Хенри Мозли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри Мозли
английски физик

Роден
Починал
10 август 1915 г. (27 г.)
Националност Великобритания
Научна дейност
Област Физика
Образование Тринити колидж, Оксфордски университет
Работил в Манчестърски университет
Оксфордски университет
Известен с атомен номер, закон на Мозли
Повлиян Ърнест Ръдърфорд
Хенри Мозли в Общомедия

Хенри Мозли (на английски: Henry Gwyn Jeffreys Moseley) (23 ноември 1887 – 10 август 1915) е британски физик, един от основоположниците на рентгеновата спектроскопия. Неговият принос към физиката е свързан с утвърждаването на понятието за атомен номер. Законът на Мозли подрежда химичните елементи от Периодичната система в логичен ред въз основа на техните физически свойства.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Уеймът в английското графство Дорсет в семейството на Хенри Нотидж Мозли, професор по анатомия и физиология в Оксфордския университет.[1]

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

Учил е в именития Итънски колеж.[2] През 1906 г. се записва в Тринити колидж на Оксфордския университет и го завършва с бакалавърска степен през 1910 г.

Работа[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след завършване започнал работа като препаратор по физика под ръководството на Ърнест Ръдърфорд в Манчестърския университет.[3] През ноември 1013 година след като отказал предложената му от Ръдърфорд стипендия той се завърнал в Оксфорд, където имал на разположение лаборатория, но без финансова подкрепа.[4]

Ранна смърт[редактиране | редактиране на кода]

След началото на Първата световна война Мозли е изпратен на фронта като инженер и загива на 27-годишна възраст в турския град Галиполи на 10 август 1915 г.[5][6][7][8]

Научни постижения[редактиране | редактиране на кода]

През 1913 г. Мозли извършва серия експерименти по измерване на рентгеновите спектри на различни химични елементи (най-вече метали) като използва метода на дифракция от кристали. Това е на практика първото прилагане на метода на рентгеновата спектроскопия във физиката, при която дължините на вълните на рентгеновите лъчи се определят чрез закона на Браг. Мозли установява, че съществува систематична математическа зависимост зависимост между честотата на спектралните линии на характеристичното рентгеново излъчване и атомния номер на излъчващия химичен елемент. Закономерността е наречена в чест на откривателя си Закон на Мозли. Това фундаментално откритие изиграва огромно значение за установяването на физическия смисъл на Периодичната система на Менделеев и атомните номера и за потвърждение на верността на планетарния модел на атома. По думите на американския учен Робърт Миликан откритието на Мозли „винаги ще бъде едно от десетте най-блестящи по замисъл, изящество на изпълнението и информативност в историята на науката”[9].

През 1913 г. той създава и представя исторически първия радиоизотопен източник на електрическа енергия (атомната батерия Beta Cell), представляваща стъклена сфера, посребрена отвътре, в центъра на която на изолиран електрод е разположен радиев източник на йонизираща радиация. Електроните, които се излъчват при бета-разпада, създават потенциална разлика между сребърния слой на сферата и електрода с радиевата сол.

През 1914 г. Мозли публикува статия, в която прави извод, че между елементите алуминий и злато в Периодичната таблица трябва да има 3 (както се оказва по-късно — 4) елемента.

Според мнението на много учени Мозли би могъл да има огромен принос в разбирането на атомната и ядрената физика, ако не беше загинал в Първата световна война. Айзък Азимов казва за него след смъртта му:

От гледна точка на това, което той би могъл да постигне, неговата смърт е може би най-голямата единична загуба във Войната за цялото човечество.

През 1962 г. Нилс Бор отбелязва:

Знаете ли, че работата на Ръдърфорд по атомните ядра в началото не е била вземана на сериозно. Днес ние не го разбираме, но тогава никой не я е разглеждал сериозно. Никъде не е спомената. Обратът идва с откритието на Мозли.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Brief biography of Moseley, в The Hutchinson Dictionary of Scientific Biography (англ.) - мъртъв линк
  2. John L. Heilbron. The Work of H. G. J. Moseley. // Isis 57 (3). 1966. DOI:10.1086/350143. с. 336–364.- JSTOR article; permission required
  3. Brief biography, Henry Moseley X-Ray Imaging Facility
  4. Heilbron 1974, с. 95
  5. Ernest Rutherford, "Moseley, Henry Gwyn Jeffreys", в Oxford Dictionary of National Biography, http://www.oxforddnb.com/article/35125.
  6. Isaac Asimov (1972), Asimov's Biographical Encyclopedia of Science and technology, New York: Doubleday, p. 921. ISBN 0-385-17771-2.
  7. Asimov, Isaac. Asimov's Biographical Encyclopedia of Science and Technology. New York, Doubleday and Company, 1972. ISBN 0-385-17771-2. с. 921.
  8. Smoot, Robert C. и др. Chemistry: a modern course. Charles E. Merrill Publishing Co., 1983. ISBN 0-675-07160-7. с. 195.
  9. Мозли, Генри — Википедия (рус.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]