Херман Гункел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херман Гункел
немски теолог
Херман Гункел 
Роден: 23 май 1862
Шпринге, Долна Саксония, Кралство Прусия
Починал: 11 март 1932
Хале, Ваймарска република

Херман Гункел (на немски: Hermann Gunkel) е германски протестантски теолог, специалист по екзегеза на Стария завет.

Биография[редактиране | edit source]

Гункел е син на протестански пастор. Брат на Карл Гункел.

Възпитаник на Гьотингенския университет, след дипломирането си и преподава в него, създавайки т.нар. религиозно училище. Получава докторска степен и се хабилитира в Гьотинген през 1888 г. с теологична разработка по тълкуването на Библията. Преподавател по новозаветна литература. От 1889 г. преподава и тълкуване на Стария завет в университета Хале-Витенберг, където е съветник на пруския секретар Фридрих Алтоф.

От 1895 г. Гункел е доцент от старозаветна литература в Берлинския университет. От 1901 до 1907 г. е назначен за редовен професор в университета. През 1913 г. му е присъдена почетна докторска титла на университета в Осло, на която с благодарност той посвещава на колегията присъдила му титлата своята антология "Речи и есета".

След 1920 г. се завръща да преподава в Хале, където пише коментар по Псалмите. През 1927 г. се пенсионира по здравословни причини, но продължава да преподава по предмета старозаветна литература.

Херман Гункел е най-видния представител по история на религията на т.нар. религиозно училище. Освен научната си работа по изследване Стария и Новия завет, най-значителния му научен принос е в развитието на историческия метод в теологията, и разширеното използване на литературните методи за обяснение на историята на религията, за които е повлиян от Вилхелм Вундт, и в частност за изясняване значението на митовете и легендите, особено в Стария завет. Научните му дирения и проучвания са свързани почти изцяло със старозаветната история като литературен жанр.

Литература[редактиране | edit source]

  • W. Baumgartner: Hermann Gunkel; in: NZZ 489/499 (1930); und in: ders., Zum Alten Testament und seiner Umwelt, 1959, 371-378
  • W. Baumgartner: Zum 100. Geburtstag von Hermann Gunkel; in: VT 9 (1962), 1-18
  • G. W. Ittel: Urchristentum und Fremdreligionen im Urteil der religionsgeschichtlichen Schule. Inaugural-Dissertation Erlangen, 1956, 29-33
  • W. Klatt, Hermann Gunkel. Zu seiner Theologie der Religionsgeschichte und zur Entstehung der formgeschichtlichen Methode; 1969
  • H.-J. Kraus, Geschichte der historisch-kritischen Erforschung des Alten Testaments; 1956, 309ff.
  • H.-P. Müller, Hermann Gunkel; in: M. Greschat, Theologen des Protestantismus im 19. und 20.Jahrhundert, 241-255
  • Konrad von Rabenau, Hermann Gunkel auf rauhen Pfaden nach Halle; in: EvTh 30 (1970), 433-444
  • H. Rollmann, Zwei Briefe Hermann Gunkels an Adolf Jülicher zur religionsgeschichtlichen und formgeschichtlichen Methode; in: ZThK 78 (1981), 276-288
  • H. Schmidt, In Memoriam Hermann Gunkel; in: ThBl 11 (1932), 97-103
  • Rudolf Smend (1932): Deutsche Alttestamentler in drei Jahrhunderten. Göttingen Vandenhoeck & Ruprecht 1989, 160-172. ISBN 3-525-53584-8.
  • Ernst Joachim Waschke: Hermann Gunkel der Begründer der religionsgeschichtlichen Schule und der gattungsgeschichtlichen Forschung. in Arno Sames (Hg.): 500 Jahre Theologie in Wittenberg und Halle 1502 bis 2002, 2003 Evangelische Verlagsanstalt Leipzig ISBN 3374021158
Библиография
  • J. Hempel in: Eucharisterion. Festgabe für Hermann Gunkel; 1923, Bd. 2, 214-225 (bis 1922)
  • W. Klatt, a.a.O., 272ff. (1922-1969)
Специализирани речници

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]