Хермина Ройс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Принцеса Хермина фон Шьонайх-Каролат

Хермина фон Ройс (на немски: Hermine, Prinzessin Reuß ältere Linie, * 17 декември 1887 в Грайц, † 7 август 1947 във Франкфурт на Одер) е като вдовица принцеса фон Шьонайх-Каролат (Prinzessin von Schoenaich-Carolath) втората съпруга на последния германски кайзер Вилхелм II в екзил в Доорн в Нидерландия.

Хермина е четвъртата дъщеря на княз Хайнрих XXII от Ройс стара линия (1846–1902), и на княгиня Ида (1852–1891), родена принцеса цу Шаумбург-Липе, дъщеря на княз Адолф I Георг цу Шаумбург-Липе.

Принцеса Хермина Ройс се омъжва на 7 януари 1907 г. за принц Йохан Георг фон Шьонайх-Каролат (1873–1920) в Силезия. С него тя има пет деца. Йохан Георг умира през 1920 г. от туберкулоза.

„Кайзерин“ Хермина[редактиране | edit source]

Хермина и Вилхелм II в Дом Доорн (1933)

На 5 ноември 1922 г. вдовицата Хермина се омъжва за вдовеца бившия германски кайзер Вилхелм II (1859–1941). През 1931 и 1932 г. Херман Гьоринг ги посещава два пъти в Доорн и се ангажира да въведе отново монархията. Тя поздравява идването на власт на Хитлер.

След смъртта на Вилхелм II през 1941 г. Хермина се връща обратно в двореца си в Забор (в днешна Полша), бяга през 1945 г. след края на войната при сестра си Ида (1891–1977) в Росла в Харц. След нейното арестуване от съветските окупатори тя живее под наблюдение във Франкфурт на Одер. Тя умира от сърце през 1947 г. и е погребана в стария храм в парка Сансуси в Потсдам. Нейното желание да бъде погребана в саркофаг до кайзер Вилхелм II в мавзолея в Доорн не се изпълнява.

Източници[редактиране | edit source]

  • Reinhold Schneider: Wille zur Haltung. In: Martin Kohlrausch (Hrsg.): Samt und Stahl. Kaiser Wilhelm II. im Urteil seiner Zeitgenossen. Landtverlag, Berlin 2006, ISBN 3-938844-05-1, S. 390.
  • Website des Hauses Hohenzollern, Karin Feuerstein-Praßer: „Die deutschen Kaiserinnen“, S. 259,
  • Hermine Prinzessin von Preußen: „Der Kaiser und ich“. Mein Leben mit Kaiser Wilhelm II. im Exil. Herausgegeben, aus dem Niederländ. übersetzt und kommentiert von Jens-Uwe Brinkmann. MatrixMedia-Verlag, Göttingen 2008, ISBN 978-3-932313-26-4.
  • Friedrich Wilhelm Prinz von Preußen (1939): Das Haus Hohenzollern 1918–1945. Langen u. a., München u. a. 1985, ISBN 3-7844-2077-X.
  • Friedhild den Toom, Sven Michael Klein: Hermine. Die zweite Gemahlin von Wilhelm II. (= Verein für Greizer Geschichte e.V. Vereinsmitteilungen 15, ZDB 2088917-3). Verein für Greizer Geschichte e.V. u. a., Greiz 2007.
  • Louis Ferdinand Freiherr von Massenbach: Die Hohenzollern einst und jetzt. Die königliche Linie in Brandenburg-Preußen. Die fürstliche Linie in Hohenzollern. 21. überarbeitete Auflage. Verlag Tradition und Leben, Bonn 2009, ISBN 978-3-9800373-0-3.

Външни препратки[редактиране | edit source]