Херцогство Гвастала
Херцогство Гвастала (на италиански: Ducato di Guastalla) е било малка територия в Северна Италия.
То произлиза от град Гвастала. От 1428 г. идват околните територии към него и е издигнато на графство. През 1621 г. то е издигнато на херцогство. По това време то е на площ от около 1,5 квадратни мили. В мирът от Аахен то попада през 1748 г. заедно с херцогствата Парма и Пиаченца на Бурбоните с Филип и не играе повече самостоятелна роля. То съществува под различни владетели официално до образуването на Кралство Италия (1861).
Селището Гвастала на река По е споменато за пръв път през 8 век. Лудвиг II подарява curtia regia през 864 г. на своята съпруга Ангилберга. През 11 век принадлежи на замъка Каноса. През 12 век градът получава привилегии и гаранции от Конвента от Сан Систо в Пиаченца. Карл IV го дава през 1347 г. на Корегио. След това Гвастала попада под влиянието на Висконтите. С околностите Гвастела става през 1406 г. Синьория (Signorie) на Торели. Господството е издигнато през 1428 г. на графство и се отделя от Кремона.
През 1621 г. император Фердинанд II дава херцогската титла на Феранте II Гонзага, любимец на испанските и австрийските Хабсбурги, женен за племеница на Андреа Дория.
През 1746 г. Гвастела попада заедно с херцогствата Парма и Пиаченца на Бурбоните. Следващите векове херцогството не е самостоятелно. През 1797 г. Гвастала е част от Цизалпинската република. Наполеон дава страната през 1806 г. на сестра си Паулина. Малко след това то попада към Кралство Италия. След наполеонското владичество Гвастела с Парма и Пиаченца са дадени на Мария Луиза, съпругата на Наполеон. През 1847 г. е временно на Карл Бурбонски, след което през 1848 г. е към херцогство Модена. Заедно с него Гвастела попада през 1860 г. към Кралство Италия.
Съдържание |
Владетели [редактиране]
Синьори [редактиране]
- Жилберто да Корегио 1307-1321
- Симоне да Корегио 1321-1346, заедно с
- Гуидо да Корегио
- Ацоне да Корегио
- Джовани да Корегио
- Херцогство Милано 1346-1403
- Отоне Терци 1403-1406
Графове [редактиране]
- Гуидо Торели 1406-1449
- Кристофоро Торели 1449-1490[1]
- Гуидо Галеото Торели 1460-1479, заедно с
- Франческо Мария Торели
- Пиетро Гуидо II Торели 1486-1494
- Ахиле Торели 1494-1522
- Лудовика Торели 1522-1539
- Феранте I Гонзага 1539-1557 (Гонзага)
- Чезаре I Гонзага 1557-1575
Херцози [редактиране]
- Феранте II (1575–1632, 1621 херцог на Гвастала (Гонзага)
- Чезаре II (1632–1632)
- Феранте III (1632–1678)
- Винченцо (1692–1714)
- Антонио Феранте (1714–1729)
- Джузепе (1729–1746)
Следващо развитие [редактиране]
- на Хабсбургите (1746-1748)
- на Херцогство Парма (1748-1847) (с прекъсвания)
- на Херцогство Модена (1847-1861)
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Територията е разделена с Пиетро Гуидо I Торели.
Литература [редактиране]
- Eugenio Bartoli: "Zu sein wie ein Freiburg Italiens". Das Herzogtum Guastalla zwischen den beiden habsburgischen Seelen. In: Zeitenblicke 6 (2007), Nr. 1, [10. Mai 2007] Online
- Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 4.Aufl. München, 1992 ISBN 3-406-35865-9 S.216