Хенриета Аделхайд Савойска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хенриета Савойска)
Хенриета Аделхайд Савойска
Курфюрстиня на Бавария

Родена
Починала
13 юни 1676 г. (39 г.)
ПогребанаТеатинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия

РелигияКатолицизъм
Управление
Период27 септември 165313 юни 1676
ПредшественикМария Анна Австрийска
НаследникМария Антония Австрийска
Други титлиПринцеса на Савоя
Герб
Семейство
РодСавоя по рождение
Вителсбахи по брак
БащаВиктор Амадей I Савойски
МайкаМария Кристина Бурбон-Френска
Братя/сестриЛудвиг Амадей
Лудовика Кристина
Франц Хиацинт
Карл Емануил II
Маргарита Виоланта
Катерина Беатрис
СъпругФердинанд Мария (1652)
ДецаМария Анна Виктория Баварска
Максимилиан II Емануел
Йозеф Клеменс от Бавария
Виоланта Беатрикс Баварска
Хенриета Аделхайд Савойска в Общомедия

Хенриета Аделхайд Савойска (на италиански: Enrichetta Adelaide di Savoia, на немски: Henriette Adelheid Maria von Savoyen; * 6 ноември 1636, замък „Валентино“, Торино, Савойско херцогство; † 13 юни 1676, Мюнхен, Курфюрство Бавария) е принцеса на Савоя и чрез брак курфюрстиня на Бавария.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на херцог Виктор Амадей I Савойски (* 1587, † 1637), 12-и херцог на Савоя (1630 – 1637) и принц на Пиемонт, и на съпругата му принцеса Мария Кристина Бурбон-Френска (* 1606, † 1663). Нейни дядо и баба по бащина линия са херцогът на Савоя Карл Емануил I Савойски и Каталина Испанска, дъщеря на испанския крал Филип II Испански и на френската принцеса Елизабет дьо Валоа, а по майчина – френският крал Анри IV и Мария де Медичи, по майчина линия племенница на крал Луи XIII.

Тя има трима братя и три сестри:

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Когато Хенриета е на 1 г., баща ѝ умира.

На 8 декември 1650 г. 14-годишната девойка е омъжена тържествено в Катедралата на Торино чрез представител за баварския престолонаследник и бъдещ курфюрст Фердинанд Мария от династията Вителсбахи. Мястото на отсъстващия годеник взема нейният брат Карл Емануил II.

Бракът се връща към инициативата на кардинал Мазарини, който предлага брачния проект в съобщение до баварските пратеници, които са в испанския двор през 1647 г.[1] Савойският брак обаче не е първият избор за нито една от страните. Дълго време майката на Хенриета иска да я омъжи за френския престолонаследник, който по-късно става Кралят Слънце Луи XIV.[2] Мюнхенският двор пък се интересува от булка, която по възможност да говори немски език, но при всички положения да е католичка.[1] Преди подписването на брачния договор мюнхенският двор получава обширна информация за савойското херцогско семейство и изпраща шпионина Фердинандо Егартнер в Торино под псевдонима „Алоиз Рици“. Неговите секретни доклади, които потвъжрдават вече легендарната красота на Хенриета Аделхайд, карат баварския курфюрст Максимилиан I да настоява синът му да се ожени за нея, а не за сестра ѝ Маргарита.[3]

Курфюрстиня на Бавария[редактиране | редактиране на кода]

Поради смъртта на баща си Фердинанд Мария става курфюрст на Бавария само година след сватбата, а Хенриета Аделхайд става курфюстиня на страна, на чиято земя никога не е стъпвала. На 16 май 1652 г. тя тръгва с шествие от 336 коне и 350 товарни коли за Мюнхен,[4] където пристига на 21 юни.[5] Двойката се среща за пръв път в Куфщайн.[6][7] За разпознаване Фердинанд ѝ дава писмо от майка ѝ. На 25 юни 1652 г. тя се омъжва отново в Мюнхен за Фердинанд, който година по-късно става курфюрст на мястото на умрелия си баща.

Поради дълготрайната си бездетност тя остава през 1659 г. с антуража си на лечение в Бад Хайлбрун. Лечението е успешно и до днес престоят ѝ отбелязва т. нар. извор „Аделхайд“, кръстен на нея през 1832 г.

През 1663 г. тя основава Конгрегацията на благородните слугини на Мария.

Като курфюрстиня Аделхайд е важна съветничка на съпруга си. Тя оказва силно влияние върху политиката на Бавария в полза на Франция, което в крайна сметка води до Антихабсбургски съюз между Бавария и Франция. Един от резултатите от съюза е бракът на най-голямата ѝ дъщеря Мария Анна с нейния братовчед Луи дьо Бурбон, дофин на Франция през 1680 г.

Дворец „Нимфенбург“ в Мюнхен

Тя участва в строежа на ДворецНимфенбург“ и на Театинската църква в Мюнхен. Привлича чуждестранни хора на изкуството в Мюнхенския двор като например художничката Изабела Мария дел Поцо, които въвеждат в двора любовта към италианската опера. Празненствата, които тя организира, се славят с пищността си, до момента, когато на 9 април 1674 г. опустошителен пожар унищожава Мюнхенската резиденция. В отсъствието на Фердинанд тя спасява децата си боса и с риск за живота, вследствие на което хваща настинка, която довежда до смъртта ѝ след две години страдание.

