Хенри Райдър Хагард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри Райдър Хагард
Henry Rider Haggard 03.jpg
Роден 22 юни 1856 г.(1856-06-22)
Браденхам, Норфолк, Англия
Починал 14 май 1925 г. (на 68 г.)
Лондон, Англия
Професия писател, правист
Националност Флаг на Англия Англия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Жанр приключенски романи
Съпруга Мариана Луиза Маргитсън
Деца Анджела, Дороти и Лилия Хагард
Подпис Henry Rider Haggard signature.svg
Хенри Райдър Хагард в Общомедия

Сър Хенри Райдър Хагард (на английски: sir Henry Rider Haggard) е британски писател на приключенски романи, чието действие се развива в екзотични места, предимно в Африка. Участва в селскостопанската реформа в Британската империя. Неговите истории от края на разцвета на викторианската литература продължават да бъдат популярни и въздействащи.

Биография и творчество[редактиране | edit source]

Хенри Райдър Хагард е роден на 22 юни 1856 г. в Браденхам, Норфолк, Англия, и осмо от десетте деца на сър Уилям Мейбом Райдър Хагард, адвокат, и Ела Доветън, писател и поет. Първоначално учи в Оксфордшър, а после постъпва в гимназията в Ипсуич за разлика от своите братя. Проваля се на изпита за постъпване в армията и е изпратен при частен учител за подготовка за приемния изпит във британското Външно министерство. През двете години в Лондон той се свързва с хора, които се интересуват от изучаване на психиката.

През 1875 г. баща му го изпраща в Южна Африка, за да стане асистент на секретаря на сър Хенри Булуър, лейтенант-губернатор на колонията Натал. През 1876 г. той е бил прехвърлен към персонала на сър Теофил Шепстон, специален комисар за Трансваал. В тази си позиция е участвал през април 1877 г. в Претория за официалното обявяване на британското анексиране на Бурската република на Трансваал, като вдига флага и чете прокламацията за провъзгласяването.

По това време Хагард се влюбва в Мери Елизабет "Лили" Джексън, за която възнамерява да се ожени след като е получел платена работа в Африка. През 1878 г. той става секретар на Върховния съд в Трансваал и пише на баща му го информира, че възнамерява да се върне в Англия и да се ожени за нея. Баща му не разрешава, докато той не направи кариера, и през 1879 г. Мери вече е омъжена за Франк Арчър, заможен банкер.

Години по-късно, когато Хагард е вече известен писател, той се среща с бившата си любима Лили (Мери Арчър). Тя е изоставена от съпруга си, който е присвоил средствата, които са му възложени, и е избягал в Африка. Хагард я прибира семейството и в една къща и дава средства за издръжка и образование на децата. Въпреки това тя последва съпруга си в Африка, където той я заразява със сифилис, преди сам да умре. Лили се връща в Англия в края на на 1907 г., където Хагард отново я подкрепя до смъртта и през 1909 г.

Когато Хагард се връща в Англия през 1880 г., той се жени за приятелката на сестра си, богата наследница Мариана Луиза Маргитсън и двойката отпътува заедно до Африка. Те имат син - Джак (починал от морбили на 10 год.) и три дъщери - Анджела, Дороти и Лилия. Лилия тръгва по стъпките на баща си и написва неговата биография.

HRiderHaggard.jpg

След предаване на Трансваал на холандците, през 1882 г. двойката се връща в Англия и се установява в Дъчингам, Норфолк, във фамилния дом на Луиза. По-късно те живеят в Кесингланд, а след това в Хамърсмит, Лондон. Първоначално той учи право и е приет в адвокатската колегия, но не проявява особен интерес. Същевременно започва да пише разкази и романи. Постепенно той разбира, че писателската работа е по-доходна от другата и се насочва предимно към нея. Първоначално публикува книга за политическата ситуация в Южна Африка и два посредствени романа. Тогава се запознава с популярния роман на Робърт Луис Стивънсън „Островът на съкровищата” и се обзалага, че може да пише също така добре.

