Хенри VIII
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Хенри VIII е вторият английски крал от династията Тюдор и един от най-ярките представители на английския абсолютизъм.
Става крал на Англия през 1509 г. и през същата година се жени за първи път за Катерина Арагонска, вдовица на брат му Артър.
Жени се общо 6 пъти: негови съпруги, освен Катерина Арагонска, са Ан Болейн[1], Джейн Сиймур, Ана Клеве, Катрин Хауърд, Катрин Пар.
Негови дъщери са кралица Мария I Тюдор (от брака му с Катерина Арагонска) и кралица Елизабет I (от брака му с Ан Болейн), които управляват една след друга след смъртта му. От брака му с Джейн Сиймур през 1537 г. се ражда бъдещият крал Едуард VI.
Хенри VIII се опира при управлението си на тесен кръг приближени (кардинал Уолси, а по-късно Томас Кромуел и Томас Кранмър). По време на неговото властване е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна.
Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ан Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции.
Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран (1535).
През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана.
Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението му до пълна икономическа и финансова разруха.
Хенри VIII умира на 28 януари 1547 г.[2]
[редактиране] Източници
