Хеопсова пирамида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хеопсова пирамида
Gizeh Cheops BW 1.jpg
Местоположение
' (Египет)
Gfi-set01-archaeology.png
'
Страна Флаг на Египет Египет
Археология
Вид Пирамида
Период XXVI век пр.н.е.
Епоха Четвърта династия на Древен Египет
Хеопсова пирамида в Общомедия

Хеопсовата пирамида, известна още като Великата пирамида, също Голямата пирамида в Гиза и Пирамидата на Хеопс, е древна египетска пирамида — последният запазен архитектурен паметник от Седемте чудеса на света и най-известната пирамида в света.

Въпреки че не е намерен нито един погребан фараон, египтолозите предполагат, че Хеопсовата пирамида е служила за гробница на египетския фараон от четвъртата династия Хуфу (по-познат с гръцкото си име Хеопс), управлявал Древен Египет през 2606-2583 г. пр.н.е. Смята се, че пирамидата е построена по проект на архитекта Хемон (Хемиону).

Според египтолози като Марк Ленър и д-р Захи Хауас, Хеопсовата пирамида е построена за около 20 години според официалните изказвания на археолозите, като най-точната година на нейното завършване е ок. 2580 г. пр.н.е., но намерени артефакти и експерименти напълно отхвърлят тази теория. Тя е най-старата и най-голямата пирамида от трите в Гиза. Стените ѝ са ориентирани към четирите посоки на света, като входът е от северната. Вътре има няколко камери, съединени с коридори, и недовършена подземна камера.

Първоначално пирамидата е имала височина 146,5 m и страна на основата 231 m, но днес тя е висока 138,75 m, а основата ѝ има дължина 230,4 m. В продължение на четири хилядолетия тя е била най-високата постройка в света, преди да бъде построена 160-метровата Кьолнска катедрала.

Египетските пирамиди не са строени от роби, а от работници, смятат археолози. Те откриха гробници с работници в близост до Хеопсовата пирамида.

Вижте още[редактиране | edit source]