Хенри VII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри VII
крал на Англия
Henry Seven England.jpg
Хенри VII
Лични данни
Управление 22 август 148521 април 1509
Коронация 30 октомври 1485
Роден
Замък Пембрук
Починал
Дворецът Ричмонд
Погребан в Уестминстърското абатство
Предшественик Ричард III
Наследник Хенри VIII
Подпис Henry VII Signature.svg
Семейство
Династия Тюдор
Баща Едмънд Тюдор, 1-ви граф Ричмонд (14301456)
Майка Маргарет Бофор (14431509)
Брак Елизабет Йоркска (14661503)
Герб Coat of Arms of Henry VII of England (1485-1509).svg
Хенри VII в Общомедия

Хенри VII e крал на Англия, владетел на Ирландия (22 август 148521 април 1509). Роден е като Хенри Тюдор и е първият монарх от династията Тюдор. Той е единствен син на Едмънд Тюдор и Маргарет Бофор. През 1486 г. се жени за Елизабет Йоркска, от която има 4 деца: Артър, Хенри, Маргарет и Мери. Умира през 1509 г. след 24 години царуване.

Хенри е потомък на Джон Гонт по линия на извънбрачната връзка на Гонт с Катрин Суинфорд. Въпреки че е Ланкастър, Хенри придобива трона чрез лична борба. В битката при Босуърт през 1485 г. Хенри побеждава Ричард III, който е убит, и Хенри е коронясан за крал на Англия под името Хенри VII. Хенри е определен от съдбата да царува в Англия след 85 години гражданска война. Бракът му с Елизабет Йоркска обединява фракциите Ланкастър и Йорк и премахва проблема с наследяването на короната. По време на царуването му има 2 бунта, които са ръководени от лица, претендиращи, че са по-близки роднини на Плантагенетите. Ламбърт Симнел претендира, че е граф на Уоруик, но е победен и е принуден да работи за краля. Пъркин Уорбек се представя за Ричард, по-малкият брат на Едуард V, който е бил затворен в Тауър. Уорбек бяга на континента и след повторен опит да нахлуе в Англия е затворен и екзекутиран по заповед на краля.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Хенри подсилва монархията чрез редица въведения, с които отслабва властта на благородниците. Той избягва публичните прояви, затова тези, които редовно го виждат, са хората на служба в двора. Той създава комитет на поверителния съвет, който е предвестник на съвременния Министерски съвет. Като ръководител на консултантския съвет Хенри създава Съда на звездната камара, целейки по този начин да усили кралското участие в гражданските и криминалните случаи. Като алтернатива на данъците, налагани от Парламента, той налага заеми и субсидии на благородниците. Недоверието на Хенри към благородниците идва от опита му от Войната на розите. Умението му да заобикаля решенията на Парламента (а по този начин и благородниците) играе решаваща роля при възвръщането мощта на правителството.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Политическата проницателност на Хенри е очевидна в действията му във външната политика. Той се съюзява с Испания за сметка на Франция, уреждайки брака на Уелския принц Артър с дъщерята на испанските монарси Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска - Катерина Арагонска. Артър умира след няколко месеца и Хенри осигурява папско разрешение Катерина да се омъжи за втория му син, брата на Артър — принц Хенри (бъдещият Хенри VIII). Бракът на дъщерята Маргарет с шотландския крал Джеймс IV пък свързва кралските династии Тюдор и Стюарт, като по този начин Стюартите наследяват Тюдорите след изчезването на Тюдорската династия. Хенри насърчава търговията и субсидира корабостроенето. Сключва изгодни търговски споразумения и по този начин увеличава богатството на короната и нацията.

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Розата на Тюдорите: комбинация от червената роза на Ланкастър и бялата роза на Йорк

Хенри не поддържа връзка с обикновените хора. Той използва благородниците като средство да преобрази средновековното кралско правителство, като по този начин го превърне в ефикасен инструмент за провеждане на кралската политика. Правото и търговията заместват феодалното задължение от Средновековието.

Ричард III крал на Англия (22 август 1485 – 21 април 1509) Хенри VIII