Хенри Мъри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри Мъри
Роден 13 май 1893
Ню Йорк, САЩ
Починал 23 юни 1988 (на 95 г.)
Кеймбридж, САЩ
Работил в Институт Рокфелер за медицински изследвания
Алма матер Харвардски университет, Колумбийски университет
Известен с Тематично-аперцептивен тест (ТАТ)
Повлиян от Зигмунд Фройд Курт Левин Карл Юнг
Повлиял Ерик Ериксън

Хенри Мъри (на английски: Henry Murray) е американски психолог, създател на Тематично аперцептивния тест (ТАТ). Основният му принцип е, че психологията е (или трябва да бъде) изучаване на личността. Всяка обхватна теория за личността (със своите подтеории и подсистеми) е персонологична система. Характеристиките на персонологичната му система са:

  • Тя признава, че личността се оформя от много и разнообразни вътрешни и външни сили.
  • Занимава се с таксономичното изясняване на компонентите на цялостния психичен живот.
  • Интересува се от времето: от "продължителностите" и "сериите", от лонгитюдни изследвания, от дългосрочните изследвания на живота и хората в неговия процес.
  • Приема многодименсионална система за оценка на хората и включва многодисциплинарен подход, както и специални изследователски техники, от които неговия тест ТАТ е само един от многото примери.
  • Позволява си да изучава фигури, които са живи, исторически, имислени и архетипни.
  • Обхваща широк обхват от проблеми: от специфичните и практически въпроси до границата между науката и религията и спешните глобални проблеми. Мъри е дълбоко загрижен за местната, националната и международна хармония, мира и особено предовратяването на ядрена война.

Мъри предлага обяснение на човешкото поведение, според което личностните и екологическите фактори са равнопоставени. Тъй като, според него всеки човек е уникален, социализацията всъщност е компромис между собствените импулси на индивида и изискванията и интересите на заобикалящите го. Силите на обкръжението играят значителна роля за провокирането на психогенетическите потребности - те облекчават или затрудняват достигането на личните цели. Той нарича тези сили "преса", тъй като оказват определен натиск върху човека. Отделя реалните сили на обкръжението като "алфа-преса" и тези, които индивидът субективно възприема и интерпретира - "бета-преса". Мъри идентифицира голямо разнообразие от преси: отсъствие на подкрепа в семейството (културни, семейни противоречия, липса на родител, болести на родители, смърт на родители, бедност, битови неуредици); опасност от беди (наводнение, самота, тъмнина, пожар, буря и мълнии, височина и други); недостатъци и загуби (на храненето, собствени вещи, общуване, разнообразие); откази; отхвърляне, равнодушие и презрение; съперник, конкурент; агресия; лъжа и предателство; физическа, интелектуална или социална непълноценност и други.

Вижте също[редактиране | edit source]

Книги[редактиране | edit source]

  • Murray, H. A. (1938). Explorations in Personality. New York: Oxford University Press
  • Murray, H. A. (1940). What should psychologists do about psychoanalysis? Journal of Abnormal and Social Psychology, 35, 150–175.
  • OSS Assessment Staff. (1948). Assessment of Men: Selection of Personnel for the Office of Strategic Service. New York: Rinehart.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини,1998
  • История на психологията, Виолета Ванева, Русе 2004
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.