Херман Гункел

Херман Гункел
Hermann Gunkel
	Херман Гункел Hermann Gunkel
немски теолог
Роден	23 май 1862 г. Шпринге, Долна Саксония, Кралство Прусия
Починал	11 март 1932 г. (69 г.) Хале, Ваймарска република
Религия	лутеранство
Националност	Германия
Учил в	Гьотингенски университет
Научна дейност
Област	богословие
Работил в	Гьотингенски университет; Берлински университет
	Херман Гункел в Общомедия

Херман Гункел (на немски: Hermann Gunkel) е германски протестантски богослов, специалист по екзегеза на Стария завет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 май 1862 година в Шпринге, Долна Саксония, Кралство Прусия, син на протестантски пастор и брат на Карл Гункел.

Възпитаник на Гьотингенския университет, след дипломирането си преподава в него, създавайки т.нар. религиозно училище. Получава докторска степен и се хабилитира в Гьотинген през 1888 г. с теологична разработка по тълкуването на Библията. Става преподавател по новозаветна литература, а от 1889 преподава и тълкуване на Стария завет в университета Хале-Витенберг, където е съветник на пруския секретар Фридрих Алтоф. От 1895 г. Гункел е доцент по старозаветна литература в Берлинския университет. От 1901 до 1907 г. е назначен за редовен професор в университета. През 1913 г. му е присъдена почетна докторска титла от университета в Осло, на която с благодарност той посвещава на колегията, присъдила му титлата, своята антология „Речи и есета“.

След 1920 г. се завръща да преподава в Хале, където пише коментар по Псалмите. През 1927 г. се пенсионира по здравословни причини, но продължава да преподава по предмета старозаветна литература.

Умира на 11 март 1932 година в Хале на 69-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Херман Гункел е най-видния представител по история на религията на т.нар. религиозно училище. Освен научната си работа по изследване на Стария и Новия завет, най-значителния му научен принос е в развитието на историческия метод в теологията и разширеното използване на литературните методи за обяснение на историята на религията, за които е повлиян от Вилхелм Вундт, и в частност за изясняване значението на митовете и легендите, особено в Стария завет. Научните му дирения и проучвания са свързани почти изцяло със старозаветната история като литературен жанр.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

W. Baumgartner: Hermann Gunkel; in: NZZ 489/499 (1930); und in: ders., Zum Alten Testament und seiner Umwelt, 1959, 371 – 378
W. Baumgartner: Zum 100. Geburtstag von Hermann Gunkel; in: VT 9 (1962), 1 – 18
G. W. Ittel: Urchristentum und Fremdreligionen im Urteil der religionsgeschichtlichen Schule. Inaugural-Dissertation Erlangen, 1956, 29 – 33
W. Klatt, Hermann Gunkel. Zu seiner Theologie der Religionsgeschichte und zur Entstehung der formgeschichtlichen Methode; 1969
H.-J. Kraus, Geschichte der historisch-kritischen Erforschung des Alten Testaments; 1956, 309ff.
H.-P. Müller, Hermann Gunkel; in: M. Greschat, Theologen des Protestantismus im 19. und 20.Jahrhundert, 241 – 255
Konrad von Rabenau, Hermann Gunkel auf rauhen Pfaden nach Halle; in: EvTh 30 (1970), 433 – 444
H. Rollmann, Zwei Briefe Hermann Gunkels an Adolf Jülicher zur religionsgeschichtlichen und formgeschichtlichen Methode; in: ZThK 78 (1981), 276 – 288
H. Schmidt, In Memoriam Hermann Gunkel; in: ThBl 11 (1932), 97 – 103
Rudolf Smend (1932): Deutsche Alttestamentler in drei Jahrhunderten. Göttingen Vandenhoeck & Ruprecht 1989, 160 – 172. ISBN 3-525-53584-8.
Ernst Joachim Waschke: Hermann Gunkel der Begründer der religionsgeschichtlichen Schule und der gattungsgeschichtlichen Forschung. in Arno Sames (Hg.): 500 Jahre Theologie in Wittenberg und Halle 1502 bis 2002, 2003 Evangelische Verlagsanstalt Leipzig ISBN 3-374-02115-8