Херман Майер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за австрийския скиор. За швейцарския архитект вижте Херман Майер (архитект).

Херман Майер
австрийски скиор
Херман Майер 
Роден: 7 декември 1972
Алтенмаркт им Понгау, Австрия
Олимпийски игри

Злато
Нагано 1998 Гигантски слалом

Злато
Нагано 1998 Супер-Г

Сребро
Торино 2006 Супер-Г

Бронз
Торино 2006 Гигантски слалом
Световни първенства

Злато
Бормио 2005 Гигантски слалом

Злато
Вейл 1999 Спускане

Злато
Вейл 1999 Супер-Г

Сребро
Санкт Мориц 2003 Супер-Г

Сребро
Санкт Антон 2001 Спускане

Бронз
Санкт Антон 2001 Супер-Г

Херман Майер (на немски: Hermann Maier) е легендарен[1] австрийски състезател по ски алпийски дисциплини, двукратен олимпийски шампион от Олимпиадата в Нагано през 1998 година, трикратен световен шампион от Вейл 1999 и Бормио 2005. Носител на олимпийски сребърен и бронзов медал и на два сребърни и един бронзов медала от световни първенства[2] Печели четири пъти Големия кристален глобус за победител в Световната купа — през 1998, 2000, 2001 и 2004 година. [1][3] Майер е един от най-популярните и авторитетни скиори. Получава прозвището „Херминатора“ заради силния си характер и „почти пълната свръхчовешка роботизация“. Стилът му на каране е „агресивен, силов, ефектен и на ръба на безумието“. [1] Има 54 победи за Световната купа, като по този показател заема второто място в историята на алпийските ски след Ингемар Стенмар, който има 86. [1]

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Когато е петнадесет-годишен Херман Майер е изключен от ски академията, в която тренира, като безперспективен. Работи като помощник-зидар през лятото и като ски-инструктор през зимата. На 23 години успява да пробие в националния отбор на Австрия и дебютира в състезание за Световната купа. [1]

Световна купа[редактиране | edit source]

Херман Майер дебютира в състезание за Световната купа по ски алпийски дисциплини на 10 февруари 1996 година в Хинтерщодер, Австрия, където заема 26-тото място в гигантския слалом. [2]

В края на следващия сезон, на 21 и 23 февруари 1997 печели второ и първо място на два последователни супер-гигантски слалома в Гармиш-Партенкирхен[2]

През олимпийския сезон 1997/98 участва в 23 старта за Световната купа, като печели десет и се класира сред първите трима в още девет старта. Печели стартове в четири от петте дисциплини — спускането, супер-Г, гигантския слалом и комбинацията. Отпада в едно състезание, а най-слабото му класиране за сезона е едно десето място в слалома. По този начин печели първата си титла за Световната купа. [2][1]

През следващия сезон участва в 28 старта, от които печели седем и завършва на подиума в още четири. [2]

През сезон 1999/2000 участва в 30 старта, печели десет и се класира сред първите трима в още единадесет. Така печели втората си титла в Световната купа. [2][1]

През 2000/01 участва в 23 старта, печели 13 и заема място на подиума в още две. [2] През този сезон печели третата си титла. [1]

С тринадесет спечелени гигантски слалома подред Майер изравнява рекорд на Ингемар Стенмарк. [4]

Пропуска целия сезон 2001/02. [2] Причина за това е катастрофа, в която Херман Майер, карайки мотоциклет на връщане от тренировка, се сблъсква с автомобил. Лекарите успяват да избегнат ампутацията на крака му, а Майер се възстановява и се завръща към спорта, въпреки че след катастрофата прогнозите са да не може да участва повече в състезания. [1]

Първото състезание за сезон 2002/03, в което участва е на 14 януари в Аделбоден. През този сезон печели единствено супер-гигантския слалом в Кицбюел, две седмици след връщането му в спорта след контузията. През следващия сезон участва в 30 състезания, печели пет и заема още четири пъти място сред първите трима. [2] Така печели четвъртата си и последна титла в генералното класиране за Световната купа. [1]

