Херман Балк
| Херман Балк | |
|---|---|
| 7 декември 1893 - 29 ноември 1982 г. | |
 генерал Херман Балк |
|
| Място на раждане | Данциг-Лангфур, Германия |
| Място на смърт | Ербенбах-Рокенау, Германия |
| Служил на |  Германска империя.svg){kind=small} Ваймарска република.svg){kind=small} Германия |
| Години на служба | 1913 - 1945 г. |
| Звание | Генерал на танковите войски |
| Командвания | 11-та танкова дивизия 14-ти танков корпус 40-ти танков корпус 48-ми танков корпус 4-та танкова армия |
| Войни | Първа световна война Втора световна война |
| Отличия | Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти |
| Друга работа | търговски представител |
Херман Балк (на немски: Hermann Balck) е германски офицер, който служи по време на Първата и Втората световна война.
Съдържание |
[редактиране] Живот и кариера
Херман Балк е роден на 7 декември 1893 г. в Данциг-Лангфур. Постъпва на служба в имперската армия на Германия през 1913 година като офицерски кадет. Участва в Първата световна война като командир на картечна рота. До края на войната се издига до звание оберлейтенант. По време на бойните действия е раняван седем пъти.[1]
Между двете войни се присъединява към Райхсвера и служи в различни стрелкови подразделения, а по-късно и като щабен офицер в бронетанкови части. До 22 октомври 1939 г. заема пост в Главното командване на сухопътните войски, а след това е назначен за командир на 1-ви стрелкови полк, част от 1-ва танкова дивизия.[1] С частта си участва в Битката за Франция и е част от плана „Sichelschnitt“ за превземане на град Седан, Франция.
През пролетта на 1940 година е назначен за командващ на 1-ви танков полк в началото на Битката за Гърция.
На 15 декември 1940 г. е назначен за командир на 3-ти танков полк, а на 15 май 1941 г. на 2-ра танкова бригада. На 1 ноември 1941 г. е назначен за генерал на моторизираните войски към Главното командване на сухопътните войски. На 16 май 1942 година е изпратен на Източния фронт, където командва 11-та танкова дивизия, базирана в Украйна и южна Русия. На 3 април 1943 г. му е поверено ръководството на моторизираната пехотна дивизия Гросдойчланд, на 2 септември 1943 г. на 14-ти танков корпус, а на 12 и 15 ноември съответно 40-ти и 48-ми танков корпус. На 5 август 1944 г. е назначен за командир на 4-та танкова армия, на 21 септември 1944 г. поема ръководството на група армии Г, на 23 декември 1944 г. 6-та армия и група армии Балк.[1]
Пленен е на 8 май 1945 г. и е освободен в началото на 1947 г. Осъден е на 3 години затвор за екзекуцията на артилерийски офицер отговорен за провал на мисия. Прекарва в затвора 18 месеца, след което е освободен. Умира на 29 ноември 1982 г. в Ербенбах-Рокенау, Германия.[1]
[редактиране] Дати на произвеждане в звание
- Оберст - 1 юли 1940 г.
- Генерал-майор - 1 август 1942 г.
- Генерал-лейтенант - 21 януари 1943 г.
- Генерал на танковите войски - 12 ноември 1943 г.
[редактиране] Награди
- Рицарски кръст - 3 юни 1940 г.
- Рицарски кръст с дъбови листа, 155-ти награден - 20 декември 1942 г.
- Рицарски кръст с дъбови листа и мечове, 25-ти награден - 4 март 1943 г.
- Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти, 19-ти награден - 31 август 1944 г.
[редактиране] Използвана литература
- Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
| Уикипедия разполага с Портал:Втора световна война |
[редактиране] Източници
- ↑ а б в г Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510. с. 23.