През 1885 г. публикува приключенския роман „Рудниците на цар Соломон”, който става сензация и се счита за един от най-популярните и продавани за всички времена. Следват редица продължения, които оформят неговата най-популярна серия „Алън Куотърмейн”. Серията в бъдеще става основа за направата на много филми за невероятния живот на Куотърмейн, и вдъхновява създаването на сагата за Индиана Джоунс.

В творчеството си Хагард е силно повлиян от живота и духа на авантюристите, които среща докато е в колониална Африка, като Фредерик Селус и Фредерик Ръсел Бърнам, от големите минерални богатства открити там, от руините на древните цивилизации обитавали континента, като Велико Зимбабве, от африканските легенди и мистерии.

Henry Rider Haggard 02.jpg

Романите му обрисуват много от стереотипите, свързани с колониализма, но са необичайно за степента на симпатия, с която са изобразени местни народности. Африканците често играят героични роли, въпреки че главните герои са обикновено на европейци. Макар книгите му да са писани от него предимно за младежката аудитория те стават популярни и обичани за всички възрасти.

Три от романите на Хагард са написани в сътрудничество с приятеля му Андрю Ланг, които споделят интереса си в духовната сфера и паранормални явления.

Освен с творчеството си Хагард е силно ангажиран в реформирането на селското стопанство и е член на много комисии за използването на земята и свързаните с това въпроси, работа, която включва и няколко пътувания до колониите и доминионите.

Хагард също пише за селскостопанските и социални реформи, отчасти вдъхновен от преживяванията си в Африка, но и въз основа на какво е видял в Европа. В края на живота си той е яростен противник на болшевизма, позиция, която той споделя с приятеля си Ръдиард Киплинг. Двамата са свързани още при пристигането на Киплинг в Лондон през 1889 г. до голяма степен от силата на техните общи становища, и двамата остават приятели за цял живот.

Сър Хагард получава титлата Рицар на Ордена на Британската империя през 1919 г. Местността „Райдър” в Британска Колумбия е кръстена на негово име.

Сър Хенри Райдър Хагард умира на 14 май 1925 г. в Лондон, Англия. Прахът му е погребан в църквата на Дъчингам, а ръкописите му са съхранени в архива на Норфолк.

Произведения[редактиране | edit source]

Алън Куотърмейн нарежда на хората си да стрелят, илюстрация от Maiwa's Revenge (1888).

Серия „Алън Куотърмейн” (Allan Quatermain)[редактиране | edit source]

  1. Рудниците на цар Соломон, King Solomon's Mines (1885)
  2. Алън Куотърмейн, Allan Quatermain (1887)
  3. , Allan's Wife (1887)
  4. , Maiwa's Revenge: or, The War of the Little Hand (1888)
  5. , Marie (1912)
  6. , Child of Storm (1913)
  7. , The Holy Flower (1915)
  8. , Finished (1917)
  9. , The Ivory Child (1916)
  10. , The Ancient Allan (1920)
  11. , She and Allan (1920)
  12. , Heu-heu: or The Monster (1924)
  13. , The Treasure of the Lake (1926)
  14. , Allan and the Ice-gods (1927)

Серия „Айша” (Ayesha)[редактиране | edit source]

  1. Тя, She (1886)
  2. Тя се завръща, Ayesha: The Return of She (1905)
  3. , Wisdom's Daughter: The Life and Love Story of She-Who-Must-Be-Obeyed (1923)
Африка през 1898 г.

Самостоятелни романи[редактиране | edit source]

