Хенрих Фландърски, наричан още Анри Фландърски е вторият и най-успешен император на Латинската империя (1205-1216). По-малък брат на император Балдуин Фландърски, след неговото пленяване в битката при Адрианопол през 1205 той поема управлението като регент. По-късно същата година, след съобщението за смъртта на Балдуин, той е коронясан за император. През по-голямата част от управлението си Хенрих воюва с българския цар Калоян и никейския император Теодор I Ласкарис.
Според някои източници, след убийството на Калоян, Хенрих сключва мирен договор с наследника му — цар Борил. Няколко години по-късно по волята на папата, Хенрих сключва брак с дъщерята на Калоян — принцеса Мария. От първия си брак с рано починалата Агнес Хенрих има дъщеря Изабел, която също умира в ранна възраст след раждане (омъжена за родопски болярин). Бракът на Хенрих с Мария не оставя наследник след смъртта му.