Театинска църква (Мюнхен)

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Аделхайд умира на 13 юни 1676 г. в Дворец „Нимфенбург“ в Мюнхен на 39-годишна възраст. Погребана е в ковчег в княжеската гробница на Театинската църква в Мюнхен, за чието изграждане е помогнала. Също така в криптата почиват отделно в калаен съд нейното сърце и вътрешности. След смъртта ѝ библиотеката ѝ отива в Баварската държавна библиотека в Мюнхен.[8]

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 8 декември 1650 в Торино чрез представител, 16 юни 1652 г. в Мюнхен за Фердинанд Мария (* 31 октомври 1636, Мюнхен; † 26 май 1679, Шлайсхайм), курфюрст на Бавария (1651 – 1679), от когото има пет сина и три дъщери:

  1. Мария Анна Виктория Баварска (* 28 ноември 1660, Мюнхен, Курфюрство Бавария; † 20 април 1690, Версай, Кралство Франция), чез брак дофина на Франция, ∞ 7 март 1680 в Шалон сюр Марн за Луи дьо Бурбон, велик дофин на Франция (* 1 ноември 1661; † 14 април 1711), първороден син на крал Луи ХІV и съпругата му Мария-Тереза Испанска. Двамата имат трима сина.
  2. Максимилиан Емануел II Баварски (* 11 юли 1662, Мюнхен; † 26 февруари 1726, пак там), курфюрст на Бавария (1679 – 1726); ∞ 1. 15 юли 1685 във Виена за Мария Антония Австрийска († 1692), дъщеря на император Леополд I и неговата съпруга, инфанта Маргарита-Тереза Испанска. Имат трима сина. 2. 2 януари 1695 във Везел за принцеса Тереза Кунегунда Собиеска от Полша († 1730), дъщеря на полския крал Ян III Собиески и неговата съпруга Мария Кажимера. Имат девет сина и една дъщеря.
  3. Луиза Маргарита Антония Баварска (* 18 септември 1663, Мюнхен; † 10 ноември 1665, пак там)
  4. Лудвиг Амадей Виктор Баварски (* 6 април 1665, Мюнхен; † 11 декември 1665, пак там)
  5. Мъртво бебе (*/† 1666)
  6. Кайетан Мария Франц Баварски (* 2 май 1670, Мюнхен; † 7 декември 1670, пак там)
  7. Йозеф Клеменс Баварски (* 5 декември 1671, Мюнхен; † 12 ноември 1723, Бон), курфюрст и архиепископ на Курфюрство Кьолн (1688 – 1723), епископ на Хилдесхайм (1702 – 1723), Регенсбург (1685 – 1716), Фрайзинг (1685 – 1694) и Лиеж (1694 – 1723), херцог на Вестфалия. Има две извънбрачни деца.
  8. Виоланта Беатрикс Баварска ( * 23 януари 1673, Мюнхен; † 29 май 1731, Флоренция), принцеса на Бавария и чрез брак велика принцеса на Велико херцогство Тоскана, губернаторка на Сиена (1717 – 1731); ∞ 19 януари 1689 във Флоренция за Фердинандо де Медичи (* 9 август 1663, Флоренция, † 31 октомври 1713, пак там), наследствен велик принц на Тоскана, от когото няма деца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Preuß: Henriette Adelheid, Kurfürstin von Baiern. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 50, Duncker & Humblot, Leipzig 1905, S. 198 – 200
  • Roswitha von Bary: Henriette Adelaide. Kurfürstin von Bayern. Unveränderter Nachdruck der Original-Ausgabe München 1980. Pustet, Regensburg 2004, ISBN 3-7917-1873-8.*
  • Britta Kägler: Kulturkonflikte im Alpenraum. Das italienische Gefolge der Kurfürstin Henriette Adelaide am Münchner Hof (1651 – 1676). In: Anna Orlowska, Anna, Werner Paravicini, Jörg Wettlaufer (Hrsg.), Atelier. Vorbild, Austausch, Konkurrenz. Höfe und Residenzen in der gegenseitigen Wahrnehmung (Mitteilungen der Residenzen‐Kommission der Akademie der Wissenschaften zu Göttingen, Sonderheft 12), Kiel 2009, 119 – 137
  • Cornelia Kemp: Das Herzkabinett der Kurfürstin Henriette Adelaide in der Münchner Residenz. Eine preziöse Liebeskonzeption und ihre Ikonographie. Münchner Jahrbuch der bildenden Kunst 33, 1982, ISSN – 1899 0077 – 1899, S. 131 – 154.
  • Reinhold Baumstark: Abbild und Überhöhung in der höfischen Malerei unter Henriette Adelaide und dem jungen Max Emanuel. Hubert Glaser: Kurfürst Max Emanuel. Bayern und Europa um 1700. Band 1: Zur Geschichte und Kunstgeschichte der Max-Emanuel-Zeit. Hirmer, München 1976, ISBN 3-7774-2790-X, S. 171 – 205.
  • Else Strobl: Adelheid (Henriette Maria Adelaide). Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 58 f. (Digitalisat)
  • Julia Hübner: Kurfürstin Henriette Adelaide von Savoyen am bayerischen Hof. Über weibliche Handlungsspielräume in frühneuzeitlichen Außenbeziehungen, Dresden: Thelem 2020
  • Grabrede zum Begräbnis Adelheids
  • Ferdinand Maria, Elector of Bavaria (1651 – 79), genealogy.euweb.cz

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Henriette Adelaide. с. 29.
  2. Henriette Adelaide. с. 27, 39ff.
  3. Henriette Adelaide. с. 37.
  4. Henriette Adelaide. с. 66.
  5. Henriette Adelaide. с. 79.
  6. am 17. Juni
  7. Henriette Adelaide. с. 76f.
  8. Dagmar Jank: Bibliotheken von Frauen: ein Lexikon. Harrassowitz, Wiesbaden 2019 (Beiträge zum Buch- und Bibliothekswesen; 64), ISBN 9783447112000, S. 19.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Henriette Adelheid von Savoyen в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​