Херцогство Нарбона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херцогството Нарбона

Херцогство Нарбона (на немски: Herzogtum Narbonne, на латински: Dux Narbonensis) е вече не съществуваща феодална територия през Средновековието в южната част на днешна Франция. Херцогството принадлежи през 10 век на графовете на Тулуза от Дом Тулуза в историческата територия Септимания, северно от Пиренеите стара Готия. Територията отговаря на днешния френски регион Лангедок-Русийон.

През 9 век територията е маркграфство в Готия на Франкската империя, образувано от Карл Велики, но се разпада. Последният с титлата маркграф е херцог Вилхелм I Благочестиви от Аквитания († 918). След неговата смърт графската фамилия на Тулуза става доминираща в територията на днешна Югоизточна Франция.

Първият граф Раймунд IV от Тулуза († 1105) взема през 1088 г. титлата „херцог на Нарбона“ (dux Narbonæ). Тази титла е запазена заедно с титлата граф от неговите последници с изключение на Бертранд († 1112).

Херцогството Нарбона не трябва да се бърка с Вицеграфство Нарбона (10 век-1507) и по-късното Херцогство Нарбона-Лара (1780-1834).

Източници[редактиране | edit source]

  • Richer von Senones, Historiarum Lib. II, Cap. XXXIX, Georg Heinrich Pertz: Monumenta Germaniae Historica SS 3 (1839), S. 596
  • Walther Kienast, Der Herzogstitel in Frankreich und Deutschland (9 до 12 век), in: Historische Zeitschrift Bd. 203 (1966), S. 559–563