Хенри Уоткинс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хенри Джордж Уоткинс (Джино Уоткинс) (на английски Henry George Watkins) (29 януари 1907, Лондон - 20 август 1932) английски арктически изследовател.

Завършва средното си образование в колежа в Лансинг, а след това и университета в Кеймбридж. В университета се запалва по алпинизъм, а след това проявява и голям интерес към полярни изследвания и през лятото на 1927 с тази цел посещава Шпицберген.

През 1928-1929 извършва географски изследвания и топографски картирания във вътрешните неизследвани все още части на п-ов Лабрадор, в т.ч. езерото Снегамуук.

През 1930-1931 възглавява смесена англо-канадска експедиция в състав от 40 човека, която трябва да събере необходимата информация за метеорологичните условия в Гренландия, с цел прокарването на въздушно трасе от Европа за Северна Америка. На източното крайбрежие на гигантския остров експедицията работи около Северната полярна окръжност, като основна нейна база е градчето Ангмагсалик.

Един от отрядите на експедицията извършва топографска снимка на участък от крайбрежието на североизток от базата и слага началото на на откриването на хребета Уоткинс с връх Гунбьорн, най-високата точка на Гренландия (3700 м). Друг отряд изследва крайната зона на континенталния ледник. На самия ледник, на 67°30′ с. ш. 41°48′ з. д. / 67.5° с. ш. 41.8° з. д., е организирана зимна метеорологична станция, като там е оставен научния работник А. Курто, който провежда в пълна изолация пет месеца. През лятото на 1931 два отряда пресичат ледения купол на Гренландия в различни направления от Ангмагсалик. Джон Раймил начело на единия отряд преминава през купола на запад до Холстейнборг (67° с.ш.) Друг отряд, ръководен от Мартин Александър Линдзи (1905-1981) , преминава в югозап адно направление до Ивигтут (61° 12' с.ш.). През лятото на същата година Уоткинс, заедно с Курто с лодка изследват почти цялото югоизточно крайбрежие от 65° 40' до 60° 10' с.ш.

След завръщането си от Гренландия Уоткинс се опитва да организира експедиция в Антарктида, но поради настъпването на голямата икономическа криза намеренията му се провалят. Вместо това той оглавява малка частна експедиция, в която отново участва и Джон Раймил към източното крайбрежие на Гренландия и устройва своята приморска база малко по-на север от предишната, на 67° 15' с.ш. На 20 август, по време на лов на тюлени Уоткинс загива и ръководството на експедицията се поема от Раймил.

Неговото име носят:

На негово име е учредена субсидия от университета в Кеймбридж за провеждане на полярни изследвания.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gino Watkins“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.