Херкулес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Херкулес.

Бронзова статуя на Херкулес, Ватикански музеи, Рим

Херкулес (на латински: Herculës – Herakles; на гръцки: Ἡρακλῆς – Hēraklēs) е древноримското име на героя от древногръцката митология Херакъл. Херкулес е надарен с необичайна сила.

На старогръцки се казва Хераклес (Ηρακλής). Син на Зевс и смъртната Алкмена. Рожденото му име е Алкид. Има брат-близнак на име Ификъл. Те са родени едновременно, но докато Херкулес е син на Зевс, Ификъл е син на Амфитрион.

История[редактиране | edit source]

Синът на Персей Електрион сгодил дъщеря си Алкмена за Амфитрион, който веднага след годежа заминал на поход, за да отмъсти за смъртта на нейните братя. Докато го нямало, Зевс се явил пред Алкмена под образа на Амфитрион и ѝ подарил златна чаша като знак за победата. Според по-късни версии на мита той останал с нея три нощи, като забавил с един ден изгрева на слънцето. Амфитрион се върнал от похода и така Алкмена се оказала бременна с две деца от двама бащи. Когато Зевс гордо съобщил, че неговият син ще бъде могъщ владетел, ревнивата Хера успяла да изкопчи от него обещание, че следващият наследник на Персей ще управлява всички негови потомци. След това побързала да отиде в Микена и да изроди детето на Стенел, третия син на Персей, малкия Евристей. В същото време използвала всякакви магии и задържала раждането на Херкулес (аналогично със задържането на раждането на Аполон). Така Евристей станал цар на Микена, а Херкулес – негов поданик.

След като родила, Алкмена изоставила детето на едно място, което дълго след това било известно като полето на Херкулес. Оттам минала Хера, която била възхитена от прекрасното дете и му дала да суче. Малкият Херкулес стиснал много силно гърдата ѝ и така се образувал Млечния път. След това Атина отнесла детето, без да знае, че това е родната му майка, тъкмо на Алкмена и я помолила да го отгледа. Хера опитала да го убие, докато спял в люлката, като му пратила две змии, но Херкулес ги удушил с голи ръце. Като бил малко момче пък убил своя учител Лин заради несправедливо обвинение. Амфитрион се уплашил от необуздания му нрав и изпратил Херкулес в планината да пасе стадо биволи.

Дванадесетте подвига[редактиране | edit source]

Херкулес и Лернейската хидра

Херкулес извършва 12 подвига по заповед на Евристей, при когото бил пратен на служба от Хера:

  1. убива Немейския лъв
  2. убива Лернейската хидра
  3. улавя Керинейската кошута
  4. улавя Еримантския глиган
  5. изчиства Авгиевите обори
  6. избива стимфалийските птици
  7. укротява критския бик
  8. побеждава тракийския цар Диомед и улавя кобилите му
  9. взима колана на царицата на амазонките Хиполита
  10. отвлича кравите на великана Герион
  11. отнася златните ябълки от градината на Хесперидите
  12. улавя и извежда от подземното царство Цербер

Херакъл в Тракия[редактиране | edit source]

  • Bergquist, B. Herakles on Thasos. The archaeological, literary and epigraphic evidence for his sanctuary, status and cult reconsidered. Uppsala, 1973.
  • Рабаджиев, К. Херакъл върху апликацията от Панагюрище (проблеми на интерпретацията). – ГСУ ИФ, Studia Archaeologica I (1994), 89–102.
  • Рабаджиев, К. Религията в градската култура на елинистическа Тракия: 1. Херакъл. –В: ПЖТ III (1994), 62–66.
  • Jurukova, Jordanka, Un des exploits d'Heracles dans une iconographie nouvelle. - Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
  • Рабаджиев, К. Херакъл и Хиполита. Към интерпретацията на каничка № 154 от Рогозенското съкровище. – Археология, XXXVIII, 1996, № 2–3, 64–72.
  • Рабаджиев, К. Херакловият образ върху златните съдове от Панагюрското съкровище. – Проблеми на изкуството, ХХХ, 1997, № 3-4, 71–74.
  • Рабаджиев, К. Херакъл, гръцката колонизация и Тракия (опит за исторически прочит на мита). – В: Studia in memoriam Magistri Prof. Georgi Mihailov (=ThA Х), C., 1999, 122–137.
  • Рабаджиев, К. Статуята на бога (Богът в статуя). – В: МИФ, V (Културното пространство І), С., 1999, 263–277.
  • Божкова, Бистра. Култът на Херакъл в Сердика (по нумизматични данни). - Нумизматика и сфрагистика, VІ, 1999, № 2, 67-76.
  • Овчаров, Димитър. Петнадесет съкровища от българските земи. С., Български бестселър, 2003, с. 36.
  • Laurin, Joseph R. Heracles and Oedipus in Greek Classical Drama. Oxford, Trafford Publishing, 2008.
  • Марков, Н. Изображенията на Херакъл в римското монетосечене. - Нумизматичен бюлетин, 2009, № 1, с.



Аргонавти, древногръцка митология

Автолик, Адмет, Акаст, Амфиарай, Арг, Армений, Аталанта, Бут, Зет и Калаид, Девкалион, Еврит, Евфем, Ехион, Идас, Идмон, Ификъл, Ифит, Йолай, Кастор и Полидевк, Кеней, Лаерт, Линкей, Мелеагър, Менетей, Мопс, Оилей, Орфей, Пелей, Периклемен, Полифем, Талай, Теламон, Тифис, Филоктет, Херкулес, Хилас, Цефей, Язон