През 2004/05 участва в 26 състезания, печели три и се класира сред първите трима в още седем. [2]

През 2005/06 участва в 26 състезания, от които печели три. [2]

През 2006/07 участва в 24 състезания, като има едно трето място. [2]

През 2007/08 участва в 23 състезания, като печели едно второ място. [2]

През 2008/09 участва в 18 състезания, печели едно първо и едно второ място. Последното състезание, в което Херман Майер участва е супер-гигантският слалом в Оре на 12 март 2009. [2]

В кариерата си Херман Майер печели стартове във всички дисциплини без слалома. 96 пъти е на почетната стълбичка, а броят на победите му в старове за Световната купа е 54 (петнадесет в спускането, 24 в супер-Г, четиринадесет в гигантския слалом и една в комбинацията). [2]

На 13 октомври 2009 обявява края на кариерата си в следствие на контузия в коляното, получена през март 2009. [3]

Световни първенства[редактиране | edit source]

Херман Майер участва на шест световни първенства между 1999 и 2009 година — във Вейл/Бийвър Крийк, Санкт Антон, Санкт Мориц, Бормио, Оре и Вал д'Изер[2]

Във Вейл през 1999 печели спускането и супер-гигантският слалом, и отпада в гигантския слалом. [2]

В Санкт Антон през 2001 печели сребърния медал в спускането и бронзовия в супер-Г. Остава четвърти в гигантския слалом. [2]

В Санкт Мориц през 2003 печели сребърния медал в супер-гигантския слалом и остава осми в спускането. [2]

В Бормио през 2005 печели титлата в гигантския слалом, остава на четвърто място в супер-Г и на седемнадесето в спускането. [2]

В Оре през 2007 завършва седми в супер-гигантския слалом, тринадесети в спускането и на 21-во място в гигантския слалом. [2]

Във Вал д'Изер през 2009 заема шестото място в спускането и осемнадесетото в супер-гигантския слалом. [2]

Олимпийски игри[редактиране | edit source]

Херман Майер участва на две зимни олимпийски игри — в Нагано през 1998 и в Торино през 2006[2]

В Нагано печели златените медали в супер-гигантския и гигантския слалом. Отпада в спускането. [2] Отпадането в спускането е свързано с ужасно падане, довело до много натъртвания. На фона на това падане титлите са невероятно постижение. [1]

В Торино печели сребърен медал в супер-гигантския слалом и бронзов в гигантския. Завършва шести в спускането. [2]

Майер не участва на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити през 2002 година, защото все още се възстановява от катастрофата с мотоциклета си. [5]

След края на спортната кариера[редактиране | edit source]

На 9 септември 2011 в музея „Мадам Тюсо“ във Виена е открита статуя на Херман Майер. [6]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л Херминатора зазида ските. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 15 октомври 2009. Посетен на 7 декември 2011.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Херман Майер на сайта на ФИС
  3. а б Елеонора Тарандова. Херман Майер обяви край на кариерата си. // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 13 октомври 2009. Посетен на 7 декември 2011.
  4. Алпийците сковани от проклятието “Зьолден”. // 24 Часа. Медийна група България, 23 октомври 2011. Посетен на 7 декември 2011.
  5. Второто завръщане на Херман Майер. // ski.bg. Българска Федерация Ски, 3 декември 2008. Посетен на 7 декември 2011.
  6. Херман Майер с восъчна фигура в музея "Мадам Тюсо". // sportal.bg. MSKey Group media network, 8 септември 2011. Посетен на 7 декември 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Херман Майер: Състезанието на моя живот
Hermann Maier: Das Rennen meines Lebens
Оригинален език немски
Автор Херман Майер, Кнут Окресек
Първо издание 2011 г.
България
Издателство M Books
ISBN ISBN 9789549232660
Херман Майер: Състезанието на моя живот в Общомедия