  • , Dawn (1884)
  • , The Witch's Head (1884)
  • , Jess (1887)
  • , A Tale of Three Lions (1887)
  • , Mr. Meeson's Will (1888)
  • , Colonel Quaritch, V.C (1888)
  • Клеопатра, Cleopatra (1889)
  • , Beatrice (1890)
  • , The World's Desire (1890) – в съавторство с Андрю Ланг
  • , The Saga of Eric Brighteyes (1891) - издадена още като „Eric Brighteyes”
  • , Nada the Lily (1892)
  • Дъщерята на Монтесума, Montezuma's Daughter (1893) – в съавторство с Андрю Ланг
  • , The People of the Mist (1894)
  • , Joan Haste (1895)
  • Сърцето на света, Heart of the World (1895)
  • , Church and State (1895)
  • , The Wizard (1896)
  • , Swallow: A tale of the Great Trek (1898)
  • , Dr. Therne (1898)
  • , The Last Boer War (1899)
  • , The Spring of Lion (1899)
  • , Elissa: Or The Doom Of Zimbabwe (1900)
  • , Black Heart and White Heart (1900)
  • , The New South Africa (1900)
  • , Lysbeth: A Tale Of The Dutch (1901)
  • , The Pearl Maiden: A tale of the fall of Jerusalem (1903)
  • , Stella Fregelius: a Tale of Three Destinies (1903) – в съавторство с Андрю Ланг
  • , The Brethren (1904)
  • , Report of Salvation Army Colonies (1905)
  • , Benita: an African Romance (1906) - издадена още като „The Spirit of Bambatse”
  • , The Way of the Spirit (1906)
  • Прекрасната Маргарита, Fair Margaret (1907)
  • , The Yellow God (1908)
  • , The Ghost Kings (1908)
  • , The Lady of Blossholme (1909)
  • Пръстенът на Савската царица, Queen Sheeba's Ring (1910)
  • , Morning Star (1910)
  • , The Mahatma and the Hare (1911)
  • , Red Eve (1911)
  • , The Wanderer's Necklace (1914)
  • , A Call to Arms (1914)
  • , Love Eternal (1918)
  • , Moon of Israel (1918)
  • , When the World Shook (1919)
  • , Smith and the Pharaohs (1920)
  • , The Missionary and the Witch-doctor (1920)
  • , The Virgin of the Sun (1922)
  • , Queen of the Dawn (1925)
  • , Mary of Marion Isle (1929)
  • , Belshazzar (1930)

Документалистика[редактиране | edit source]

  • , Cetywayo and His White Neighbours: or Remarks on Recent Events in Zululand, Natal, and the Transvaal (1882)
  • , A Farmer's Year (1899)
  • , A Winter Pilgrimage (1901)
  • , Rural England (1902)
  • , A Gardener's Year (1905)
  • , Regeneration: An Account of the Social Work of the Salvation Army (1910)
  • , Rural Denmark: And its lessons (1911)
  • , Diary of an African Journey (1914)
  • , After the War Settlement and Employment of Ex-service Men (1916)
  • , The Days of My Life: An Autobiography By Sir H. Rider Haggard (1926)
Vanity Fair, 1887

Книги за Хенри Райдър Хагард[редактиране | edit source]

  • , A bibliography of the works of Sir Henry Rider Haggard, 1856-1925 (1947) от Джеймс Едуард Скот
  • , Rider Haggard: His Life and Works (1960) от Мортън Нортън Коен
  • , Rudyard Kipling to Rider Haggard: The Record of a Friendship (1965) от Мортън Нортън Коен
  • , The Cloak That I Left: A biography of the author Henry Rider Haggard, K.B.E (1976) от Лилия Райдър Хагард (дъщеря му)
  • , H. Rider Haggard: A Voice from the Infinite (1978) от Питър Бересфорд Елис
  • , Rider Haggard, the great storyteller (1981) от Д.С. Хигинс
  • , Rider Haggard: A Biography (1983) от Д.С. Хигинс
  • , King Romance: Rider Haggard's Achievement (1984) от Хартвиг A Вогелсбергер
  • , H. Rider Haggard: A bibliography (1987) от Д.Е.Уатмор
  • , Rider Haggard and the Fiction of Empire: A Critical Study of British Imperial Fiction (1988) от Уенди Роберта Катц
  • , The Critical Reception of Sir Henry Rider Haggard: An annotated bibliography, 1882-1991 (1991) от Лойд Сименс
  • , Rider Haggard and the Lost Empire (1994) от Том Покок
  • , Children of the Empire: The Victorian Haggards (1996) от Виктория Мантроп
  • , Rider Haggard and Egypt (1998) от Шърли M. Ади
  • , Victorian Quest Romance: Stevenson, Haggard, Kipling, Conan Doyle (1998) от Робърт Фрейзър
  • , Rudyard Kipling and Sir Henry Rider Haggard on Screen, Stage, Radio and Television (1999) от Филип Лейбфрайд
  • , Imagining Africa: Landscape in H. Rider Haggard's African Romances (2001) от Линди Стайбъл

Източници[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]