваемостта при конете не е голяма, но процента на смъртните случаи е висок.
Клинични признаци при човека[редактиране | редактиране на кода]
При хората заболяването протича от леко грипоподобно до фатално, с респираторни или неврологични признаци. Заразените първоначално развиват висока телесна температура, появява се главоболие, миалгия (мускулна болка), болки в гърлото и суха кашлица. Често лимфните възли са увеличени, хората стават сънливи и се оплакват от световъртеж.
При един от смъртните случаи пациентът развива пневмония, дихателна и бъбречна недостатъчност, и артериална тромбоза. Пациентът е умира от сърдечен арест.
При друг от фаталните случаи, пациентът развива заболяване с прогресивни неврологични признаци. Първоначално има леко възпаление на мозъка (менингоенцефалит) с болки в гърлото, главоболие, сънливост, повръщане и скованост на врата. След лечение с антибиотици, той се възстановява. Тринадесет месеца по-късно обаче развива признаци на енцефалит, последваща кома и смърт.
Тримата заразени души, които оздравяват нямат проблеми или рецидив на заболяването.[5]
Диагноза[редактиране | редактиране на кода]
Патологоанатомични изменения[редактиране | редактиране на кода]
Наблюдава се едем на белите дробове, увеличени белодробни лимфни възли, плеврит и менингит.
Лабораторна диагноза[редактиране | редактиране на кода]
За диагностика на заболяването се използват следните методи:
- Серум неутрализация.
- ELISA.
- PCR.
- Имунофлуоресценция.
- Вирус изолация в клетъчна култура.
Диференциална диагноза[редактиране | редактиране на кода]
В диференциалнодиагностично отношение трябва да се имат предвид следните заболявания:
Профилактика и контрол[редактиране | редактиране на кода]
Няма разработена ваксина за превенция от заболяването. Необходимо е налагането на стриктен серологичен надзор в застрашените зони и при придвижването на коне между различни стопанства, при състезания и изложби. Хората трябва да спазват строга лична хигиена и да използват елементарни предпазни средства при работа с коне и съмнителни, и болни от хендра животни.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hendra virus infection risks
- ↑ „Vet tests positive to Hendra virus“ The Australian. Посетен на 20 август 2009[неработеща препратка]
- ↑ „Alister Rodgers dies of Hendra virus after 2 weeks in coma“ The Australian. Посетен на 2 септември 2009, архив на оригинала от 5 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090905161410/http://www.theaustralian.news.com.au/story/0,25197,26016198-601,00.html, посетен на 10 септември 2009
- ↑ СЗО, Географско разпространение на огнищата
- ↑ а б в Hendra virus infection
- ↑ Experimental hendra virus infectionin pregnant guinea-pigs and fruit Bats (Pteropus poliocephalus)
- сп. Ветеринарна сбирка, бр. 7 – 8/2004, Морбиливирусна пневмония по конете (Хендра болест), ст.н.с. д-р Ивайло Ченчев, НДНИВМИ Проф. д-р „Георги Павлов“ – София
- National Geografic България, Дейвид Коумън, Смъртоносен контакт, февруари 2008, стр. 33 – 77.
- СЗО, Хендравирусна инфекция
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
