Хенри Ларсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри Ларсен на борда на "Свети Рош"

Хенри (Анри) Ашбьорн Ларсен (на английски Henry Asbjörn Larsen) (30 септември 1899 - 29 октомври 1964) канадски арктически изследовател.

Ранни години 1899-1940[редактиране | edit source]

Роден в Норвегия и още в юношеска възраст става моряк. Емигрира в Канада и през 1927 става британски поданик, а през 1947 - канадски. През 1928 се присъединява към Кралската Канадска конна полиция, като е разпределен в крайните северни райони на Канада. По време на своите многогодишни пътувания най-напред като редови полицай, а след това и като полицейски инспектор Ларсен се запознава точно и вярно с Канадския арктичен архипелаг, неговите десетки острови и протоците между тях.

Първо плаване по Северозападния проход от запад на изток през 1940-1942[редактиране | edit source]

През юни 1940 моторната шхуна "Свети Рош" (дължина 30 м, 80 тона) с екипаж от седем човека напуска пристанището на Ванкувър и следвайки пътищата на риболовните кораби преминава през Беринговия проток и море Бофорт и достига до залива Амундсен. Първото зимуване "Свети Рош" провежда в залива Уолкър (71°35′ с. ш. 118°05′ з. д. / 71.583333° с. ш. 118.083333° з. д.) на югозападното крайбрежие на остров Виктория. През краткия навигационен период на 1941, след като се убеждава в невъзможността да се заобиколи от север остров Виктория, Ларсен се отправя на изток, покрай бреговете на континента, достига до п-ов Бутия и продължава на север покрай западния му бряг до залива Пасли (70°36′ с. ш. 96°09′ з. д. / 70.6° с. ш. 96.15° з. д.), където екипажът провежда второ зимуване.

През лятото на 1942, след като корабът се освобождава от ледовете, експедицията продължава през протоците Бело, Принц Риджент и Ланкастър и през октомври 1942 пристига в Халифакс (провинция Нова Шотландия). За средата на ХХ в. такова плаване не е голямо достижение и самия Ларсен го разглежда като тренировка и предварително разузнаване на Северния морски път покрай Америка, който път по време на Втората световна война придобива особено значение.

Първо плаване през Северозападния проход за една навигация през 1944[редактиране | edit source]

След пристигането си в Халифакс "Свети Рош" е подложен на основен ремонт, поставен му е нов по-мощен двигател и по-широка палуба. На 22 юни 1944 с отремонтирания кораб Ларсен напуска Халифакс и се отправя на север. Този път той избира друг маршрут. Преминава през протоците Ланкастър, Бароу и Мелвил и в края на август достига до залива Уинтър Харбър (75°01′ с. ш. 108°44′ з. д. / 75.016667° с. ш. 108.733333° з. д.). Няколко дни "Свети Рош" прекарва в залива докато се изясни ледовата обстановка, след което преминава през протока Принц Алберт (разделящ остров Виктория на югоизток от остров Банкс на северозапад), пресича без проблеми море Бофорт и на 16 октомври акостира в пристанището на Ванкувър, като преминава цялото разстояние за 86 дни. За първи път в история Северозападния проход е преминат за една навигация.

През 1959 Кралското Канадско географско дружество му присъжда медал за извършения подвиг. През 2000 г. Кралската Канадска конна полиция преименува един от карабите си на "Свети Рош ІІ", който преминава безпроблемно по маршрута на Ларсен.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]